Невшехирли Дамат Ибрахим паша: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
Преселва се в Константинопол през 1689 г. Служи като писар в корпуса на балтаджиите към султанския дворец. В Одрин, при управлението на [[Мустафа II]], се сближава с бъдещия султан [[Ахмед III]]. През първите години от управлението на Ахмед III успява да спечели доверието на великия везир [[Корлулу Дамат Али паша]], който го лансира в кариерата. Служи в дворцовата финансова канцелария, където отговаря за обоза и снабдяването на османската армия. |
Преселва се в Константинопол през 1689 г. Служи като писар в корпуса на балтаджиите към султанския дворец. В Одрин, при управлението на [[Мустафа II]], се сближава с бъдещия султан [[Ахмед III]]. През първите години от управлението на Ахмед III успява да спечели доверието на великия везир [[Корлулу Дамат Али паша]], който го лансира в кариерата. Служи в дворцовата финансова канцелария, където отговаря за обоза и снабдяването на османската армия. |
||
През 1716 г. става султански фаворит и се сдобива с титлата каймакам на Истанбул. През 1717 г. на 50 години се жени за 14-годишната сестра на султана. |
През 1716 г. става султански фаворит и се сдобива с титлата каймакам на Истанбул. През 1717 г., когато е на 50 години, се жени за 14-годишната сестра на султана. |
||
Поема империята в един изключително труден в историята ѝ момент - на [[Пожаревският договор|договора от Пожаревац]], по силата на който османците за първи път от 1459 г. отстъпват територия отсам Дунава - на [[Хабсбургска Сърбия]]. |
Поема империята в един изключително труден в историята ѝ момент - на [[Пожаревският договор|договора от Пожаревац]], по силата на който османците за първи път от 1459 г. отстъпват територия отсам Дунава - на [[Хабсбургска Сърбия]]. |
||
Версия от 20:44, 22 март 2019
| Невшехирли Дамат Ибрахим паша | |
| 139-ти Велик везир на Османската империя | |
 | |
| Управление | 9 май 1718 – 16 октомври 1730 |
|---|---|
| Наследил | Нишанджи Мехмед паша |
| Наследник | Силяхдар Дамат Мехмед паша |
| Лични данни | |
| Роден | 1666 г.
|
| Починал | 16 октомври 1730 г.
|
| Погребан в | Истанбул |
| Пълно име | Невшехирли Дамат Ибрахим паша |
| Семейство | |
| Брак | Фатма Султан |
| Потомци | Фатма султан Хибетуллах султан султанзаде Мехмед |
| Невшехирли Дамат Ибрахим паша в Общомедия | |
Невшехирли Дамат Ибрахим паша (на турски: Nevşehirli Damat İbrahim Paşa; 1666 - 16 октомври 1730) е велик везир на Османската империя. Един от най-дълго управлявалите велики везири в историята на империята. Баща му е войвода на анадолския Зейтун. Управлението му се характеризира с увеличаване на корупцията, шуробаджанащина и повсеместно лансиране на креатури. Икономическата, и най-вече финансовата, му политика е пълен провал.
Преселва се в Константинопол през 1689 г. Служи като писар в корпуса на балтаджиите към султанския дворец. В Одрин, при управлението на Мустафа II, се сближава с бъдещия султан Ахмед III. През първите години от управлението на Ахмед III успява да спечели доверието на великия везир Корлулу Дамат Али паша, който го лансира в кариерата. Служи в дворцовата финансова канцелария, където отговаря за обоза и снабдяването на османската армия.
През 1716 г. става султански фаворит и се сдобива с титлата каймакам на Истанбул. През 1717 г., когато е на 50 години, се жени за 14-годишната сестра на султана.
Поема империята в един изключително труден в историята ѝ момент - на договора от Пожаревац, по силата на който османците за първи път от 1459 г. отстъпват територия отсам Дунава - на Хабсбургска Сърбия.
На практика управлението на Невшехирли Дамат Ибрахим паша съвпада с т.нар. епоха на лалетата. От една страна империята се европеизира по време на управлението му, но от друга - фискалната тежест върху поданиците и раята става непоносима. Въведеният военен данък за персийско-османската война (1722-1727) влошава неимоверно положението в империята. Акчето се обезценява и еснафа става гневен.
Чашата на народното търпение прелива, след като великият везир решава да реорганизира еничарския корпус.
При управлението на Невшехирли Дамат Ибрахим паша, със султански ферман от 1727 г., е учредена първата османска печатница за религиозна литература. Ибрахим Мютеферик отпечатва първата османска печатна книга на 31 януари 1729 г., което разгневява калиграфите в столицата. [1]