Църква на Англия: Разлика между версии
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
м fixlink |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
Счита се за част от традицията на западното християнство и за начало на своето съществуване счита пътуването на Августин Кентърбърийски до Англия през 597 от н.е. Той е бенедектински монах, изпратен от папата с мисия да въведе християнството в Англия. Основаната от него църква става част от [[Римокатолическа църква|римската католическа църква]] и признава върховенството на [[папа]]та. |
Счита се за част от традицията на западното християнство и за начало на своето съществуване счита пътуването на Августин Кентърбърийски до Англия през 597 от н.е. Той е бенедектински монах, изпратен от папата с мисия да въведе християнството в Англия. Основаната от него църква става част от [[Римокатолическа църква|римската католическа църква]] и признава върховенството на [[папа]]та. |
||
По-късно, по време на царуването на [[Хенри VIII]], Църквата на Англия се отделя от Римокатолическата през 1534 г. и с акт на парламента се превръща в самостоятелна (т.нар. ''Act of Supremacy''), с което се поставя началото на [[Реформация]]та в Англия. По време на царуването на [[Мери I|кралица Мери]], църквата възвръща подчинението си на Рим през 1555 г. С възкачването на престола на кралица [[Елизабет I]] обаче зависимостта от папата е отново отхвърлена с приемането на т.нар. ''Act of Supremacy 1558''. Католици и протестанти се борят за надмощие в определянето на официалната църковна доктрина и ритуали до Елизабетинското религиозно споразумение от 1558 г., според което църквата на Англия е както католическа, така и реформирана<ref>http://www.cofe.anglican.org/faith/anglican/</ref>. |
По-късно, по време на царуването на [[Хенри VIII]], Църквата на Англия се отделя от Римокатолическата през 1534 г. и с акт на парламента се превръща в самостоятелна (т.нар. ''Act of Supremacy''), с което се поставя началото на [[Реформация]]та в Англия. По време на царуването на [[Мери I|кралица Мери]], църквата възвръща подчинението си на Рим през 1555 г. С възкачването на престола на кралица [[Елизабет I]] обаче зависимостта от папата е отново отхвърлена с приемането на т.нар. ''Act of Supremacy 1558''. Католици и протестанти се борят за надмощие в определянето на официалната църковна доктрина и ритуали до Елизабетинското религиозно споразумение от 1558 г., според което църквата на Англия е както католическа, така и реформирана<ref>[http://www.cofe.anglican.org/faith/anglican/ www.cofe.anglican.org]</ref>. |
||
* '''Католическа''' е в смисъл, че е част от универсалната църква на [[Исус Христос]], която е продължение на ранната християнска [[апостол]]ическа и средновековна църква. Това се изразява в спазване на учението на ранните [[Отци на Църквата]], формализирано в Апостолското, [[Никео-Цариградски символ на вярата|Никео-Цариградското]] и Афанасиевското [[Верую (Символ на вярата)|верую]]<ref name="cofe.anglican.org">http://www.cofe.anglican.org/about/churchlawlegis/canons/church.pdf</ref>. |
* '''Католическа''' е в смисъл, че е част от универсалната църква на [[Исус Христос]], която е продължение на ранната християнска [[апостол]]ическа и средновековна църква. Това се изразява в спазване на учението на ранните [[Отци на Църквата]], формализирано в Апостолското, [[Никео-Цариградски символ на вярата|Никео-Цариградското]] и Афанасиевското [[Верую (Символ на вярата)|верую]]<ref name="cofe.anglican.org">http://www.cofe.anglican.org/about/churchlawlegis/canons/church.pdf</ref>. |
Версия от 20:02, 24 март 2019
- Тази статия е за институцията. За християнското течение вижте Англиканство.
Църквата на Англия (на английски: Church of England) е официалната християнска църква в Англия и родоначалник на световното Англиканско съобщество[1].
Счита се за част от традицията на западното християнство и за начало на своето съществуване счита пътуването на Августин Кентърбърийски до Англия през 597 от н.е. Той е бенедектински монах, изпратен от папата с мисия да въведе християнството в Англия. Основаната от него църква става част от римската католическа църква и признава върховенството на папата.
По-късно, по време на царуването на Хенри VIII, Църквата на Англия се отделя от Римокатолическата през 1534 г. и с акт на парламента се превръща в самостоятелна (т.нар. Act of Supremacy), с което се поставя началото на Реформацията в Англия. По време на царуването на кралица Мери, църквата възвръща подчинението си на Рим през 1555 г. С възкачването на престола на кралица Елизабет I обаче зависимостта от папата е отново отхвърлена с приемането на т.нар. Act of Supremacy 1558. Католици и протестанти се борят за надмощие в определянето на официалната църковна доктрина и ритуали до Елизабетинското религиозно споразумение от 1558 г., според което църквата на Англия е както католическа, така и реформирана[2].
- Католическа е в смисъл, че е част от универсалната църква на Исус Христос, която е продължение на ранната християнска апостолическа и средновековна църква. Това се изразява в спазване на учението на ранните Отци на Църквата, формализирано в Апостолското, Никео-Цариградското и Афанасиевското верую[3].
- Реформирана е в смисъл, че е оформена от доктриналните и институционални принципи на Протестантската реформация от 16 век. Протестантският характер на Църквата на Англия се открива в Тридесет и двата члена на "Веруюто" на англиканското вероизповедание, приети официално като част от религиозното споразумение на Елизабет. Ритуалите и литургията на Църквата на Англия се основават на традицията отпреди Реформацията, като това се вижда в Общия молитвeник (The Book of Common Prayer) от 1552 г., но претърпяват влиянието и на литургическите и доктринални принципи на Реформацията[3].
През 17 век начело на църквата на Англия се оказват привърженици на пуританството и презвитерианството, но с Реставрацията на кралската власт през 1660 г. този период приключва. В съвременната Църква на Англия съществуват различни доктринални течения, които най-общо се разделят на англо-католически и евангелистки, отразявайки историческото разделение. От 1994 година насам се ръкополагат също и жени за свещеници.
От времето на Реформацията литургията е на английски език. Общият молитвeник е създаден от Томас Кранмър въз основа на оригинални произведения и преводи от латински. Църквата приема също така пеенето на химни и псалми от конгрегацията.
Структурата на управление на църквата се основава на традиционните енории, които са обединени в диоцези, начело с епископ. Архиепископът на Кентърбъри е главният архиепископ и главен ръководител на Църквата на Англия и символичен глава на световната Англиканската съобщност. Общият синод (General Synod of the Church of England), съставен от епископи, духовници и миряни, е законодателно тяло за църквата. Парламентът има право да одобрява всички негови решения.
Източници
- ↑ The History of the Church of England // The Archbishops' Council of the Church of England. Посетен на 24 май 2006.
- ↑ www.cofe.anglican.org
- ↑ а б http://www.cofe.anglican.org/about/churchlawlegis/canons/church.pdf
Външни препратки
- ((en)) Официален уебсайт
- ((en)) Ресурси по история на църквата на Англия
- ((en)) The History Files: Църкви на Британските острови
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Church of England в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|