Андрей Туполев

Андрей Туполев Андрей Николаевич Туполев
руски авиоконструктор
Пощенска марка от 1988 г.
Роден	29 октомври 1888 г. (стар стил) Пустомазово, Русия
Починал	23 декември 1972 г. Москва, Русия
Погребан	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
Учил в	Московски държавен технически университет „Бауман“
Техника
Област	Авиоинженерство
Семейство
Деца	Алексей Туполев
Подпис
Андрей Туполев в Общомедия

Андрей Николаевич Туполев е съветски авиоконструктор и пионер в тази област, академик на Академията на науките на СССР, генерал-полковник-инженер (1968), трикратен Герой на социалистическия труд (СССР) (1945, 1957, 1972), Герой на труда (РСФСР) (1926). Той проектира съветските самолети с марки АНТ и Ту. Най-известните му пътнически самолети са Ту-104, Ту-134, Ту-154 и свръхзвуковият Ту-144. Създава над 100 типа самолети, 78 от които поставят световни рекорди. В знак на признателност към делото му Британското кралско въздухоплавателно дружество и Американският институт по аеронавтика и астронавтика (AIAA) го правят свой почетен член.

Туполев е водещ конструктор в Аерохидродинамическия институт (ЦАГИ) в Москва от 1929 до смъртта си през 1972. Там се създават предимно бомбардировачи и пътнически самолети. Може би най-известният боен самолет на Туполев е Ту-95, част от развито семейство стратегически бомбардировачи, разузнавателни и противоподводни самолети.

Туполев е възпитал плеяда видни авиоконструктори и учени, оглавяващи самолетни Опитни конструкторски бюра (ОКБ). В това число В. М. Петляков, П. О. Сухой, В. М. Мясищев, А. И. Путилов. В. А. Чижевский, А. А. Архангелский, М. Л. Мил, А. П. Голубков, И. Ф. Незвал.

Биография

Туполев е арестуван през 1937 г. заедно с над 20 известни авиоспециалисти по обвинения за създаване на руска фашистка партия. Скоро всички обвиняеми с изключение на Туполев и конструктора Владимир Петляков са разстреляни. Туполев е преместен в Болшево край Москва през 1939 г., където е разположен Специалния технически отдел (СТО) на НКВД, станал известен като „шарага“ (също „шарашка“ – затвор-конструкторско бюро) за авиоконструктори, където работят много от колегите му от ЦАГИ. Скоро шарагата е преместена в Москва и става известна като „Туполевка“. Официално Туполев е осъден през 1940 г. на 15 години затвор. Като награда за успешното завършване на проекта бомбардировач 103 („СТО три“), по-късно означен Ту-2, той е освободен през 1944 г. „за изпълнението на важни отбранителни задачи“, но е лишен от граждански права. Реабилитиран е чак две години след смъртта на Сталин — през 1955 г., преди началото на изпитанията на Ту-95.

Съзатворник на Туполев е български лекар, който го лекува. Това прави конструктора радетел за дружба с България. Години по-късно той е избран за председател на Всесъюзното дружество за Съветско-българска дружба, какъвто остава до кончината си. Тази му позиция дава на Българската гражданска авиация (БГА) възможността да усвои ред конструирани от него самолети и модификациите им преди износа им за други клиенти извън СССР.

Късният Туполев е прочут с политическия си нюх и със съсредоточеността си към добиване на срочни, сносни резултати. Приближените му го помнят като безцеремонен майстор на „мата“ (наситен с грубости „мъжки“ руски език), но и като духовит и щедър началник. Останалите съветски авиоконструктори го помнят като свиреп и непрощаващ конкурент.

Туполев умира на 84 години. Синът му Алексей Туполев (1925–2001) също е известен авиоконструктор.