СК Тича: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
м fixlink
Ред 5: Ред 5:
| оригинално име =
| оригинално име =
| прозвище = „тичанци“
| прозвище = „тичанци“
| основан = 24 май 1914 г.<ref>http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29</ref>
| основан = 24 май 1914 г.<ref>[http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29 bgclubs.eu]</ref>
| разформирован = 18 февруари 1945 г.<ref>http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29</ref>
| разформирован = 18 февруари 1945 г.<ref>[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 bgclubs.eu]</ref>
| стадион =
| стадион =
| капацитет =
| капацитет =

Версия от 01:53, 26 март 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Тича.

Тича
Емблема на футболния клуб
Прозвище„тичанци“
Основан24 май 1914 г.[1]
Разформирован18 февруари 1945 г.[2]
ДържаваБългария
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Групов портрет с купа „Варна“ 1934 г.

СК Тѝча е български футболен отбор от Варна, съществувал в периода 1914 – 1945.[3] През 1930-те години клубът е един от грандовете в България. Шампион на България през 1938 г.

История

Спортен клуб „Тича“ е основан на 24 май 1914 г., когато „Река Тича“ се обединява със „Спортист“.

В края на 1915 г. „Тича“ участва в първия международен футболен мач, провел се в България. Съперник на „тичанци“ е 21-ви Померански полк – отбор, съставен от германски офицери, подофицери и войници. Срещата завършва 4:4, а съставът на варненци е: Марин Джумалиев, Ставри Флорев, Манол Фишфишев, Добри Добрев, Стефан Тончев, Тодор Лефтеров, Никола Ницов, Давид Леви, Иван Мирски, Боян Бянов и Гочо Недков. По това време Ницов пръв превежда футболния правилник от английски на български език. На 21 януари 1919 г. отборът е преименуван на „Тича“.[4]

През 1925 г. тимът е поканен на традиционния и много силен великденски турнир Купа на Букурещ. Надпреварата се провежда от 19 до 21 април. На полуфинала „тичанци“ елиминират с 4:3 домакините от „Трикольор“ (Букурещ) с голове на Никола Люцканов, Андрей Иванов, Щерю Савов и Йордан Заяков. На финала варненци са още по-убедителни – 3:0 срещу „Спортул“ и влизат в историята като първия български футболен клуб, спечелил международен трофей. Във финалната среща се разписват Йордан Заяков и Иван Найденов – Найденката, а играч на „Спортул“ си вкарва автогол.

През 30-те години „Тича“ сформира изключително силен състав. В тима са интегрирани Гарабед Гарабедов, Вили Петков, Панайот Розов, Атанас Аврамов – Кафето, Георги Радев – Калфата, Владимир Пинзов, Стефан Калъчев, Оник Харипян и Иван Сарайдаров, един от най-класните вратари в страната до Втората световна война. „Тичанци“ стават вицешампиони на България в два последователни сезона – 1935 и 1936. На финала на шампионата през 1935 г. те губят с 0:4 от Спортклуб (София), след като още във 2-рата минута вратарят Сарайдаров се контузва. Тогава по правилник смените не са разрешени и на вратата застава дребничкият халф Добри Байчев, а „варненци“ доиграват двубоя с 10 души. Година по-късно Тича отново е на финал на шампионата, но пак губи, този път с 0:2 от Славия. През 1938 г. първенството вече се провежда в дивизия от 10 отбора, които играят по два пъти на разменено гостуване. Тича се представя най-силно и най-постоянно през сезона и завършва на първо място, на три точки пред Владислав (Варна), печелейки първата и единствена титла в своята история.

  • Шампионски състав от 1938 г.
    • Вратари: Иван Сарайдаров, Иван Калдеринов
    • Защитници: Гарабед Гарабедов, Иван Неофитов, Никола Ризов, Георги Сотиров, Оник Харипян
    • Халфове: Добри Байчев, Стефан Калъчев, Атанас Ковачев, Мильо Парушев, Георги Радев, Илия Собаджиев, Димитър Стракиев, Вили Петков (капитан)
    • Нападатели: Янко Абаджиев, Пейчо Кожухаров, Гочо Гочев, Димитър Добрев, Илия Дончев, Борис Кирилов, Владимир Пинзов, Панайот Розов, Никола Халачев

След промените в България, настъпили на 9 септември 1944 г., футболът в България променя самостоятелно си развитие, зависещо единствено от волята на клубните деятели и състезатели. През 1945 г. новата власт обединява „Тича“ с „Владислав“ под името „Тича-Владислав'45“ и на практика създава настоящия футболен клуб „Черно море“.

Успехи

Първенство на България по футбол

  • Шампион1938
  • Вицешампион (2 пъти) – 1935 и 1936
  • Бронзов медалист1939

Шампионат на ВОСО

  • Победител (3 пъти) – 1935, 1936, 1943

Градска купа на Варна

  • Носител (5 пъти) – 1932, 1937, 1938, 1939, 1940

Известни футболисти

Екипи

Екип 1914 – 1919

Първоначалният екип на „Тича“ е черни гащета, бели ризи и вратовръзки. От 1919 г. гащетата и чорапите са черни, а фланелките лилаво-бежови, като цветовете са разположени диагонално. Първият си червен екип „тичанци“ получават след 1920 г. Той им е подарък от капитан на английски кораб, с чийто екипаж „Тича“ провежда приятелска среща. Оттогава до края на своето самостоятелно съществуване, клубните цветове на отбора са червено и бяло.

По време на шампионската си 1938 г., „Тича“ играе с червени гащета и бяло-червени фланелки на хоризонтално райе. Екипът е закупен преди началото на сезона от текстилна фабрика в Габрово за 100 долара. Парите са осигурени от тичалията Никола Тодоров, който по това време живее и работи в Сан Франциско.

Химн

Хайде, тичанци, ние да вървим,
към нашето мило игрище.
Там ни чака наш'та мила топка,
там ни чака наш'та мила топка.

Лаври и победи да берем,
бъдещето ние да ковем.
Знамето на „Тича“ нек се вее,
Варна нек да се гордее.

Да издигнем ние на висота
туй красиво име на спорта.
В здраво тяло, здрав дух да калиме,
на България да го подариме.

Източници

  1. bgclubs.eu
  2. bgclubs.eu
  3. „История на Спортен клуб Тича“, 2010 г., автор Валентин Свраков
  4. „Футболна Варна“, 2007 г., автори Ст. Янев, Д. Димитров, Ив. Карабаджаков

Външни препратки