Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м формат дати
Редакция без резюме
Ред 31: Ред 31:
При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише:
При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише:


{{Цитат|Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...<ref>{{cite book |title= Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него|last=Църнушанов |first=Коста |year= 1992 |publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |pages= 123|url=http://www.promacedonia.org/kc/cyrn14.html }}</ref>}}
{{Цитат|Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...<ref>{{cite book |title= Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него|last=Църнушанов |first=Коста |year= 1992 |publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |pages= 123|url=http://www.promacedonia.org/kc/cyrn14.html }}</ref>}}


След подписването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] разделянето на Македония на три части се потвърждава от държавите победителки, след което дейността на Временното представителство замира. Част от членовете ѝ се противопоставят на възстановяването на ВМОРО като [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] от [[Тодор Александров]] и създават редица свои организации. Сред тях са [[Емигрантски комунистически съюз|Емигрантския комунистически съюз]] (ЕКС) към [[БКП]] на Димо Хаджидимов, [[Емигрантска земеделска дружба|Емигрантската земеделска дружба]]­ към [[БЗНС]] на [[Александър Панов (МФО)|Александър Панов]], както и [[Македонска емигрантска федеративна организация|Македонската емигрантска федеративна организация]] (МЕФО) на д-р [[Филип Атанасов]], арх. [[Никола Юруков]], [[Славчо Ковачев]], [[Милан Грашев]], [[Йордан Анастасов]] и други.<ref name="NOM">„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския научен институт, София, 2002 г. [http://www.promacedonia.org/mni/mni4_2.html]</ref> Впоследствие голяма част от тях са убити при междуособиците сред македонските революционери.
След подписването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] разделянето на Македония на три части се потвърждава от държавите победителки, след което дейността на Временното представителство замира. Част от членовете ѝ се противопоставят на възстановяването на ВМОРО като [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] от [[Тодор Александров]] и създават редица свои организации. Сред тях са [[Емигрантски комунистически съюз|Емигрантския комунистически съюз]] (ЕКС) към [[БКП]] на Димо Хаджидимов, [[Емигрантска земеделска дружба|Емигрантската земеделска дружба]]­ към [[БЗНС]] на [[Александър Панов (МФО)|Александър Панов]], както и [[Македонска емигрантска федеративна организация|Македонската емигрантска федеративна организация]] (МЕФО) на д-р [[Филип Атанасов]], арх. [[Никола Юруков]], [[Славчо Ковачев]], [[Милан Грашев]], [[Йордан Анастасов]] и други.<ref name="NOM">[http://www.promacedonia.org/mni/mni4_2.html „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“], Колектив, Македонския научен институт, София, 2002 г.</ref> Впоследствие голяма част от тях са убити при междуособиците сред македонските революционери.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 13:13, 29 март 2019

Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация
Информация
Типреволюционна организация
Основана1918 г., София, България
Закрита1919 г., София, България
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски
Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация в Общомедия
Серската декларация от ноември 1918 г.
„Назад към автономията“ на Димо Хаджидимов

Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация е краткотрайно просъществувала организация на бивши членове на лявото крило във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, създадена в навечерието на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война. Временното представителство се отказва от доминиращата по време на войната идея за присъединяване на Македония и издига отново старата концепция на ВМОРО за Автономна Македония.

История

Серчани през ноември 1918 година излизат с декларация, в която се обявяват против подялбата на Македония.[1] На базата на декларацията се създава Временното представителство, в което влизат Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Таската Серски, Петър Ацев, Павел Христов, Христо Татарчев, Петър Попарсов и Михаил Герджиков. На 9 март 1919 година издават „Апел към македонското население и към емиграцията в България“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в Париж. В него се застъпват за автономия и неделимост на Македония, теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „Назад към автономията“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и Балканската федерация“. За кратко време временното представителство издава „Бюлетин“.[2]

При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише:

„ Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...[3] “

След подписването на Ньойския договор разделянето на Македония на три части се потвърждава от държавите победителки, след което дейността на Временното представителство замира. Част от членовете ѝ се противопоставят на възстановяването на ВМОРО като ВМРО от Тодор Александров и създават редица свои организации. Сред тях са Емигрантския комунистически съюз (ЕКС) към БКП на Димо Хаджидимов, Емигрантската земеделска дружба­ към БЗНС на Александър Панов, както и Македонската емигрантска федеративна организация (МЕФО) на д-р Филип Атанасов, арх. Никола Юруков, Славчо Ковачев, Милан Грашев, Йордан Анастасов и други.[4] Впоследствие голяма част от тях са убити при междуособиците сред македонските революционери.

Външни препратки

Вижте още

Бележки

  1. ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 78. Посетен на 30 октомври 2015.
  2. ↑ Гоцев, Димитър. Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941. София, Издателство на БАН, 1983.
  3. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 123.
  4. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския научен институт, София, 2002 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Временно_представителство_на_обединената_бивша_Вътрешна_революционна_организация&oldid=9371715“.