Карбамид: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) ref name |
||
Ред 111: | Ред 111: | ||
:[[File:Urea Synthesis Woehler.png|none|300px]] |
:[[File:Urea Synthesis Woehler.png|none|300px]] |
||
Това противоречало на тогавашното [[витализъм|схващане]], че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената „жива сила“ (''vis vitalis'')<ref>Galatzer-Levy, R. M. (1976) „Psychic Energy, A Historical Perspective.“ ''Ann Psychoanal'' '''4''':41 – 61 |
Това противоречало на тогавашното [[витализъм|схващане]], че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената „жива сила“ (''vis vitalis'')<ref name="Galatzer-Levy">Galatzer-Levy, R. M. (1976) [http://www.pep-web.org/document.php?id=aop.004.0041a „Psychic Energy, A Historical Perspective.“ ].''Ann Psychoanal'' '''4''':41 – 61.</ref> Това поставя началото на органичната химия. |
||
== Физиология == |
== Физиология == |
||
Ред 123: | Ред 123: | ||
== Индустриален синтез == |
== Индустриален синтез == |
||
Карбамидът се произвежда индустриално в големи количества, около 100 t/годишно.<ref |
Карбамидът се произвежда индустриално в големи количества, около 100 t/годишно.<ref name="Galatzer-Levy"/> Например през 2004 г. в света са произведени 127 млн. тона карбамид. |
||
Уравнения: |
Уравнения: |
Версия от 15:04, 29 март 2019
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: вкарване на шаблон за хим. съединение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Карбамид | |
---|---|
Обща информация | |
Систематично име | Карбамид |
Други имена | Карбонилдиамид
Диамид Урея Пиагран |
Молекулна формула | CH4N2O |
SMILES | |
Моларна маса | 60,06 g/mol |
Външен вид | кристали |
CAS номер | [57-13-6] |
Свойства | |
Плътност и фаза | 1,3230 g.cm−3, твърда |
Разтворимост във вода | 1000 g·l−1 (20 °C) |
В етанол | 50 g·l−1 (20 °C) |
Точка на топене | 132.5 – 134.5 °C |
Точка на кипене | |
Киселинност (pKa) | |
Вискозитет | |
Диполен момент | |
Опасности | |
Основни опасности | ? |
Точка на възпламеняване | |
Допълнителни данни | |
Структура и свойства |
n, εr, и др. |
Термодинамични данни |
Фазово поведение Твърдо състояние, течност, газ |
Спектрални данни | УВ, ИЧ, ЯМР, МС |
Сродни съединения | |
Сродни съединения | |
Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
Карбамид (също урея или карбонилдиамид; да не се бърка с пикочна киселина) е органично съединение, краен продукт на обмяната на веществата при много животни, получен при разграждането на азотните съединения (напр. аминокиселини). Отделя се чрез урината. Чистият карбамид е бяло кристално вещество със слаб мирис на амоняк.
История
Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение. Открит е през 1773 г. от Hilaire Rouelle. През 1828 г. е синтезиран за първи път от Фридрих Вьолер при реакция на калиев цианат и амониев сулфат[1]:
Това противоречало на тогавашното схващане, че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената „жива сила“ (vis vitalis)[2] Това поставя началото на органичната химия.
Физиология
Карбамид се получава при белтъчната обмяна на веществата. За да се избегне отделянето на амоняк (NH3) при разграждането на белтъците, техните аминогрупи се свързват в черния дроб към безвредната молекула на карбамида.
Приложение
Поради високото си съдържание на азот (46%), карбамидът е най-значимият азотен тор в световен мащаб.
Свойства
Индустриален синтез
Карбамидът се произвежда индустриално в големи количества, около 100 t/годишно.[2] Например през 2004 г. в света са произведени 127 млн. тона карбамид.
Уравнения:
- от амоняк и въглероден диоксид се получава амониев карбамат.
- амониевия карбамат се разпада до карбамид и вода.
Това е т. нар. процес на Бош—Майзер (Bosch—Meiser), разработен през 1922 г. Сумарният топлинен ефект е положителен.
Източници
- ↑ Kyriacos Nicolaou, Montagnon, „Molecules That Changed The World“, Wiley-VCH, isbn = 978-3-527-30983-2
- ↑ а б Galatzer-Levy, R. M. (1976) „Psychic Energy, A Historical Perspective.“ .Ann Psychoanal 4:41 – 61.