Дължина на възходящия възел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също
Ред 18: Ред 18:
За екваториални орбити (с [[инклинация]] равна на 0) <math> \Omega\, </math> е недефиниран. За простота на изчисленията обаче е удобно да се приеме за 0, или еквивалентно на приравняването <math> \mathbf{n} / \mathbf{\left |n \right |} = (1,0,0) </math> за дясно-ориентирана координатна система с абсциса сочеща към точката на пролетното равноденствие и z-ос сочеща „нагоре“.
За екваториални орбити (с [[инклинация]] равна на 0) <math> \Omega\, </math> е недефиниран. За простота на изчисленията обаче е удобно да се приеме за 0, или еквивалентно на приравняването <math> \mathbf{n} / \mathbf{\left |n \right |} = (1,0,0) </math> за дясно-ориентирана координатна система с абсциса сочеща към точката на пролетното равноденствие и z-ос сочеща „нагоре“.


== Вижте още ==
== Вижте също ==
* [[Пролетно равноденствие]]
* [[Пролетно равноденствие]]
* [[Възходящ връх]]
* [[Възходящ връх]]

Версия от 22:31, 30 март 2019

Дължината на възходящия връх (☊, или още Ω) е един от шестте орбитални параметри определящи орбитата на даден обект. За околослънчева орбита това е ъгълът с център Слънцето от точката на Овена (противостояща на точката на пролетното равноденствие) до възходящия възел на тялото лежащ в еклиптиката.

Орбитални параметри

Изчисления от векторите на положението

В астродинамиката за елиптична орбита дължината на възходящия връх се изчислява по следната формула:

(if then )

където:

  • е x-компонента на ,
  • е вектор, сочещ към възходящия възел (z-компонента на е нула).

За екваториални орбити (с инклинация равна на 0) е недефиниран. За простота на изчисленията обаче е удобно да се приеме за 0, или еквивалентно на приравняването за дясно-ориентирана координатна система с абсциса сочеща към точката на пролетното равноденствие и z-ос сочеща „нагоре“.

Вижте също