Златаришка река: Разлика между версии
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също |
||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
В непосредствена близост до устието на Костелска река, в северния край на село [[Марян]] се намира Марянският манастир „Свето Преображие“, а на 2 км нагоре от село Руховци малкият, но много красив, особено напролет по време на пълноводието на реката Христовски водопад. |
В непосредствена близост до устието на Костелска река, в северния край на село [[Марян]] се намира Марянският манастир „Свето Преображие“, а на 2 км нагоре от село Руховци малкият, но много красив, особено напролет по време на пълноводието на реката Христовски водопад. |
||
== Вижте |
== Вижте също == |
||
* [[Списък на реките в България]] |
* [[Списък на реките в България]] |
||
* [[Списък на реките в България по водосборни басейни]] |
* [[Списък на реките в България по водосборни басейни]] |
||
Версия от 23:46, 30 март 2019
| Златаришка река | |
 Реката при град Златарица | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Велико Търново Община Елена Община Златарица |
| Дължина | 56,5 km |
| Водосб. басейн | 187 km² |
| Начало | |
| Място | Елено-Твърдишка планина, северно от хижа "Чумерна" |
| Координати | |
| Надм. височина | 1315 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на река Веселина → Стара река → Янтра → Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 85 m |
Златаришка река (в горното течение Зеленишка река, Борущица, Мийковска река) е река в Северна България, област Велико Търново - общини Елена и Златарица, десен приток на река Веселина от басейна на Янтра. Дължината ѝ е 56,5 км, която ѝ отрежда 74-то място сред реките на България.
Описание
Златаришка река извира под името Зеленишка река на 300 м северно от хижа „Чумерна“ в Елено-Твърдишка планина, на 1315 м н.в. След приемането на левия си приток река Махнатка тя започва да се нарича Борущица, а след село Мийковци – Мийковска река, до устието на най-големия си приток Костелска река (Марянска река). В този си участък до село Руховци тече в дълбока, на места каньоновидна и залесена долина. След Руховци долината ѝ се разширява и вече под името Златаришка река преминава през източнота част на Еленската котловина, а след това пресича Еленските височини в дълбок и дълъг 10 км пролом Боаза. След пролома долината ѝ става широка, преминава през град Златарица и на 1,6 км северно от града, на 85 м н.в. се влива отдясно в река Веселина, която от там надолу започва да се нарича Джулюница.
Площта на водосборния басейн на Златаришка река е 187 км2, което представлява 21,2% от водосборния басейн на река Веселина.
Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток):
- → Махнатка
- ← Симашница
- → Ахламур
- ← Костелска река (Марянска река)
Златаришка река е с ясно изразено пролетно пълноводие от март до юни и лятно-есенно маловодие – юли-октомври.
По течението на реката са разположени 2 град и 5 села:
- Община Елена – Мийковци, Хъневци, Руховци, Марян, Долни Марян, град Елена;
- Община Златарица – град Златарица;
По пролома на реката през Еленските височини, на протежение от 10,5 км преминава второкласен път № 53 от Държавната пътна мрежа Поликраище – Сливен – Ямбол – Средец и трасето на нефункциониращата вече жп линия Горна Оряховица – Елена.
В непосредствена близост до устието на Костелска река, в северния край на село Марян се намира Марянският манастир „Свето Преображие“, а на 2 км нагоре от село Руховци малкият, но много красив, особено напролет по време на пълноводието на реката Христовски водопад.
Вижте също
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
- Лист от карта K-35-40. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-28. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 5 (ГЪР-ЗМИ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-27-2 / ISBN 978-954-398-140-3, с. 2045.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 213.