Империум

Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Империум (на латински: imperium; imperare – „заповядвам“) e тип магистратска изпълнителна власт, заедно с общата потестас (лат. potestas).

Империумът включвал:

• висшата военна власт;
• правото да се сключва примирие и да се свиква Сената и народното събрание;
• правото на съд и наказание.

Тази власт принадлежи на диктаторите, консулите и преторите, като:

• Диктаторът имал „височайша власт“ – summum imperium, включваща правото да издава смъртна присъда, не подлежаща на обжалване.
• Консулът имал голям империум – majus imperium – право да се издава смъртна присъда, която обаче да подлежи на обжалване в центуриатното събрание.
• Преторът бил с ограничен империум – imperium minus – без право да издава смъртни присъди.

Източници

• Jochen Bleicken, Imperium. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 2, Stuttgart 1967, Sp. 1381 – 1383.
• Loretana de Libero, Imperium. Der Neue Pauly, 5, 1998, 955 – 958.
• Gerhard Dulckeit, Fritz Schwarz, Wolfgang Waldstein, Römische Rechtsgeschichte. 8. Auflage. Beck, München 1989, ISBN 3-406-33398-2, S. 86, 88 – 90, 188.
• Encyclopedia Britannica, Empire. University of Chicago, 1962. Vol. 8, p. 402
• www.krugosvet.ru