Представителна демокрация

Демокрацията означава „народовластие“, т.е. народът е притежател и носител на държавната власт.

Демокрацията се дели на „непосредствена“ (пряка или директна) и ”опосредена демокрация“ (представителната), както и подразделянето на опосредената демокрация – „парламентарна ” и „президентска ”. Делението на опосредствена и непосредсвена демокрация се определя от начина на управление на държавна власт.

Представителната демокрация е форма на държавно управление, основавана на принципа за избор на политици, които да представляват народа, в контраст на автокрацията и пряката демокрация .

В нея народът е носител на държавна власт, но упражняването на властта се осъществява чрез представители, които са избрани от народа.

Съвременните демокрации са непреки, т.е. към тях спада и представителната демокрация. При тях управляват определени упълномощени лица.

Парламентарната и президентската демокрация са подразделения на представителната демокрация. В парламентарната демокрация водеща роля има парламентът в образуването и дейността на правителството. Парламентът избира или цялото правителство, или само шефът на правителството. Правителството подлежи на постоянен парламентарен контрол, носи политическа отговорност и постоянно има нужда от подкрепата и доверието на народното представителство, за да управлява. То се ръководи от министър-председател, който е самостоятелен държавен орган, а правителството има законодателна инициатива. В президентската демокрация президентът е едновременно държавен глава и глава на правителството, той е най-важният орган на изпълнителната власт, избира се от народа, което го слага наравно с парламента. Тук законодателната и изпълнителната власт са строго разделени и президентът не е отговорен пред парламента. Президентът си назначава държавни секретари и съветници. Парламентът няма право да гласува „вот на недоверие“ на президента и неговите секретари.

Политиката, свързана с представителната демокрация, се нарича модерна политика.

Представителната демокрация, която набляга на свободите на индивида, се нарича либерална демокрация. Когато това не е така, е налице псевдо демокрация.

В съвременните либерални демокрации представителите обикновено се избират на честни и свободни многопартийни избори. Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от конституцията или от други мерки за балансиране на представителството, като:

В много представителни демокрации – например Канада, Великобритания, народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той/тя е получил/получила повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в Австралия, обаче, където представителите се избират чрез система на преференциално гласуване и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът.

Жан-Жак Русо е на страната на демокрацията, разбирана като пряка. Представителната демокрация Русо нарича „изборна аристокрация“.

Вижте също

• Пряка демокрация

Източници

• pravoto.net
• www.referati.org
• Политология – четвърто преработено и допълнено издание под редакцията на проф. д-р Георги Янков.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Representative democracy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​