Мара Бранкович: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
'''Мара Бранкович''' е съпруга на [[Мурад II]] и мащеха на [[Мехмед II]]. |
'''Мара Бранкович''' е съпруга на [[Мурад II]] и мащеха на [[Мехмед II]]. |
||
Мария е дъщеря на владетеля на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] [[Георги Бранкович]].<ref>{{cite web | publisher = znam.bg | year = 2003 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=7D47959270D6A350755DEFEF36FC8529.znam2?encID=2&article=1893487151§ionID=1&sq=���� | title = Църква и културен живот 14 – 15 век | work = znam.bg | accessdate = 26 ноември 2014 | lang = bg |
Мария е дъщеря на владетеля на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] [[Георги Бранкович]].<ref>{{cite web | publisher = znam.bg | year = 2003 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=7D47959270D6A350755DEFEF36FC8529.znam2?encID=2&article=1893487151§ionID=1&sq=���� | title = Църква и културен живот 14 – 15 век | work = znam.bg | accessdate = 26 ноември 2014 | lang = bg }}</ref> След смъртта на съпруга ѝ Мурад II през 1451 г., неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.{{hrf|Имбър|2000|207 – 208}} |
||
През 1457 г. Георги Бранкович умира и е наследен от сина си [[Лазар Бранкович|Лазар]]. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.{{hrf|Имбър|2000|246}} Около 1459 г. Мехмед ѝ дарява [[Ежово]] и околните [[Сяр|Серски]] села.<ref>Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122 – 127.</ref> По-късно тя получава и бивши манастирски земи около [[Солун]].{{hrf|Имбър|2000|207 – 208}}, както и поземлено владение в [[Историко-географска област|областта]] ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.{{hrf|Имбър|2000|207 – 208}} Така в края на 1474 г. с нейно посредничество започват преговори между султана и [[Венецианска република|Венецианската република]], които по това време воюват дванадесета поредна година.{{hrf|Имбър|2000|313 – 315}} |
През 1457 г. Георги Бранкович умира и е наследен от сина си [[Лазар Бранкович|Лазар]]. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.{{hrf|Имбър|2000|246}} Около 1459 г. Мехмед ѝ дарява [[Ежово]] и околните [[Сяр|Серски]] села.<ref>Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122 – 127.</ref> По-късно тя получава и бивши манастирски земи около [[Солун]].{{hrf|Имбър|2000|207 – 208}}, както и поземлено владение в [[Историко-географска област|областта]] ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.{{hrf|Имбър|2000|207 – 208}} Така в края на 1474 г. с нейно посредничество започват преговори между султана и [[Венецианска република|Венецианската република]], които по това време воюват дванадесета поредна година.{{hrf|Имбър|2000|313 – 315}} |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
; Цитирани източници |
; Цитирани източници |
||
* {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300 – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0 | lang = bg |
* {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300 – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0 | lang = bg }} |
||
== Изследвания == |
== Изследвания == |
Версия от 01:45, 1 април 2019
Мара Бранкович Мара Бранковић | |
османска царица | |
Родена |
1416 г.
|
---|---|
Починала | 23 септември 1487 г.
|
Семейство | |
Род | Бранкови |
Баща | Георги Бранкович |
Майка | Ирина Кантакузина |
Братя/сестри | Катерина Бранкова Стефан Бранкович Лазар Бранкович Гъргур Бранкович |
Съпруг | Мурад II |
Мара Бранкович е съпруга на Мурад II и мащеха на Мехмед II.
Мария е дъщеря на владетеля на Смедеревското деспотство Георги Бранкович.[1] След смъртта на съпруга ѝ Мурад II през 1451 г., неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.[2]
През 1457 г. Георги Бранкович умира и е наследен от сина си Лазар. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.[3] Около 1459 г. Мехмед ѝ дарява Ежово и околните Серски села.[4] По-късно тя получава и бивши манастирски земи около Солун.[2], както и поземлено владение в областта Дубочица около днешен Лесковац. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.[2] Така в края на 1474 г. с нейно посредничество започват преговори между султана и Венецианската република, които по това време воюват дванадесета поредна година.[5]
Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети Иван Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир. Шествието, с което през 1469 г. са пренесени мощите, е художествено описано от Владислав Граматик, според когото на преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.[1] Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания – иконата на Света Богородица. [6]
Доживява старини и умира на 14 септември 1487 г. в село Ежово.
С личността на Мара Бранкович се свързва вилаетът „Селата на госпожа Деспина“ разположен по долното течение на река Струма и засвидетелстван в османски данъни дефтери от XV—XVI век.[7]
Източници
- ↑ [http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=7D47959270D6A350755DEFEF36FC8529.znam2?encID=2&article=1893487151§ionID=1&sq=���� Църква и културен живот 14 – 15 век] // znam.bg. znam.bg, 2003. Посетен на 26 ноември 2014. (на български)
- ↑ а б в Имбър 2000, с. 207 – 208.
- ↑ Имбър 2000, с. 246.
- ↑ Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122 – 127.
- ↑ Имбър 2000, с. 313 – 315.
- ↑ Бакалова, Е. Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. С., 2005, 193 – 228, ISBN 954-322-087-5
- ↑ Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век, София, 1986, стр. 147 – 148.
- Цитирани източници
- Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. (на български)
Изследвания
- Поповић, М. Мара Бранковић. Жена између хришћанског и исламског културног круга у 15. веку. Нови Сад: Академска књига, 2014