Николай Овчаров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
поправка на мъртъв линк
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Николай Овчаров
| име = Николай Овчаров
| име-оригинал =
| име-рождено =
| категория = историк
| категория = историк
| описание = български археолог
| описание = български археолог
Ред 8: Ред 8:
| роден-място = [[Велико Търново]], [[НРБ|България]]
| роден-място = [[Велико Търново]], [[НРБ|България]]
| починал-място =
| починал-място =
| баща = [[Димитър Овчаров]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк
| област = [[Археология]]
| област = [[Археология]]
Ред 24: Ред 25:
Николай Овчаров е роден на [[19 юли]] [[1957]] г. във [[Велико Търново]], син е на археолога проф. д-р [[Димитър Овчаров]].<ref name="e-ve_Проф">{{Цитат уеб|заглавие = Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд!| издател = e-vestnik.bg| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://e-vestnik.bg/3873| език = bg}}</ref> Завършва история в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през [[1981]] г., във випуска на [[Георги Първанов]], и започва работа в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт с музей]] към [[БАН]]. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II-ра степен в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва.<ref name="bnr">{{Цитат уеб| заглавие = В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров|издател = [[БНР]]|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Culture/AuthorAndAudience/Pages/100306Nikolai_Ovcharov.aspx|език = bg}}</ref><ref name="Еди">{{Цитат уеб|заглавие = „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров|издател = svetlosenki.com|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1729:q-q-|език = bg}}</ref> Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999) и в [[Нов български университет]] (1999 – 2002).<ref name="Еди"/>
Николай Овчаров е роден на [[19 юли]] [[1957]] г. във [[Велико Търново]], син е на археолога проф. д-р [[Димитър Овчаров]].<ref name="e-ve_Проф">{{Цитат уеб|заглавие = Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд!| издател = e-vestnik.bg| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://e-vestnik.bg/3873| език = bg}}</ref> Завършва история в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през [[1981]] г., във випуска на [[Георги Първанов]], и започва работа в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт с музей]] към [[БАН]]. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II-ра степен в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва.<ref name="bnr">{{Цитат уеб| заглавие = В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров|издател = [[БНР]]|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Culture/AuthorAndAudience/Pages/100306Nikolai_Ovcharov.aspx|език = bg}}</ref><ref name="Еди">{{Цитат уеб|заглавие = „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров|издател = svetlosenki.com|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1729:q-q-|език = bg}}</ref> Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999) и в [[Нов български университет]] (1999 – 2002).<ref name="Еди"/>


Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“.<ref name="pape_Прем">{{Цитат уеб| заглавие = Индиана Джоунс превърна археологията в приказка
Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“.<ref name="pape_Прем">{{Цитат уеб| заглавие = Индиана Джоунс превърна археологията в приказка | автор = Антоанета Петева| труд = в-к „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“| дата = 7 декември 2006| достъп_дата = 25 юли 2018| уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180725092631/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-07&article=170657 | език = bg}}</ref>

| автор = | труд = в-к [[Стандарт (вестник)|Стандарт]]| дата = 7 декември 2006| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-07&article=170657| език = bg}}</ref>
== Награди и отличия ==
== Награди и отличия ==
* На [[17 май]] [[2011]] г. е посочен от [[Румен Ралчев]], Велик приор на българския Приорат на ордена на [[тамплиери]]те, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.<ref name="frog_БГта">{{Цитат уеб|заглавие = БГ тамплиери вдигат замък в София|издател = frognews.bg|достъп_дата = 23 април 2013|уеб_адрес = http://frognews.bg/news_35592/BG_tamplieri_vdigat_zamak_v_Sofiia/||език = bg}}</ref>
* На [[17 май]] [[2011]] г. е посочен от [[Румен Ралчев]], Велик приор на българския Приорат на ордена на [[тамплиери]]те, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.<ref name="frog_БГта">{{Цитат уеб|заглавие = БГ тамплиери вдигат замък в София|издател = frognews.bg|достъп_дата = 23 април 2013|уеб_адрес = http://frognews.bg/news_35592/BG_tamplieri_vdigat_zamak_v_Sofiia/||език = bg}}</ref>
* [[Почетен гражданин]] на гр. [[Кърджали]] (2000), на [[Златоград]] (2017)<ref>[https://www.zlatograd.bg/?pid=4,706 Решение #Ж 637.] // [[Златоград (община)|Община Златоград]]. 24 октомври 2017. Посетен на 10 октомври 2018.</ref>, на [[Търговище]] (2018)<ref>[http://www.targovishte.bg/municipality/file/reshenia/2018/Fevruari2018/Protokol33.pdf Протокол № 33 от проведена сесия на Общински съвет Търговище.] // [[Търговище (община)|Община Търговище]]. 22 февруари 2018. Посетен на 10 октомври 2018. </ref>, и на [[София]] (2018)<ref>[https://council.sofia.bg/documents/20182/647307/Copy+of+625.pdf/9681b3f0-b0da-4236-bcc2-60801515a70e Решение № 625 на Столичния общински съвет.] // [[Столичен общински съвет]]. 13 септември 2018. Посетен на 10 октомври 2018. </ref><br>
* [[Почетен гражданин]] на гр. [[Кърджали]] (2000), на [[Златоград]] (2017)<ref>[https://www.zlatograd.bg/?pid=4,706 Решение #Ж 637.] // [[Златоград (община)|Община Златоград]]. 24 октомври 2017. Посетен на 10 октомври 2018.</ref>, на [[Търговище]] (2018)<ref>[http://www.targovishte.bg/municipality/file/reshenia/2018/Fevruari2018/Protokol33.pdf Протокол № 33 от проведена сесия на Общински съвет Търговище.] // [[Търговище (община)|Община Търговище]]. 22 февруари 2018. Посетен на 10 октомври 2018. </ref>, и на [[София]] (2018)<ref>[https://council.sofia.bg/documents/20182/647307/Copy+of+625.pdf/9681b3f0-b0da-4236-bcc2-60801515a70e Решение № 625 на Столичния общински съвет.] // [[Столичен общински съвет]]. 13 септември 2018. Посетен на 10 октомври 2018. </ref><br>
* Избран за „Достоен българин на 2005 г. в класацията на в-к „[[24 часа (вестник)|24 часа]]<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4757074 423-ма достойни българи награди "24 часа" за 12 години.] // [[24 часа (вестник)|24 часа]]. 10 май 2015. Посетен на 10 октомври 2018. </ref>.
* Избран за „Достоен българин на 2005 г. в класацията на в-к „[[24 часа (вестник)|24 часа]]<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4757074 423-ма достойни българи награди „24 часа“ за 12 години.] // [[24 часа (вестник)|24 часа]]. 10 май 2015. Посетен на 10 октомври 2018. </ref>.
* Кавалер на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Св.св. Кирил и Методий”]] с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (2010)<ref>[[Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]</ref>.
* Кавалер на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Св.св. Кирил и Методий“]] с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (2010)<ref>[[Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]</ref>.
* Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – [[Златен век (отличие)|„Златен век”]] с огърлие (2017)<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/zlaten_vek_s_ogarlie_za_nikolay_ovcharov-355614.html "Златен век с огърлие" за Николай Овчаров.] // [[Стандарт (вестник)|Стандарт]]. 19 май 2017. Посетен на 10 октомври 2018. </ref>.
* Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – [[Златен век (отличие)|Златен век]] с огърлие (2017)<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/zlaten_vek_s_ogarlie_za_nikolay_ovcharov-355614.html „Златен век с огърлие“ за Николай Овчаров.] // [[Стандарт (вестник)|Стандарт]]. 19 май 2017. Посетен на 10 октомври 2018. </ref>.


== Спорни моменти ==
== Спорни моменти ==

Версия от 04:18, 1 април 2019

Николай Овчаров
български археолог
Овчаров при Перперикон
Овчаров при Перперикон

Роден
19 юли 1957 г. (66 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластАрхеология
Работил вАрхеологически институт с музей към БАН
Славянски университет
Нов български университет
Семейство
БащаДимитър Овчаров

Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперикон и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.[1]

Биография

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров.[2] Завършва история в Софийския държавен университет през 1981 г., във випуска на Георги Първанов, и започва работа в Археологическия институт с музей към БАН. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II-ра степен в Археологическия музей към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва.[3][4] Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999) и в Нов български университет (1999 – 2002).[4]

Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „Стандарт“.[5]

Награди и отличия

Спорни моменти

Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в Москва (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университете е в град Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, Людмил Вагалински е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международния славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт, който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет.[13]

През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато раследване.[14]

През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.[15]

Библиография

  • · Десет перли от короната на България, София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 9549308685
  • Разказите на българския Индиана Джоунс, София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 9549042650
  • Средновековната българска империя, Пловдив: Летера, 2006, 168 с. ISBN 9789545166761
  • Хроника на свещения град Перперикон, София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 9549308871
  • Най-кратката история на България, Пловдив: Летера, 2006, 72 с. (също на англ.) ISBN 9545165820
  • Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско, Варна: лавена, 24 с. ISBN 954579481X
  •  Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство, София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 9789540900070
  • Откритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали градове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби, София: Захарий Стоянов, 2008, 160 с. ISBN 9789540901855
  • Археологически пътувания из Македония, Варна: Славена  2009, 93 с. ISBN 9789545797910
  • Шифърът на Перперикон, София: Стандарт 2009, 64 с.
  • Един археолог пътешества по света, София: Сиела, 2010, 355 с. ISBN 978-954-28-0785-8
  • Българската епопея на виното. История на виното по българските земи, София: Стандарт, 2011, 65 с.ISBN 9789549457064
  • Предречено на Перперикон, София: Стандарт, 2011, 63 с. ISBN 9789542934035
  • Орфей – оракулът от Татул, София: Стандарт 2011, 64 с. ISBN 9789542934059
  • Царственият Търновград, София: Стандарт, 2011, 64 с. ISBN 9789542934110
  • Велики Преслав – столицата на Българската империя, София: Стандарт, 2011, 65 с. ISBN 9789542934141
  • Пътешествие из страни на орли и замъци, Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 9789542610977
  • Търсачът на минало открива света, Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 9789542612582
  • В Африка сред лъвове и сенки на предците, Пловдив: Хермес 2014, 160 с. ISBN 9789542613770
  • От Камчатка започва Русия, Пловдив: Хермес 2015, 159 с. ISBN 9789542615132
  • Археолог. От „Осанна!” до „Разпни Го!” Пловдив: Жанет 45 2015, 319 с. ISBN 978-619-186-175-0
  • Слънцето залязва над Ангкор. Едно пътешествие из тайнствения Индокитай, София: Хермес 2017, 191 с. ISBN 9789542616948
  • Кипър. Островът на Афродита, София: Хермес 2018, 159 с. ISBN 9789542618065

Научни монографии

  • Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
  • Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
  • Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
  • Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
  • Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
  • Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
  • История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
  • Победите на цар Калоян (1197 – 1207 г.). Историческият избор на на България между православие и католицизъм. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
  • Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
  • The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
  • Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-9545001406
  • Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
  • Средновековната Българска империя. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език.
  • Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с.
  • Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско. Варна: Славена 2010, (с Елена Василева)
  • Цар Иван Шишман – предател или светец, София: Стандарт 2010, 62 с.
  • Цар Иван Шишман. Защитникът на Отечеството, София: Захарий Стоянов 2016, 157 с.
  • Цар Калоян. Пълководецът, София: Захарий Стоянов 2017, 198 с.
  • Цар Иван Александър Асен. Миротворецът, София: Фабер 2017, 136 с.
  • Цар Константин Тих Асен. Злочестият цар, София: Фабер 2017, 140 с.

Вижте също

Бележки

  1. Galina Stefanova. New Civilization Discovered in Perperikon // ruralbulgaria.com. Посетен на 23 април 2013. (на английски)
  2. Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд! // e-vestnik.bg. Посетен на 23 април 2013. (на български)
  3. В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров // БНР. Посетен на 23 април 2013. (на български)
  4. а б „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров // svetlosenki.com. Посетен на 23 април 2013. (на български)
  5. Антоанета Петева. Индиана Джоунс превърна археологията в приказка // в-к „Стандарт“. 7 декември 2006. Посетен на 25 юли 2018. (на български)
  6. БГ тамплиери вдигат замък в София // frognews.bg. Посетен на 23 април 2013. (на български)
  7. Решение #Ж 637. // Община Златоград. 24 октомври 2017. Посетен на 10 октомври 2018.
  8. Протокол № 33 от проведена сесия на Общински съвет Търговище. // Община Търговище. 22 февруари 2018. Посетен на 10 октомври 2018.
  9. Решение № 625 на Столичния общински съвет. // Столичен общински съвет. 13 септември 2018. Посетен на 10 октомври 2018.
  10. 423-ма достойни българи награди „24 часа“ за 12 години. // „24 часа“. 10 май 2015. Посетен на 10 октомври 2018.
  11. Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
  12. „Златен век с огърлие“ за Николай Овчаров. // „Стандарт“. 19 май 2017. Посетен на 10 октомври 2018.
  13. - Професор ли е Николай Овчаров? публикация на cross.bg
  14. Атакуват проф. Н. Овчаров заради иманяр и НИМ – публикация на frognews.bg от 27.12.2013
  15. vesti.bg – Проф. Николай Овчаров на разпит в Кърджали, публикация от 16 декември 2013 г.

Външни препратки