Йосиф Багери: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.85.34.40 (б.), към версия на BotNinja
Етикет: Отмяна
Ред 12: Ред 12:
== Биография ==
== Биография ==
[[Файл:Debar vo 2010 (5).JPG|ляво|мини|250п|Бюстове на [[Саид Найдени]] и Йосиф Багери в Дебър]]
[[Файл:Debar vo 2010 (5).JPG|ляво|мини|250п|Бюстове на [[Саид Найдени]] и Йосиф Багери в Дебър]]
Йосиф Багери е роден в 1870 година в [[Горна река|горнореканското]] село [[Нистрово]], тогава в Османската империя, в семейство на албанци католици. Като млад се мести в [[София]], където започва работа и развива интерес към албанското националистическо движение. По професия е обущар.<ref>Соколова, Бойка. Албански възрожденски печат в България, София, 1979, с. 43.</ref> Смята се, че също така е бил католически свещеник. Багери подчертава ролята на образованието за албанското възраждане и е активен в годините от 1905 до 1907, когато работи за популяризирането на албанския език. В периода 1909 - 1911 година Багери издава в София вестник на албански и български „[[Албански орел]]“ (''Shqypeja e Shqypenis''), орган за наука и политика. След албанската независимост в 1912 година се мести да живее в [[Драч]], където продължава дейността си. В 1914 година издава в Драч седмичника „Ехото на Круя“ (''Ushtimi i Krujës'').<ref>Соколова, Бойка. Албански възрожденски печат в България, София, 1979, с. 75.</ref>
Йосиф Багери е роден в 1870 година в [[Горна река|горнореканското]] село [[Нистрово]], тогава в Османската империя, в православно семейство<ref>https://strumski.com/biblioteka/?id=2055</ref>. Като млад се мести в [[София]], където започва работа и развива интерес към албанското националистическо движение. По професия е обущар.<ref>Соколова, Бойка. Албански възрожденски печат в България, София, 1979, с. 43.</ref>. Жени се за Василикия (Василка) Божкова от Прилеп, като и двамата стават евангелисти в София. <ref>https://strumski.com/biblioteka/?id=2055</ref>. Багери подчертава ролята на образованието за албанското възраждане и е активен в годините от 1905 до 1907, когато работи за популяризирането на албанския език. В периода 1909 - 1911 година Багери издава в София вестник на албански и български „[[Албански орел]]“ (''Shqypeja e Shqypenis''), орган за наука и политика. След албанската независимост в 1912 година се мести да живее в [[Драч]], където продължава дейността си. В 1914 година издава в Драч седмичника „Ехото на Круя“ (''Ushtimi i Krujës'').<ref>Соколова, Бойка. Албански възрожденски печат в България, София, 1979, с. 75.</ref>


Умира в окупираната по време на Първата световна война от България Прищина в 1916 година.<ref name="Elsie.23">{{cite book |title= A Biographical Dictionary of Albanian History |last= Elsie|first= Robert|year= 2012|publisher= I.B. Tauris & Co Ltd.|location= New York|pages= 23|url=http://books.google.com.au/books?id=pgf6GWJxuZgC&printsec=frontcover&dq=Albania&hl=en&sa=X&ei=fF65U8a_B4GFkAXH3YDwDQ&ved=0CEAQ6AEwBDge#v=onepage&q=Gostivar&f=false }}</ref>
Умира в окупираната по време на Първата световна война от България Прищина в 1915 година.<ref name="Elsie.23">{{cite book |title= A Biographical Dictionary of Albanian History |last= Elsie|first= Robert|year= 2012|publisher= I.B. Tauris & Co Ltd.|location= New York|pages= 23|url=http://books.google.com.au/books?id=pgf6GWJxuZgC&printsec=frontcover&dq=Albania&hl=en&sa=X&ei=fF65U8a_B4GFkAXH3YDwDQ&ved=0CEAQ6AEwBDge#v=onepage&q=Gostivar&f=false }}</ref>


Багери е известен автор на поезия, проза, политически статии, коментари и полемики. Един от най-забележителните му трудове е антологията „Kopesht Malsori“, която той издава в София в 1910 година.<ref name="Elsie.23"/>
Багери е известен автор на поезия, проза, политически статии, коментари и полемики. Един от най-забележителните му трудове е антологията „Kopesht Malsori“, която той издава в София в 1910 година.<ref name="Elsie.23"/>

Версия от 19:14, 1 април 2019

Йосиф Багери
Josif Bageri
Албански поет и общественик

Роден
Починал
15 юни 1916 г. (45 г.)
Йосиф Багери в Общомедия

Йосиф Йован Багери (на албански: Josif Jovan Bageri) е албански поет, просветител и общественик.[1]

Биография

Бюстове на Саид Найдени и Йосиф Багери в Дебър

Йосиф Багери е роден в 1870 година в горнореканското село Нистрово, тогава в Османската империя, в православно семейство[2]. Като млад се мести в София, където започва работа и развива интерес към албанското националистическо движение. По професия е обущар.[3]. Жени се за Василикия (Василка) Божкова от Прилеп, като и двамата стават евангелисти в София. [4]. Багери подчертава ролята на образованието за албанското възраждане и е активен в годините от 1905 до 1907, когато работи за популяризирането на албанския език. В периода 1909 - 1911 година Багери издава в София вестник на албански и български „Албански орел“ (Shqypeja e Shqypenis), орган за наука и политика. След албанската независимост в 1912 година се мести да живее в Драч, където продължава дейността си. В 1914 година издава в Драч седмичника „Ехото на Круя“ (Ushtimi i Krujës).[5]

Умира в окупираната по време на Първата световна война от България Прищина в 1915 година.[6]

Багери е известен автор на поезия, проза, политически статии, коментари и полемики. Един от най-забележителните му трудове е антологията „Kopesht Malsori“, която той издава в София в 1910 година.[6]

В чест на Багери е кръстена улица в Дебър.[7] Синът му Христо Багеров става четник на ВМОРО и загива в сражението на четата на Боби Стойчев в Лугунци, Велешко, на 21 април 1906 година.[8][9]

Бележки

  1. Христакуди, Фотини. Личността на Йосиф Багери // Конференция посветена на албанската колония в България, София, 24 ноември 1999. Посетен на 24 декември 2014.
  2. https://strumski.com/biblioteka/?id=2055
  3. Соколова, Бойка. Албански възрожденски печат в България, София, 1979, с. 43.
  4. https://strumski.com/biblioteka/?id=2055
  5. Соколова, Бойка. Албански възрожденски печат в България, София, 1979, с. 75.
  6. а б Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. New York, I.B. Tauris & Co Ltd., 2012. с. 23.
  7. Албански имиња на дебарските улици, мостови и населби // брой 1903. Дневник. Посетен на 21 декември 2014.
  8. Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 136.
  9. Дебър, година ІІ, брой 10, 3 юни 1906, с. 4.