Ятова граница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 04:44, 3 април 2019

Ятовата граница е една от най-важните изоглоси в българския език, въз основа на която българските диалекти се разделят на два вида — западни български говори и източни български говори. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна ят (Ѣ) днес винаги има звук е (например бел–бѐли), а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) ятът е наследен от а предхождана от мека съгласна (напр. б'ал–бѐли или б'ал–б'али).^[1]

Никоя друга от главните фонетични изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. Успоредно на ятовата граница, обикновено от западната ѝ страна, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси е също част от границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): поляни-полени, пияни-пиени, ние береме-ние берем, я, яз-аз, он-той, жежок-горещ, крап-къс, разбой-стан.

На север ятовата граница започва от устието на река Вит, минава през Никополско, на изток от Луковит и Плевен и на запад от Ловеч, Пирдоп и Панагюрище. След това тя преминава през Ихтиманско, Пазарджишко, Разложко, Гоцеделчевско, Петричко, Солунско.

Вижте също

Ят

Бележки

↑ Антонова-Василева, Лучия. Диалектно членение на българския език // bgslo.ibl.bas.bg. bgslo.ibl.bas.bg, 2015. с. 1-2. Посетен на 25 септември 2015.

[1] Антонова-Василева, Лучия. Диалектно членение на българския език // bgslo.ibl.bas.bg. bgslo.ibl.bas.bg, 2015. с. 1-2. Посетен на 25 септември 2015.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Файл:Bgmap yat.png|мини|400px|Ятовата граница: изоглоса на изговор ''дедо'', ''бел'' (на запад) и ''дядо'', ''бял'' (на изток)]]
-'''Ятовата граница''' е една от най-важните [[изоглоса|изоглоси]] в българския език, въз основа на която българските [[диалект]]и се разделят на два вида — [[западни български говори]] и [[източни български говори]]. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна [[ят]] ({{Уникод|Ѣ}}) днес винаги има звук ''е'' (например ''бел–бѐли''), а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) ятът е наследен от ''а'' предхождана от мека съгласна (напр. ''б'ал–бѐли'' или ''б'ал–б'али'').<ref>{{cite web | last = Антонова-Василева | first = Лучия | year = 2015 | url = http://bgslo.ibl.bas.bg/files/BulgOsnDialDel.pdf | title = Диалектно членение на българския език | work = bgslo.ibl.bas.bg | pages = 1-2 | publisher = bgslo.ibl.bas.bg | accessdate = 25 септември 2015 | lang = bg }}</ref>
+'''Ятовата граница''' е една от най-важните [[изоглоса|изоглоси]] в българския език, въз основа на която българските [[диалект]]и се разделят на два вида — [[западни български говори]] и [[източни български говори]]. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна [[ят]] ({{Уникод|Ѣ}}) днес винаги има звук ''е'' (например ''бел–бѐли''), а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) ятът е наследен от ''а'' предхождана от мека съгласна (напр. ''б'ал–бѐли'' или ''б'ал–б'али'').<ref>{{cite web | last = Антонова-Василева | first = Лучия | year = 2015 | url = http://bgslo.ibl.bas.bg/files/BulgOsnDialDel.pdf | title = Диалектно членение на българския език | work = bgslo.ibl.bas.bg | pages = 1-2 | publisher = bgslo.ibl.bas.bg | accessdate = 25 септември 2015 | lang-hide = 1 | lang = bg }}</ref>
 Никоя друга от главните [[фонетика|фонетични]] изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. Успоредно на ятовата граница, обикновено от западната ѝ страна, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси е също част от границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): ''поляни-полени'', ''пияни-пиени'', ''ние береме-ние берем'', ''я, яз-аз'', ''он-той'', ''жежок-горещ'', ''крап-къс'', ''разбой-стан''.