Юрдан Иванов: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м →top: Грешки в статичния код: Препратки в препратки редактирано с AWB |
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:) |
||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Македония}} |
||
{{ |
{{СОРТКАТ:Иванов, Юрдан}} |
||
[[Категория:Български публицисти]] |
[[Категория:Български публицисти]] |
||
[[Категория:Български историци]] |
[[Категория:Български историци]] |
||
Версия от 16:29, 3 април 2019
Тази статия е за историка и журналиста. За българския политик вижте Йордан Мирчев.
| Юрдан Иванов | |
| български икономист | |
| Роден |
16 февруари 1862 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
Юрдан (Йордан) Иванов Мирчев е български журналист, историк, библиограф и финансист, действителен член на Българското книжовно дружество.[1]
Биография
Той е роден през 1862 година в Прилеп, учи в родния си град. Работи като писар в търговската фирма „Братя Факарови“. В края на 1876 година започва работа в кантората им в Солун. От януари 1880 година се премества в столицата на новоосвободена България София, където работи като писар в Софийското губернаторство, а по-късно е чиновник в Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите (1884 - 1906) и Българската народна банка (1906 – 1907). От 1894 до 1895 година учи търговско право в Софийския университет.
На 19 юли 1881 година е избран за подсекретар на Българомакедонското благотворително дружество.[2]
Иванов публикува множество статии, главно по финансови и икономически въпроси. В 1885 година участва в първия социалистически кръжок на Димитър Благоев. През 1891-1892 година издава основния си труд „Български периодичен печат от възраждането му до днес (1844 - 1890)“, първи том от разширен вариант на който е издаден през 1893 година. В 1893 - 1894 година издава седмичника „Югозападна България“. В 1894 година е сред организаторите на първия събор на българските журналисти. В 1895 година е член основател на Българското икономическо дружество. Иванов е първият биограф на Трайко Китанчев. В 1898 година става дописен член, а през 1900 година - действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. В 1902 година излиза книгата му „Българските ценни книжа“ (на френски език). В 1905 година публикува в Сборника за народни умотворения, наука и книжнина, книга ХХІ „Документи по нашето възраждане“, в които има 163 писма от и до видни български възрожденци.
Умира през 1907 година в София.[3][4][5]
Външни препратки
- "Съчинения на Трайчо Китанчев", Юрдан Иванов, София, 1898 година
- "Документи по нашето възраждане", публикувано в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", книга ХХІ, София, 1905 година
- "Към историята за възражданието на гр. Охрид", публикувано в списание "Светлина", год. II, книга X и XI, София, октомви и ноември 1892 г.
Бележки
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 350.
- ↑ Уставъ на Българо-Македонското благотворително дружество въ София. София, Държавна печатница, 1881. с. 7.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 105.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, София, Издателство на БАН, 1982, стр. 23.
- ↑ Парцел 65 // София помни. Посетен на 18 април 2018.
