Павел Поппетров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 35: Ред 35:


== Народна песен за Патю Чорбаджи ==
== Народна песен за Патю Чорбаджи ==
[[File:Песен на Патю Чорбаджи.jpg|thumb|Песен за Патю Чорбаджи]]
"Заправило се ново касабе,
"Заправило се ново касабе,
<br>Ново касабе, ново Орхане.
<br>Ново касабе, ново Орхане.

Версия от 21:31, 3 април 2019

Павел Попов – Патю Чорбаджи
български чорбаджия, търговец, общественик, революционер

Роден
Павел Попов Пелович
Починал
18 юни 1893 г. (70 г.)
Народен представител в:
УС   I ВНС   I ОНС   II ОНС   
Павел Попов – Патю Чорбаджи в Общомедия

Павел Попов (Поппетров) Пелович, известен като Патю Чорбаджи е български търговец, ханджия, деец на българското национално-освободително движение и народен представител в Учредителното събрание, I Велико народно събрание, 1 Обикновено народно събрание и 2 Обикновено народно събрание, един от основателите на град Орхание, дн. Ботевград.

Биография

Павел Попов или Поппетров е роден на 18 март 1823 г., в семейството на свещеника поп Петър Пелович от с. Видраре и Гена Радина от с. Батулци. Родът на баща му (Пеловци) е преселнически и според родови спомени пристига във Видраре от Егейска Македония през XVIII век. Брат е на поборниците Йосиф и Филип Поппетрови, ръководители на Видрарския частен революционен комитет, които са заточеници в Диарбекир с 6-годишни присъди по Арабаконашкия обир. Учи в килийното училище в Гложенския манастир „Св. Георги“ и в училището в Свищов. Владее отлично турски език. Известен е в региона като Патю Чорбаджи. Занимава се със земеделие, търговия на кожи, пашкули, коприна, бояджийство и лихварство. Откупвач на данъци в Тетевенско, Орханийско и Врачанско. Има големи регионални търговски контакти и контрагенти в Цариград, Видин, София, Букурещ, Виена. Собственик на Владишкия хан в Орхание и на няколко други хана в района и един от предприемачите, които имат огромна заслуга за изграждането на новия град през 1865 г., поради близкото си познанство с Мидхат Паша. [1] След основаването на новата окръжна касаба, Патю Чорбаджи финансира част от строежа на часовниковата кула в града и подарява на Орхание камбана от Мюнхен. Османското управление отхвърля камбаната, тъй като тя е християнска, посветена на Свети Леонардо и впоследствие тя е преместена в църквата „Св. Параскева“ във Видраре, откъдето изчезва в края на XX век.

Благодарствено писмо от Рилския манастир "Св. Иван Рилски" до Павел Поппетров (1869 г.)

През 60-те години на XIX в. сръбското разузнаване оценява фамилията му като една от онези, които държат окръга в свои ръце. [2] Заподозрян за участие в революционното движение, той е сред разпитваните в софийското следствие през 1872 г. след обира в Арабаконак.[3]

Писмо от Васил Левски до Патю Чорбаджи

Спомоществувател на книги. Виден деец на църковното движение и е в кореспонденция с екзарх Йосиф I, Антим I, Найден Геров, Максим Пловдивски и Рилския манастир. Благотворител на семействата на заточениците от региона. Дарява средства на манастири и църкви, основава сиропиталище в родното си село.

В Учредителното народно събрание е „по избор“ от Орханийски окръг. Консерватор. Оттам е избран в Събранието на избор на княз (Първото Велико народно събрание). В Първото обикновено народно събрание е представител от Орханийската избирателна околия, а във Второто обикновено народно събрание от избирателната околия с център – Видраре.[4]

Павел Попов – Патю Чорбаджи като депутат в Учредителното събрание.

Любител краевед и историк, Патю Чорбаджи събира редици митове и легенди от Орханийско и Тетевенско, като е първи откривател на църковния препис, че Гложенския манастир „Св. Георги“ е изграден от митичния украински княз Георги Глож.[5]

В статията на проф. Михаил Грънчаров – „Имала ли е България аристокрация“ е описан как пътува из Софийски окръг с „кочия, теглена от два хранени коня“, със специална охрана „въоръжен от главата до пети турчин“, облечен в скъп сукнен кожух.

По време на комунизма заслугите на Павел Попов – Патю Чорбаджи са омаловажавани, заради неговия чорбаджийски произход. Изследователи на Васил Левски и българското революционно дело в района са били мъмрени за статии посветени на участието на Патю Чорбаджи и неговите братя в Българския революционен централен комитет, като все още е малко известна информацията, че ръководеният от братя Поппетрови Видрарски революционен комитет е най-големият източник на парични средства за делото на Васил Левски и БРЦК.[6]

Павел Попов – Патю Чорбаджи умира на 18.VI.1893 г. Негов внук е изтъкнатият адвокат, народен представител от Демократическата партия и общественик Найден Патев, който организира редица чествания в памет на своя прочут дядо Павел Попов – Патю Чорбаджи, през 30-те години на XX век.

Y-хаплогрупата на Павел Поппетров – Патю Чорбаджи е E-V13 [7]

Браницкий епископ Максим (Максим Пелов), Стилиян Чилингиров, Христо Д. Бързицов, Жорж Нурижан, Найден Патев и др. на гроба на Патю Чорбаджи (1933 г.)

Народна песен за Патю Чорбаджи

Песен за Патю Чорбаджи

"Заправило се ново касабе,
Ново касабе, ново Орхане.
Заправили го Патю Чорбаджи,
Патю Чорбаджи, Велю Мезледжи.
Повдигнало се цѣло Видраре,
Кой на конъ язди, кой на магаре,
Най-напредъ върви Патю Чорбаджи,
Патю Чорбаджи, Велю Мезледжи.
Предъ тѣхъ свирятъ зурли топани,
Следъ тѣхъ вървятъ керванъ катъри,
Керванъ катъри съ тежки товари,
Тежки товари - злато бакъри.
Па се провикна Патю Чорбаджи,
Слушайте хора наши селяни,
Нали сме рая ни на Султана,
Елате всички въ ново Орхане.
Да си построимъ ново касабе,
Далечъ в'Балкана, близо София,
Де турчинъ лесно не ще се запре,
Де конакъ нѣма нито кадия.
Че тукъ съмъ нашелъ чудна елия,
Срѣди Балкана поле широко,
Отъ турци далечъ, близо до Бога,
Де има трева, шума и вода."

Песента е записана от П. Д. Василев в Ню Йорк на 18 ноември 1933 г., а е изпълнена от видния български и американски общественик и публицист – Стоян В. Цанов.

Литература

  • Стоян Заимов, „Миналото“, С., 1884.
  • Петър П. Ценов „Орхание и Орханийско. Исторически и географски проучвания“, С., 1926.
  • Г. Попиванов, „Из миналото на Орханийска околия“, С., 1934.
  • Мария Милтенова, „Обирът на орханийската хазна“, С., 2005.
  • Маждракова-Чавдарова, "Голям извор – страници от историята на Тетевенския край ", С., 2011.
  • Александър Тацов, „Книги, статии и материали за София, Столична община и Етрополе“, С., 2015.

Източници

  1. Патев, Найден. „Из миналото на Тетевенско и Ботевградско. Исторически опит.“, София, 1936 г.
  2. Палангурски, Милко. „Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г.
  3. „Васил Левски и неговите сподвижници пред Турския съд“, София, 1987
  4. Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г.
  5. Мутафчиев, Петър. „Из нашите старопланински манастири“, София, 1931 г.
  6. „Исторически корени и културно наследство на община Правец“, София, 2006 г.
  7. DNA тест на пряк наследник по мъжка линия в 23andme.com, 2018 г.