Динково: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м fixlink |
||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
След Първата световна война се завръща от фронта в родното си село, създава партийна организация и е избран за неин секретар. Участвува дейно в Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г. Въстаническата група, в която е и Господин Иванов – Динко, завзема селото и отива на помощ на с. Дреновец. Там той застава начело на въстаническия отряд и се отправя за с. Дъбова махала и гара Макреш. След завземането на Брусарци Динко заминава за Лом. Въстанието е потушено. Макар и тежко ранен, с помощта на други въстаници емигрира в Югославия. През пролетта на 1924 г. се завръща в България с Никола Аврамов – секретар на ОК на БКП в Лом. Цялото лято живеят в селото. Тук възстановяват партийната организация, заздравяват връзките между земеделци и комунисти. През ноември 1924 г. Господин Иванов и Никола Аврамов са принудени отново да заминат за Югославия, като носят със себе си сведения, писма и други материали. На 25 ноември осъмват над с. Раковица. Снегът ги издава и полицията ги обгражда. И двамата са тежко ранени, но старателно пазят последните куршуми за себе си. Динко със собствената си кръв написва на снега: „Да живее комунизма“, след което и двамата се самоубиват. Фашистите закачват телата им с куки и ги завличат в с. Раковица, за да всеят страх сред населението. |
След Първата световна война се завръща от фронта в родното си село, създава партийна организация и е избран за неин секретар. Участвува дейно в Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г. Въстаническата група, в която е и Господин Иванов – Динко, завзема селото и отива на помощ на с. Дреновец. Там той застава начело на въстаническия отряд и се отправя за с. Дъбова махала и гара Макреш. След завземането на Брусарци Динко заминава за Лом. Въстанието е потушено. Макар и тежко ранен, с помощта на други въстаници емигрира в Югославия. През пролетта на 1924 г. се завръща в България с Никола Аврамов – секретар на ОК на БКП в Лом. Цялото лято живеят в селото. Тук възстановяват партийната организация, заздравяват връзките между земеделци и комунисти. През ноември 1924 г. Господин Иванов и Никола Аврамов са принудени отново да заминат за Югославия, като носят със себе си сведения, писма и други материали. На 25 ноември осъмват над с. Раковица. Снегът ги издава и полицията ги обгражда. И двамата са тежко ранени, но старателно пазят последните куршуми за себе си. Динко със собствената си кръв написва на снега: „Да живее комунизма“, след което и двамата се самоубиват. Фашистите закачват телата им с куки и ги завличат в с. Раковица, за да всеят страх сред населението. |
||
https://www.facebook.com/Dinkovo |
[https://www.facebook.com/Dinkovo www.facebook.com] |
||
{{Община Ружинци}} |
{{Община Ружинци}} |
||
{{Мъниче селища в България}} |
{{Мъниче селища в България}} |
||
Версия от 22:49, 4 април 2019
| Динково | |
  Динково  Динково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 83 души[1] (15 март 2024 г.) 8,39 души/km² |
| Землище | 10 km² |
| Надм. височина | 101 m |
| Пощ. код | 3921 |
| Тел. код | 09323 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 21193 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Ружинци Александър Александров (ГЕРБ; 2015) |
Дѝнково е село в Северозападна България. То се намира в община Ружинци, област Видин.
География
Село Динково е разположено на река Лом, на 19 km североизточно от Ружинци и на 20 km югозападно от град Лом. То е най-източната точка на Област Видин.
История
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Лисенко“ по името на съветския псевдоучен Трофим Лисенко.[2]
Редовни събития
Други
Динково. До 1881 г. – Хасанова махала. До 1950 г. – Борисово. Училището е основано 1914 г. – в с.Динково.
Външни препратки
Господин Иванов Райков (Динко) ГОСПОДИН ИВАНОВ РАЙКОВ /ДИНКО/ /Роден на 7. III. 1899 г. – убит през ноември 1924 г./ Роден е на 7 март 1899 г. в с. Хасанова махала (сега Динково). Поради липса на средства напуска училището в Лом и става кожухарски работник. Дружи с прогресивни младежи и през 1912 г. става член на БРСДП (т.с). След Първата световна война се завръща от фронта в родното си село, създава партийна организация и е избран за неин секретар. Участвува дейно в Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г. Въстаническата група, в която е и Господин Иванов – Динко, завзема селото и отива на помощ на с. Дреновец. Там той застава начело на въстаническия отряд и се отправя за с. Дъбова махала и гара Макреш. След завземането на Брусарци Динко заминава за Лом. Въстанието е потушено. Макар и тежко ранен, с помощта на други въстаници емигрира в Югославия. През пролетта на 1924 г. се завръща в България с Никола Аврамов – секретар на ОК на БКП в Лом. Цялото лято живеят в селото. Тук възстановяват партийната организация, заздравяват връзките между земеделци и комунисти. През ноември 1924 г. Господин Иванов и Никола Аврамов са принудени отново да заминат за Югославия, като носят със себе си сведения, писма и други материали. На 25 ноември осъмват над с. Раковица. Снегът ги издава и полицията ги обгражда. И двамата са тежко ранени, но старателно пазят последните куршуми за себе си. Динко със собствената си кръв написва на снега: „Да живее комунизма“, след което и двамата се самоубиват. Фашистите закачват телата им с куки и ги завличат в с. Раковица, за да всеят страх сред населението.
| |||||
Шаблон:Мъниче селища в България
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.