Военно дело в Древна Гърция: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11: Ред 11:
== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
{{превод от|en|Ancient Greek warfare|}}
{{превод от|en|Ancient Greek warfare|888820757}}
[[Категория:Древна Гърция]]
[[Категория:Древна Гърция]]

Версия от 09:04, 5 април 2019

Древногръцки мраморен релеф ок 330 г. пр. Хр., изобразяващ войник в битка, държащ оръжието си над главата си, докато се готви да удари паднал враг; релефът може би е бил част от официален атински държавен мемориал; от колекцията Glyptotek на Ny Carlsberg .

Военни действия се водят през цялата история на Древна Гърция, от гръцките тъмни векове нататък. С края на ранножелязната епоха значителното нарастване на населението позволява да се възстанови и развие урбанизирана култура, което води до възхода на полисите ( Poleis ). Тези събития започват в периода на Архаична Гърция (800 – 480 г. пр. Хр.). Те също така възвръщат способността за организирани военни действия между тези полиси (за разлика от епизодичните нападения, например за кражба на добитък и зърно). Разпокъсаният характер на древногръцкото общество изглежда е предпоставка за такъв непрекъснат конфликт в по-голям мащаб.

Заедно с възхода на полиса еволюира и нов стил на война: хоплит фалангата. Хоплитите са тежко въоръжени пехотинци с копия и щитове, а фалангата е тяхната бойна формация с припокрити щитове и насочени напред копия. На вазата Чиги, датирана около 650 г. пр. Хр., е най-ранното изображение на хоплити в пълен боен ред. При тази еволюция в стила на войната битките се състоят предимно в сблъсък на хоплитните фаланги от враждуващите полиси. Конницата се използва по-рядко, отначало като бойна колесница с два коня, после като квадрига, но постепенно излиза от употреба[1]. Тъй като войниците не са професионални, а граждани с други професии, войната има ограничен характер по отношение на разстоянията, сезона и мащаба. Нито една от двете страни не може да си позволи тежки жертви или продължителни кампании, така че конфликтите сякаш са били разрешавани само с една битка.

Мащабът и обхватът на военните действия в Древна Гърция се променят драстично след гръко-персийските войни, които отбелязват началото на Класическа Гърция (480 – 323 г. пр. Хр.). Да се бори с огромните армии на империята на Ахеменидите, действително е било извън възможностите на един-единствен полис. Окончателният триумф на гърците е постигнат чрез съюзяване на много полиси в невиждан дотогава мащаб. Възходът на Атина и Спарта по време на този конфликт довежда директно до Пелопонеската война, която пък поражда диверсификация на военното дело. Акцентът се пренасочва към военноморски битки и стратегии за изтощение като блокади и обсади. След разгрома на атиняните през 404 г. пр. Хр. е разформироването на доминирания от Атина Делоски морски съюз Древна Гърция попада под спартанска хегемония. Но положението е нестабилно и Персийската империя спонсорира бунт от страна на обединените сили на Атина, Тива , Коринт и Аргос , завършил с Коринтската война (395 – 387 г. пр. Хр.). Персия сменя отношението си, което слага край на войната, в замяна на градовете от Йония и спартанска ненамеса в Мала Азия. Спартанската хегемония продължава още 16 години, докато в битката при Левтра (371) спартанците са решително победени от тиванския генерал Епаминонд .

Тиванците действат усърдно, за да установят собствена хегемония над Гърция. Въпреки това Тива няма достатъчно човешки и други ресурси и не издържа дълго. След смъртта на Епаминонд и загубата на човешка сила в битката при Мантинея тиванската хегемония е прекратена след десет години. Загубите през годините на тиванската хегемония отслабват и разделят всички гръцки полиси. Тези от Южна Гърция са твърде слаби, за да устоят на възхода на македонското царство на север. С новаторска тактика крал Филип II успява да подчини голяма част от Гърция под властта си, като проправи пътя за завладяването на „познатия свят“ от сина си Александър Велики. Възходът на македонското царство се приема като начало на елинистическия период и със сигурност отбелязва края на характерните битки на хоплитите в Древна Гърция.

Източници

  1. Полемос // Из „Гръцката цивилизация“, Франсоа Шаму. Посетен на 27 март 2018 2017.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ancient Greek warfare в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​