Кумрански ръкописи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
добавки
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{Книга
{{Книга
| корица = Deadseascrolls.jpg
| корица = Deadseascrolls.jpg
Ред 8: Ред 7:
}}
}}


'''Кумранските ръкописи''' или '''Ръкописите от Мъртво море''' са набор от 981 различни текста, открити през 1946-1956 година край древното селище [[Кумран]] в [[Палестина]].
'''Кумранските ръкописи''' или '''Ръкописите от Мъртво море''' са набор от 981 различни текста, открити през 1946 – 1956 година край древното селище [[Кумран]] в [[Палестина]].


Текстовете, датирани между III век пр. Хр. и I век, имат голямо значение за историята, религията и езикознанието, тъй като съдържат третия най-стар оцелял до днес ръкопис на [[Стар Завет|Стария Завет]], наред с некаконични и небиблейски ръкописи, свидетелстващи за разнопосочната религиозна мисъл в [[Юдаизъм|юдаизма]] от тази епоха.
Текстовете, датирани между III век пр. Хр. и I век, имат голямо значение за историята, религията и езикознанието, тъй като съдържат третия най-стар оцелял до днес ръкопис на [[Стар Завет|Стария Завет]], наред с некаконични и небиблейски ръкописи, свидетелстващи за разнопосочната религиозна мисъл в [[Юдаизъм|юдаизма]] от тази епоха.<ref name="уайлен">{{cite book | last = Уайлен | first = Стивън | year = 2007 | title = Евреите по времето на Исус | publisher = Витлеем | location = София | isbn = 978-954-91134-4-0 | pages = 189 – 193}}</ref>

{{библия-мъниче}}
Кумранските ръкописи изглежда представляват библиотеката на обитавала мястото еврейска секта, силно критична към свещеничеството на [[Втори йерусалимски храм|Втория храм]] и може би свързана с [[есеи]]те. Те включват пълното съдържание на Стария Завет с изключение на [[Книга Естир]], няколко неканонични книги, известни от други източници, както и текстове, неизвестни от другаде, за които се смята, че са характерни за сектата. След тях е „Наръчник по дисциплина“, установяващ строги правила и наказания за нарушаването им, есхатологичният текст „Войната на Синовете на светлината и Синовете на тъмнината“, „Свитък на Храма“, предвиждащ ритуално очистване на Йерусалим, включително чрез забрана на достъпа до града на жени и на използването на външни тоалетни.<ref name="уайлен"/>
{{история-мъниче}}

{{израел-мъниче}}
== Бележки ==
<references/>

{{нормативен контрол}}


[[Категория:Ръкописи]]
[[Категория:Издания и преводи на Библията]]
[[Категория:Издания и преводи на Библията]]
[[Категория:Археологически находки]]
[[Категория:Археологически находки]]
[[Категория:История на Израел]]
[[Категория:История на Израел]]
[[Категория:Библеистика]]

Версия от 09:44, 7 април 2019

Кумрански ръкописи
Фрагменти от свитъците от Мъртво море, съхранявани в експозицията на Археологическия музей в Аман
Фрагменти от свитъците от Мъртво море, съхранявани в експозицията на Археологическия музей в Аман
Други именаРъкописи от Мъртво море
Авторнеизв.
СъздаденIII век пр. Хр. – I век
Оригинален езикИврит, староарамейски, старогръцки, набатейски
Кумрански ръкописи в Общомедия

Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са набор от 981 различни текста, открити през 1946 – 1956 година край древното селище Кумран в Палестина.

Текстовете, датирани между III век пр. Хр. и I век, имат голямо значение за историята, религията и езикознанието, тъй като съдържат третия най-стар оцелял до днес ръкопис на Стария Завет, наред с некаконични и небиблейски ръкописи, свидетелстващи за разнопосочната религиозна мисъл в юдаизма от тази епоха.[1]

Кумранските ръкописи изглежда представляват библиотеката на обитавала мястото еврейска секта, силно критична към свещеничеството на Втория храм и може би свързана с есеите. Те включват пълното съдържание на Стария Завет с изключение на Книга Естир, няколко неканонични книги, известни от други източници, както и текстове, неизвестни от другаде, за които се смята, че са характерни за сектата. След тях е „Наръчник по дисциплина“, установяващ строги правила и наказания за нарушаването им, есхатологичният текст „Войната на Синовете на светлината и Синовете на тъмнината“, „Свитък на Храма“, предвиждащ ритуално очистване на Йерусалим, включително чрез забрана на достъпа до града на жени и на използването на външни тоалетни.[1]

Бележки

  1. а б Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 189 – 193.