Аборигени (Древен Рим): Разлика между версии
Точките (.) преместени преди цитиранията |
Точките (.) преместени преди цитиранията [3] и [4]. |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
Според легендата аборигените заедно с [[троя]]нците са първоначалният народ на [[латини]]те. Римският историк [[Марк Юниан Юстин|Юстин]] казва, че [[Ромул и Рем|Ромул]] е абориген. |
Според легендата аборигените заедно с [[троя]]нците са първоначалният народ на [[латини]]те. Римският историк [[Марк Юниан Юстин|Юстин]] казва, че [[Ромул и Рем|Ромул]] е абориген. |
||
Общоприетата етимология на името (ab origine — „от началото“, т.е. „първоначален“), според която аборигените са коренното население, влиза в противоречие с някои древни автори, които ги смятат за [[Древна Гърция|древногръцки]] [[имигрант]]и, а не за коренно население<ref>[[Марк Порций Катон Стари|Марк Порций Катон]] |
Общоприетата етимология на името (ab origine — „от началото“, т.е. „първоначален“), според която аборигените са коренното население, влиза в противоречие с някои древни автори, които ги смятат за [[Древна Гърция|древногръцки]] [[имигрант]]и, а не за коренно население.<ref>[[Марк Порций Катон Стари|Марк Порций Катон]] Начала (Origines), 5.6.7.</ref>. Други възможности за произхода на названието: ''arborigines'' — „родени от дървото“ и ''aberrigines'' — „[[номади]]“. Старогръцкият поет [[Ликофрон]] нарича жителите на Централна Италия „Boreigonoi“.<ref>Ликофрон. Alexandra, 1253.</ref> |
||
Според преданието Еней и неговите [[троя]]нци получават радушен прием от аборигените при пристигането си в техните земи, а царят им Латин дава дъщеря си [[Лавиния]] за жена на Еней. Когато по-късно аборигени и троянци се изправят срещу обединените сили на [[рутули]]те и [[етруски]]те, Еней нарича двата народа с едно общо име — [[латини]], в чест на цар Латин, загинал скоро преди това в сблъсък с рутулите.<ref>Тит Ливий, Ab urbe condita, I, 2.</ref> |
Според преданието Еней и неговите [[троя]]нци получават радушен прием от аборигените при пристигането си в техните земи, а царят им Латин дава дъщеря си [[Лавиния]] за жена на Еней. Когато по-късно аборигени и троянци се изправят срещу обединените сили на [[рутули]]те и [[етруски]]те, Еней нарича двата народа с едно общо име — [[латини]], в чест на цар Латин, загинал скоро преди това в сблъсък с рутулите.<ref>Тит Ливий, Ab urbe condita, I, 2.</ref> |
||
Версия от 05:48, 14 април 2019
Аборигените/Аборигините (на гръцки: Ἀβοριγῖνες; на лат.: Aborigĭnes, Aborigines, Aborigeni), според древноримските историци и митолози се наричат най-старите жители на Централна Италия — коренното население на страната, противопоставено на колонистите. Вероятно името им произлиза от гръцката дума Βoρείγoνoι.
Преданието гласи, че така се нарича племето, живяло в Лациум и управлявано от цар Латин, при което дошъл Еней.[1] Според някои автори аборигените живеели отначало в планинински обиталища, а по-късно се настанили край сабинския град Реате, откъдето прогонили сикулите.[2]
Много от царете на аборигените са обявени за богове — Сатурн, Тибрис, Фаунус, Авентин, Пик и Латин, на чието име е наречена местността Лациум (Latium), а също народът и езикът (латински). Столицата на това царство е град Лаурентум.
Според легендата аборигените заедно с троянците са първоначалният народ на латините. Римският историк Юстин казва, че Ромул е абориген.
Общоприетата етимология на името (ab origine — „от началото“, т.е. „първоначален“), според която аборигените са коренното население, влиза в противоречие с някои древни автори, които ги смятат за древногръцки имигранти, а не за коренно население.[3]. Други възможности за произхода на названието: arborigines — „родени от дървото“ и aberrigines — „номади“. Старогръцкият поет Ликофрон нарича жителите на Централна Италия „Boreigonoi“.[4]
Според преданието Еней и неговите троянци получават радушен прием от аборигените при пристигането си в техните земи, а царят им Латин дава дъщеря си Лавиния за жена на Еней. Когато по-късно аборигени и троянци се изправят срещу обединените сили на рутулите и етруските, Еней нарича двата народа с едно общо име — латини, в чест на цар Латин, загинал скоро преди това в сблъсък с рутулите.[5]
Източници
- ↑ Тит Ливий, Ab urbe condita, I,1.
- ↑ Дионисий Халикарнаски. Римски древности, 1.9.
- ↑ Марк Порций Катон Начала (Origines), 5.6.7.
- ↑ Ликофрон. Alexandra, 1253.
- ↑ Тит Ливий, Ab urbe condita, I, 2.
Литература
- Conrad Cichorius: Aborigines, RE, I, 1, 106, 107
- Aborigines, www.heinrich-tischner.de
| |||||||||||||||||||||||||
