Халоген: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
123
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
bojo mirishe
{| style="float:right; clear:right; margin:auto; padding:auto; border:1px solid gray"
| [[Група на периодичната система|'''Група→''']]
| align="center" width="47%" | '''[[Халкоген|◄]]''' [[Халоген|17]] '''[[Благороден газ|►]]'''
|-
| [[Период на периодичната система|'''↓Период''']]
|- align="center"
| [[Период 2 на периодичната система|'''2''']]
| {{химичен елемент/клетка|9|Флуор|F||газ|халоген|естествен}}
|- align="center"
| [[Период 3 на периодичната система|'''3''']]
| {{химичен елемент/клетка|17|Хлор|Cl||газ|халоген|естествен}}
|- align="center"
| [[Период 4 на периодичната система|'''4''']]
| {{химичен елемент/клетка|35|Бром|Br||течност|халоген|естествен}}
|- align="center"
| [[Период 5 на периодичната система|'''5''']]
| {{химичен елемент/клетка|53|Йод|I||твърдо вещество|халоген|естествен}}
|- align="center"
| [[Период 6 на периодичната система|'''6''']]
| {{химичен елемент/клетка|85|Астат|At||твърдо вещество|халоген|при разпад}}
|- align="center"
| [[Период 7 на периодичната система|'''7''']]
| {{химичен елемент/клетка|117|Тенесин|Ts|||халоген|синтетичен}}
|}


'''Халогените''' (думата има [[гръцки език|гръцки]] произход) са [[химичен елемент|химични елементи]] от '''група 17''' ''(бивша VIIА)'' на [[Периодична система на елементите|периодичната система]], включваща следните [[Химичен елемент|елементи]]:
* [[флуор]] (F)
* [[хлор]] (Cl)
* [[хлор]] (Cl)
* [[бром]] (Br)
* [[бром]] (Br)

Версия от 12:03, 15 април 2019

bojo mirishe

Халогените са газове или твърди вещества с изключение на брома, който при нормални условия е течност. С увеличаване на атомния номер се увеличава относителната атомна маса, температурата на топене и кипене, а цветът от безцветен се изменя до черен. Това са най-активните неметали. Непосредствено се съединяват с повечето елементи като образуват съответно халогениди. Голямата им реактивна способност се дължи на склонността им към присъединяване на електрон към външния електронен слой, който е незапълнен. В съединенията са едновалентни. С водорода образуват халогеноводороди.

Всички халогени са добре разтворими във вода – разтворите им са силни киселини. В природата се срещат във вид на съединения.

Халогените и техните съединения имат голямо приложение в различните отрасли на промишлеността, в лабораторната практика и другаде.

Приложения

  • Флуорът (F) се употребява главно за флуориране на органични съединения (т.е. за заменяне на водорода в тях с флуор). Също така флуорът се ползва за направата на тефлон и други труднотопими смазочни материали. Използва се и в хладилната техника. Освен свободният флуор голямо практическо значение имат водородното му съединение – флуороводородът (HF) и много производни на последния. В райони, където питейната вода е с високо съдържание на флуор, зъбите на хората се оцветяват, а там, където е с прекалено ниско съдържание на флуор, рискът от често развитие на кариес сериозно нараства. Затова в детската възраст се дават профилактично таблетки флуор, а почти всички пасти за зъби съдържат флуор.
  • Йодът (I) се използва много в медицината – при недостиг на йод се получава струма („гуша“) – увеличаване на щитовидната жлеза, особено в планински райони, където водата е бедна на йод. За профилактика на това заболяване се йодира готварската сол. Използва се и за дезинфекция – йодна тинктура и йодасепт.

Сребърните халогениди (AgCl, AgBr, AgI, AgAt) – имат интересно свойство. Под въздействието на пряка слънчева светлина, те се разлагат и се получава сребро, т.е. те са фоточувствителни. В черно-бялата фотография се използва сребърният бромид (AgBr). С него са покрити фотографската лента и фотографската хартия. Под въздействието на светлината той се разлага и потъмнява от образуваното сребро. При заснемане на изображение на обект, светлите му части отразяват по-голямо количество светлина и съответно предизвикват образуване на тъмни петна върху фотографската лента. Проявителят ускорява този процес. Фиксажът е необходим за спирането му и отстраняването на сребърният бромид. На негатива светлите части на обекта изглеждат тъмни, а тъмните – светли. При проявяването на снимката се извършват същите процеси, но тъмните петна върху филма стават светли – такива, каквито са били върху заснетия обект.

Вижте също