Рота: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:19, 15 април 2019

Ро́та [на полски: rota от на немски: Rotte «тълпа, отряд», арх. компа́ния (на английски: company, на френски: compagnie, на немски: Kompanie от на латински: compania – първоначално «сътрапезници» ^[1])] е основно тактическото подразделение в почти всички съвременни армии. Приблизително включва от 60 до 225 души. Състои се от 2 до 5 взвода, подразделения за управление и за снабдяване. Командирът на ротата е капитан или майор. Може да има и заместник-командир, офицер. След него в йерархията следват командирите на взводове и главният сержант на ротата. Няколко роти се групират в ново тактическо подразделение – батальон, или понякога като част от по-голямо военно формирование – полк. ^[2],^[3]

Отделната рота е организационно самостоятелна тактическа и административно-стопанска единица.

В зависимост от предназначението ротите са: стрелкови (мотострелкови), пехотни (мотопехотни), танкови, минохвъргачни, радиотехнически, свързочни, инженерно-сапьорни, десантно-щурмови, разузнавателни, ремонтни, автомобилни, морско-пехотни, охранителни, щабни, за материално осигуряване и други. В ракетните войски и артилерията на ротата съответства подразделението батарея. ^[4]

Като тактическо подразделение в България ротата е въведена през 1878 г.

Вижте също

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Рота

Източници

↑ ГРАМОТА.РУ — справочно-информационен интернет-портал «Русский язык» | Справка | Словарь трудностей, архив. 2013-10-21.
↑ «Боевой устав по подготовке и ведению общевойскового боя. Часть II. Батальон, рота», М., ВоенИздат, 2006, 701 страници, стр. 73-74, 179.
↑ Гришин С. В., Цапенко Н. Н. – Организация частей сухопутных войск армий США и ФРГ, Глава II «Соединения и части в бою», Под ред. Ивлев С. Н., Воениздат, 1985, 279 страници, стр.51-75, тираж 37 000.
↑ Коллектив авторов. Том 7, статья «Рота» // Военная энциклопедия / Под ред. П.В. Грачёв. – М.: Воениздат, 2003. – С. 282-283. – 735 с. – 10 000 экз. – ISBN 5-203-001874-X.

Шаблон:Военна-мъниче

Основни войскови единици в българската армия
отделение • взвод • рота • батальон • дивизион • ескадрила • полк • бригада • база • дивизия • корпус • армия

[Грамота-1] ГРАМОТА.РУ — справочно-информационен интернет-портал «Русский язык» | Справка | Словарь трудностей, архив. 2013-10-21.

[БУ_СВ-2006-2] «Боевой устав по подготовке и ведению общевойскового боя. Часть II. Батальон, рота», М., ВоенИздат, 2006, 701 страници, стр. 73-74, 179.

[ГЦ-3] Гришин С. В., Цапенко Н. Н. – Организация частей сухопутных войск армий США и ФРГ, Глава II «Соединения и части в бою», Под ред. Ивлев С. Н., Воениздат, 1985, 279 страници, стр.51-75, тираж 37 000.

[ВЭ-7-4] Коллектив авторов. Том 7, статья «Рота» // Военная энциклопедия / Под ред. П.В. Грачёв. – М.: Воениздат, 2003. – С. 282-283. – 735 с. – 10 000 экз. – ISBN 5-203-001874-X.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Военни единици}}
-'''Ро́та''' [{{lang|pl|rota}} от {{lang|de|Rotte}} «тълпа, отряд», <small>[[Архаизъм|арх.]]</small> '''''компа́ния''''' ({{lang|en|company}}, {{lang|fr|compagnie}}, {{lang|de|Kompanie}} от {{lang|la|compania}} – първоначално «сътрапезници» <ref name="Грамота">[http://www.gramota.ru/spravka/trudnosti/36_192 ГРАМОТА.РУ — справочно-информационен интернет-портал «Русский язык» | Справка | Словарь трудностей<!-- Заголовок добавлен ботом -->], архив. 2013-10-21.</ref>)] е основно тактическото подразделение в почти всички съвременни [[армия|армии]]. Приблизително включва от 60 до 225 души. Състои се от 2 до 5 [[взвод]]а, подразделения за управление и за снабдяване. [[Командир на рота|Командирът на ротата]] е [[капитан]] или [[майор]]. Може да има и заместник-командир, [[офицер]]. След него в йерархията следват командирите на взводове и [[Главен сержант на рота|главният сержант на ротата]]. Няколко роти се групират в ново тактическо подразделение – [[батальон]], или понякога като част от по-голямо военно формирование – [[полк]]. <ref name="БУ СВ-2006">«Боевой устав по подготовке и ведению общевойскового боя. Часть II. Батальон, рота», М., ВоенИздат, 2006, 701 страници, стр. 73-74, 179.</ref>,<ref name="ГЦ">Гришин С. В., Цапенко Н. Н. – Организация частей сухопутных войск армий США и ФРГ, Глава II «Соединения и части в бою», Под ред. Ивлев С. Н., Воениздат, 1985, 279 страници, стр.51-75, тираж 37 000.</ref>
+'''Ро́та''' [{{lang|pl|rota}} от {{lang|de|Rotte}} «тълпа, отряд», <small>[[Архаизъм|арх.]]</small> '''''компа́ния''''' ({{lang|en|company}}, {{lang|fr|compagnie}}, {{lang|de|Kompanie}} от {{lang|la|compania}} – първоначално «сътрапезници» <ref name="Грамота">[http://www.gramota.ru/spravka/trudnosti/36_192 ГРАМОТА.РУ — справочно-информационен интернет-портал «Русский язык» | Справка | Словарь трудностей], архив. 2013-10-21.</ref>)] е основно тактическото подразделение в почти всички съвременни [[армия|армии]]. Приблизително включва от 60 до 225 души. Състои се от 2 до 5 [[взвод]]а, подразделения за управление и за снабдяване. [[Командир на рота|Командирът на ротата]] е [[капитан]] или [[майор]]. Може да има и заместник-командир, [[офицер]]. След него в йерархията следват командирите на взводове и [[Главен сержант на рота|главният сержант на ротата]]. Няколко роти се групират в ново тактическо подразделение – [[батальон]], или понякога като част от по-голямо военно формирование – [[полк]]. <ref name="БУ СВ-2006">«Боевой устав по подготовке и ведению общевойскового боя. Часть II. Батальон, рота», М., ВоенИздат, 2006, 701 страници, стр. 73-74, 179.</ref>,<ref name="ГЦ">Гришин С. В., Цапенко Н. Н. – Организация частей сухопутных войск армий США и ФРГ, Глава II «Соединения и части в бою», Под ред. Ивлев С. Н., Воениздат, 1985, 279 страници, стр.51-75, тираж 37 000.</ref>
 '''Отделната рота''' е организационно самостоятелна тактическа и административно-стопанска единица.