Дамата с кученцето: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
| произведения =
| произведения =
| страници =
| страници =
| издателство БГ =
| издателство БГ = Ст. Георгиев и сие (1900)<br>Знание (1912)<br>[[Труд (издателство)|ИК „Труд“]] (2004)
| преводач = [[Георги Бакалов (общественик)|Георги Бакалов]] (1900)<br>Илиана Владова (2004)
| преводач =
| ISBN =
| ISBN =
}}
}}

Версия от 15:41, 16 април 2019

Дамата с кученцето
Дама с собачкой
АвторАнтон Павлович Чехов
Създаване1898 г.
Първо издание1899 г.
 Русия
Оригинален езикруски език
Жанрдрама
Видразказ

Издателство в БългарияСт. Георгиев и сие (1900)
Знание (1912)
ИК „Труд“ (2004)
ПреводачГеорги Бакалов (1900)
Илиана Владова (2004)
НачалоГоворили, что на набережной появилось новое лицо: дама с собачкой. Дмитрий Дмитрич Гуров, проживший в Ялте уже две недели и привыкший тут, тоже стал интересоваться новыми лицами. Сидя в павильоне у Верне, он видел, как по набережной прошла молодая дама, невысокого роста блондинка, в берете; за нею бежал белый шпиц.
КрайИ казалось, что еще немного — и решение будет найдено, и тогда начнется новая, прекрасная жизнь; и обоим было ясно, что до конца еще далеко-далеко и что самое сложное и трудное только еще начинается.
Дамата с кученцето в Общомедия

„Дамата с кученцето“ е един от най-популярните разкази на руския класик Антон Павлович Чехов.

На една крайбрежна улица се появява жена, непозната на местните, винаги с кученце до нея – бял шпиц. Един от мъжете там – Дмитрий Дмитрич Гуров е запленен от нея. Той не обича жена си, изневерява и и това е нова възможност да задоволи мъжкия си нагон. Запознава се с дамата, която се казва Ана Сергеевна. Започва да я ухажва, кани я на разходки, тя изглежда неопитна, въпреки че е омъжена и сякаш за първи път е сама без съпруга си. Въпреки всичко, Ана и Дмитрий стават интимни, след което дамата започва да се упреква и обвинява в неморалност. Идва денят, в който тя трябва да се прибере обратно при съпруга си и отминава с влака. Дмитрий смята, че лесно ще я забрави, както предните си завоевания, но не става така и в мислите му се появява само Ана. След известно време решава да тръгне да я търси в Петербург; знае, че е семейна, но това не го спира. Намира я в един театър и я заговяря – тя е много уплашена при срещата им, но признава, че също е влюбена и мисли само за него. Така те подновяват връзката си, но продължават да живеят отделно, в различни градове и лъжат хората, за които са се венчали. Любовта им обаче се разпалва все повече и те започват да търсят начин, по който да бъдат заедно, без да се налага да лъжат и да се крият ...

Край на разкриващата сюжета част.

Външни препратки