Дамян Дамянов: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 95.87.30.89 (б.), към версия на Пища Хуфнагел Етикет: Отмяна |
|||
Ред 39: | Ред 39: | ||
През [[1963]] г. на [[руски език]] излиза книгата му ''„Пусть окно распахнется“'' в [[превод]] на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на [[руски език|руски]], [[беларуски език|беларуски]], [[украински език|украински]], [[унгарски език|унгарски]] |
През [[1963]] г. на [[руски език]] излиза книгата му ''„Пусть окно распахнется“'' в [[превод]] на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на [[руски език|руски]], [[беларуски език|беларуски]], [[украински език|украински]], [[унгарски език|унгарски]] |
||
Негова съпруга е [[поет]] |
Негова съпруга е [[поет]]есата [[Надежда Захариева]]. Има двама синове и една дъщеря. |
||
== Библиография == |
|||
{{Уикицитат}} |
|||
=== Стихосбирки === |
|||
* ''„Ако нямаше огън. Стихове“''. 1958 (1959, 1972). |
|||
* ''„Очакване. Стихове“''. 1960 (1968). |
|||
* ''„Лирика“''. 1962. |
|||
* ''„Поема за щастието“''. 1963. |
|||
* ''„Стени. Стихове“''. 1964. |
|||
* ''„Пред олтара на слънцето. Стихове“''. 1964. |
|||
* ''„Като тревата. Стихове“''. 1966. |
|||
* ''„Гимназия „Родина“. Стихове и поеми“''. 1967. |
|||
* ''„Коленича пред тебе. Стихове“''. София: Профиздат, 1967, 77 с. |
|||
* ''„И си отива лятото. Стихотворения“''. 1968. |
|||
* ''„Ти приличаш на моя сълза. Стихове“''. 1969. |
|||
* ''„Вчера по същото време. Стихотворения“''. София: Български писател, 1971, 93 с. |
|||
* ''„Молба към света. Стихотворения“''. 1973. |
|||
* ''„Радостно, тъжно и весело. Лирика“''. 1974. |
|||
* ''„Ще има връщане. Стихотворения“''. 1976. |
|||
* ''„Първото име на щастието. Страници от пътни бележки“''. 1976. |
|||
* ''„Да бяха хляб. Стихотворения“''. 1977. |
|||
* ''„Благословено да е нещото, което... Стихотворения“''. 1979 (1982). |
|||
* ''„Стигат ми солта и хляба. Стихотворения“''. 1980. |
|||
* ''„Отворен кръг. Стихотворения“''. Пловдив: Христо Г. Данов, 1983, 172 с. |
|||
* ''„Живей, измислице любов“''. София: Народна младеж, 1984, 264 с. |
|||
* ''„Всеки делник има красота. Стихотворения“''. София: Профиздат, 1985, 152 с. |
|||
* ''„Извървяното“''. София: Български писател, 1985, 175 с. |
|||
* ''„Молитва в полунощ. Стихотворения“''. 1986. |
|||
* ''„Приказка“''. |
|||
* ''„До следващата смърт“'' |
|||
* ''„Душа на възел“'' |
|||
* ''„Минава тъжния човек“'' |
|||
* ''„В духа си вечен“''. София: Мис 69, 2000, 152 с. |
|||
* ''„Иска ми се да живея“''. София: Захарий Стоянов, 2001, 424 с. |
|||
* ''„Още съм жив“''. София: Христо Ботев, 2005, 447 с. |
|||
* ''„Обичам те живот“''. София: Христо Ботев, 2005, 455 с. |
|||
* ''„Остани тази нощ“''. Нитон, 2005, 243 с. |
|||
* ''„Обича ме, не ме обича“''. София: Дамян Яков, 2007, 247 с. |
|||
* ''„Когато те измислих“''. Пловдив: Летера, 2009, 216 с. |
|||
* ''„До себе си ме възнеси“''. Пловдив: Летера, 2009, 120 с. |
|||
* ''„Душа без покрив“''. Пловдив: Летера, 2010, 344 с. |
|||
* ''„Прощална разходка. Непубликувани стихотворения“''. София: Милениум, 2010, 64 с. |
|||
=== Поеми === |
|||
* ''„Преди всичко любов. Драматична поема“''. 1965. |
|||
=== Романи === |
|||
* ''„Таванът. Почти роман“''. 1983. |
|||
=== Други === |
|||
* ''„Живей така, че...“'' – [[есе]]та, [[импресия|импресии]], силуети |
|||
* ''„И моята България пътува“'' – [[лирика|лирична]] хроника |
|||
* ''„Тетрадка по всичко“'' – книга, в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми |
|||
* ''„Първо име на щастието“'' – пътни бележки |
|||
* ''„Сбогом, бързам! Проза и не съвсем“''. Разкази. 1989. |
|||
* ''„Хвърчилото се връща. Разкази за едно детство“''. Роман за деца. 1978. |
|||
== Източници == |
|||
: ''Тази статия се основава на материал от [http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=120 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].'' |
|||
== Външни препратки == |
|||
* {{Моята библиотека автор|damjan-damjanov|Дамян Дамянов}} |
|||
* [[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]], [https://trud.bg/дамян-дамянов-поет-на-честта-дълга-и-л/ „Дамян Дамянов – поет на честта, дълга и любовта“ (из мемоарите на Георги Йорданов „Срещи“ – книга първа от поредицата „Притаени мигове“)], в-к „Труд“, 21 януари 2017 г. |
|||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Дамянов, Дамян}} |
{{СОРТКАТ:Дамянов, Дамян}} |
Версия от 07:48, 17 април 2019
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Дамян Дамянов.
Дамян Дамянов | |
Роден | 18 януари 1935 г. |
---|---|
Починал | 6 юни 1999 г. |
Професия | български поет |
Националност | българин |
Жанр | стихотворение, роман |
Дебютни творби | 1949 (първи публикувани стихотворения) |
Награди | Димитровска награда „Иван Вазов“ (1998) |
Съпруга | Надежда Захариева |
Деца | Петър Дамянов Райна Дамянова Явор Дамянов |
Дамян Дамянов (роден на 18 януари 1935 г. в Сливен, починал на 6 юни 1999 г. в София) е български поет.
Биография
Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.
През 60-те години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.
За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно публикува поетични творби в централния литературен печат.
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.
През 1963 г. на руски език излиза книгата му „Пусть окно распахнется“ в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски
Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама синове и една дъщеря.
Библиография
Стихосбирки
- „Ако нямаше огън. Стихове“. 1958 (1959, 1972).
- „Очакване. Стихове“. 1960 (1968).
- „Лирика“. 1962.
- „Поема за щастието“. 1963.
- „Стени. Стихове“. 1964.
- „Пред олтара на слънцето. Стихове“. 1964.
- „Като тревата. Стихове“. 1966.
- „Гимназия „Родина“. Стихове и поеми“. 1967.
- „Коленича пред тебе. Стихове“. София: Профиздат, 1967, 77 с.
- „И си отива лятото. Стихотворения“. 1968.
- „Ти приличаш на моя сълза. Стихове“. 1969.
- „Вчера по същото време. Стихотворения“. София: Български писател, 1971, 93 с.
- „Молба към света. Стихотворения“. 1973.
- „Радостно, тъжно и весело. Лирика“. 1974.
- „Ще има връщане. Стихотворения“. 1976.
- „Първото име на щастието. Страници от пътни бележки“. 1976.
- „Да бяха хляб. Стихотворения“. 1977.
- „Благословено да е нещото, което... Стихотворения“. 1979 (1982).
- „Стигат ми солта и хляба. Стихотворения“. 1980.
- „Отворен кръг. Стихотворения“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1983, 172 с.
- „Живей, измислице любов“. София: Народна младеж, 1984, 264 с.
- „Всеки делник има красота. Стихотворения“. София: Профиздат, 1985, 152 с.
- „Извървяното“. София: Български писател, 1985, 175 с.
- „Молитва в полунощ. Стихотворения“. 1986.
- „Приказка“.
- „До следващата смърт“
- „Душа на възел“
- „Минава тъжния човек“
- „В духа си вечен“. София: Мис 69, 2000, 152 с.
- „Иска ми се да живея“. София: Захарий Стоянов, 2001, 424 с.
- „Още съм жив“. София: Христо Ботев, 2005, 447 с.
- „Обичам те живот“. София: Христо Ботев, 2005, 455 с.
- „Остани тази нощ“. Нитон, 2005, 243 с.
- „Обича ме, не ме обича“. София: Дамян Яков, 2007, 247 с.
- „Когато те измислих“. Пловдив: Летера, 2009, 216 с.
- „До себе си ме възнеси“. Пловдив: Летера, 2009, 120 с.
- „Душа без покрив“. Пловдив: Летера, 2010, 344 с.
- „Прощална разходка. Непубликувани стихотворения“. София: Милениум, 2010, 64 с.
Поеми
- „Преди всичко любов. Драматична поема“. 1965.
Романи
- „Таванът. Почти роман“. 1983.
Други
- „Живей така, че...“ – есета, импресии, силуети
- „И моята България пътува“ – лирична хроника
- „Тетрадка по всичко“ – книга, в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми
- „Първо име на щастието“ – пътни бележки
- „Сбогом, бързам! Проза и не съвсем“. Разкази. 1989.
- „Хвърчилото се връща. Разкази за едно детство“. Роман за деца. 1978.
Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
Външни препратки
- Произведения на Дамян Дамянов в Моята библиотека
- Георги Йорданов, „Дамян Дамянов – поет на честта, дълга и любовта“ (из мемоарите на Георги Йорданов „Срещи“ – книга първа от поредицата „Притаени мигове“), в-к „Труд“, 21 януари 2017 г.
|