Митрашинци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: -, replaced: Република Македония → Северна Македония (2) редактирано с AWB |
м Bot: Automated text replacement (-pdf }} +pdf}}) |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
В местността Будица край селото е открито селище от времето на [[неолит]]а. В околностите на Митрашинци са намерени и останки от [[Римска империя|римско време]] (Шумутница), от две старохристиянски църкви (Манастир, Свети Илия) и селище от Късната [[Античност]] (Манастир), [[Средновековие|средновековен]] некропол (Дивидия) и селище (Селище).<ref>{{cite book |title= Археолошка карта на Република Македонија, Том 2 |year=1996 |publisher=Македонска академија на науките и уметностите |location=Скопје }}</ref> |
В местността Будица край селото е открито селище от времето на [[неолит]]а. В околностите на Митрашинци са намерени и останки от [[Римска империя|римско време]] (Шумутница), от две старохристиянски църкви (Манастир, Свети Илия) и селище от Късната [[Античност]] (Манастир), [[Средновековие|средновековен]] некропол (Дивидия) и селище (Селище).<ref>{{cite book |title= Археолошка карта на Република Македонија, Том 2 |year=1996 |publisher=Македонска академија на науките и уметностите |location=Скопје }}</ref> |
||
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а Малешева от 1621 - 1622 година е отбелязано село ''Митрасин'' с 64 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286 </ref>. В края на XIX век Митрашинци е българско село в Малешевска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Митрашинци)|Свети Илия]]“ е от XIX век.<ref name="Николовски 195">{{Цитат периодика| last = Николовски | first = Дарко | title =Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка | journal =Патримониум.mk | volume = 7 | issue =12 | pages =195 | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_7/013%20=%20031_2%20Patrimonium%202014%20Darko%20Nikolovski.pdf |
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а Малешева от 1621 - 1622 година е отбелязано село ''Митрасин'' с 64 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286 </ref>. В края на XIX век Митрашинци е българско село в Малешевска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Митрашинци)|Свети Илия]]“ е от XIX век.<ref name="Николовски 195">{{Цитат периодика| last = Николовски | first = Дарко | title =Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка | journal =Патримониум.mk | volume = 7 | issue =12 | pages =195 | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_7/013%20=%20031_2%20Patrimonium%202014%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref> |
||
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Митришин'' е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. ''Митрошинци'' е населявано от 1150 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|228|Пехчевска (Малешевска) Каза}}</ref> |
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Митришин'' е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. ''Митрошинци'' е населявано от 1150 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|228|Пехчевска (Малешевска) Каза}}</ref> |
||
Версия от 16:20, 17 април 2019
| Митрашинци Митрашинци | |
| — село — | |
 | |
  Митрашинци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Берово |
| Географска област | Малешево |
| Надм. височина | 786 m |
| Население | 729 души (2002) |
| Пощенски код | 2332 |
| Митрашинци в Общомедия | |
Митрашинци (на македонска литературна норма: Митрашинци) е село в Северна Македония, община Берово.
География
Селото е разположено в историческата област Малешево.
История
В местността Будица край селото е открито селище от времето на неолита. В околностите на Митрашинци са намерени и останки от римско време (Шумутница), от две старохристиянски църкви (Манастир, Свети Илия) и селище от Късната Античност (Манастир), средновековен некропол (Дивидия) и селище (Селище).[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 - 1622 година е отбелязано село Митрасин с 64 джизие ханета (домакинства)[2]. В края на XIX век Митрашинци е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Митришин е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Митрошинци е населявано от 1150 жители българи християни.[5]
В началото на XX век цялото население на Митрашинци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Митрашинци има 1216 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 729 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 728 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
- Родени в Митрашинци
Паисий Рилски (1861 или 1866 - 1932), български свещеник и революционер[8]- Тимо Джаранев, деец на ВМРО[9]
- Починали в Митрашинци
- Димитър Попстаматов (1880 – 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО
- Христо Димитров Кутруля (? – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
- Анастас Дуневски (Анастас Чифлигаро) (1873 – 1905), български революционер, войвода на ВМОК
- Константин Калинов Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[10]
Бележки
- ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Роден в Митрашинци или Робово
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 714.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54
| |||||||||||||||||
