Христо Куслев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-pdf }} +pdf}}); козметични промени
Ред 19: Ред 19:
| известен-с = }}
| известен-с = }}
}}
}}
[[Файл:Yane Sandanski, Chernyo Peev,Sava Mihaylov, Hristo Kuslev, Ivan Anastasov Garcheto, Petar Yurukov and Nikola Pushkarov's Memoirs.jpg|ляво|мини|250п|{{cite book |title= Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1927 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5.pdf }}]]
[[Файл:Yane Sandanski, Chernyo Peev,Sava Mihaylov, Hristo Kuslev, Ivan Anastasov Garcheto, Petar Yurukov and Nikola Pushkarov's Memoirs.jpg|ляво|мини|250п|{{cite book |title= Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1927 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5.pdf}}]]


'''Христо Куслев''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[Струмишки революционен окръг|струмишки]] [[войвода]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
'''Христо Куслев''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[Струмишки революционен окръг|струмишки]] [[войвода]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
Ред 28: Ред 28:
В 1897 година е приет в юнкерското училище в [[София]], но се отказва и с помощта на [[Гьорче Петров]] от 1898 година учителства в [[Лешко]] като параван за развиваната от него революционна дейност. Там посреща четите на [[Ефрем Чучков]], [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] и [[Тодор Станков]] при влизането им в Македония през май 1898 година<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref>. В Лешко укрепва революционния комитет и създава канал за пренос на оръжие от България.
В 1897 година е приет в юнкерското училище в [[София]], но се отказва и с помощта на [[Гьорче Петров]] от 1898 година учителства в [[Лешко]] като параван за развиваната от него революционна дейност. Там посреща четите на [[Ефрем Чучков]], [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] и [[Тодор Станков]] при влизането им в Македония през май 1898 година<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref>. В Лешко укрепва революционния комитет и създава канал за пренос на оръжие от България.


През 1899 година завършва VII клас на Солунската гимназия<ref name="Кандиларовъ 96">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=96 }}</ref> и учителства в [[Долни Порой]]. Става районен ръководител на ВМОРО за Поройско и основава революционни комитети в българските села.<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.</ref> След това [[Серски революционен окръг|Серският революционен комитет]] го праща учител в [[Цапарево]] и става районен началник на [[Каршияк]]а.
През 1899 година завършва VII клас на Солунската гимназия<ref name="Кандиларовъ 96">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=96 }}</ref> и учителства в [[Долни Порой]]. Става районен ръководител на ВМОРО за Поройско и основава революционни комитети в българските села.<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.</ref> След това [[Серски революционен окръг|Серският революционен комитет]] го праща учител в [[Цапарево]] и става районен началник на [[Каршияк]]а.


През септември 1901 година става учител в [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]], но преследван от властите през ноември минава в нелегалност. От началото на 1902 година е секретар в четата на [[Атанас Тешовалията]] в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопско]] и [[Разлог (област)|Разложко]]. Минава в България, а през януари 1903 година отново навлиза в Македония с четата на [[Гоце Делчев]]. От февруари 1903 година става [[Горни Порой|поройски]] войвода.<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_7.html Баждаров, Георги. „Моите спомени“.]</ref> Действа в [[Струмица|Струмишко]] начело на малка чета, с която участва и в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на същата година.
През септември 1901 година става учител в [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]], но преследван от властите през ноември минава в нелегалност. От началото на 1902 година е секретар в четата на [[Атанас Тешовалията]] в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопско]] и [[Разлог (област)|Разложко]]. Минава в България, а през януари 1903 година отново навлиза в Македония с четата на [[Гоце Делчев]]. От февруари 1903 година става [[Горни Порой|поройски]] войвода.<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_7.html Баждаров, Георги. „Моите спомени“.]</ref> Действа в [[Струмица|Струмишко]] начело на малка чета, с която участва и в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на същата година.


През 1907 година завършва стоматология във [[Виена]], установява се в [[Подгорица]], където работи като зъболекар. Христо Куслев почива в [[Подгорица]].<ref>Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 491.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 88.</ref><ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Кратка биография от сайта на МНИ]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_voevodi/index.html Христо Куслев, Спомени]</ref>
През 1907 година завършва стоматология във [[Виена]], установява се в [[Подгорица]], където работи като зъболекар. Христо Куслев почива в [[Подгорица]].<ref>Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 491.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 88.</ref><ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Кратка биография от сайта на МНИ]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_voevodi/index.html Христо Куслев, Спомени]</ref>
Ред 38: Ред 38:
<references />
<references />


==Външни препратки==
== Външни препратки ==
* {{cite book |title= Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ Съобщава Л. Милетичъ |year=1927 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5.pdf }}
* {{cite book |title= Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ Съобщава Л. Милетичъ |year=1927 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5.pdf}}


{{Портал|Македония}}
{{Портал|Македония}}

Версия от 17:06, 17 април 2019

Христо Куслев
български революционер и просветен деец
Роден
Починал
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Христо Куслев в Общомедия
Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.

Христо Куслев е български революционер, струмишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Христо Куслев е роден на 18 март 1877 година в Кукуш, тогава в Османската империя. Семейството му е търговско. Учи до трети клас в Кукуш, а в 1896 - 1897 учи до VI клас в българската гимназия в Солун. Като ученик в Солун се присъединява към ВМОРО, покръстен от поп Стамат Танчев.

В 1897 година е приет в юнкерското училище в София, но се отказва и с помощта на Гьорче Петров от 1898 година учителства в Лешко като параван за развиваната от него революционна дейност. Там посреща четите на Ефрем Чучков, Стоян Георгиев и Тодор Станков при влизането им в Македония през май 1898 година[1]. В Лешко укрепва революционния комитет и създава канал за пренос на оръжие от България.

През 1899 година завършва VII клас на Солунската гимназия[2] и учителства в Долни Порой. Става районен ръководител на ВМОРО за Поройско и основава революционни комитети в българските села.[3] След това Серският революционен комитет го праща учител в Цапарево и става районен началник на Каршияка.

През септември 1901 година става учител в Крушево, но преследван от властите през ноември минава в нелегалност. От началото на 1902 година е секретар в четата на Атанас Тешовалията в Неврокопско и Разложко. Минава в България, а през януари 1903 година отново навлиза в Македония с четата на Гоце Делчев. От февруари 1903 година става поройски войвода.[4] Действа в Струмишко начело на малка чета, с която участва и в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на същата година.

През 1907 година завършва стоматология във Виена, установява се в Подгорица, където работи като зъболекар. Христо Куслев почива в Подгорица.[5][6][7][8]

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. Куслев е на шестия ред, първи отляво на дясно

Бележки

  1. ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
  3. ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.
  4. ↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  5. ↑ Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 491.
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 88.
  7. ↑ Кратка биография от сайта на МНИ
  8. ↑ Христо Куслев, Спомени

Външни препратки

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Куслев&oldid=9431947“.