Игдрасил: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м Bot: Automated text replacement (-\(на руски\) +{{икона|ru}}, -\(на английски\) +{{икона|en}})
Ред 14: Ред 14:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{commonscat|Yggdrasil}}
{{commonscat|Yggdrasil}}
* [http://www.fbit.ru/free/myth/texty/sedda/volusp.htm Описание на Игдрасил в Старата Еда (Прорицание на вьолвата) (на руски)]
* [http://www.fbit.ru/free/myth/texty/sedda/volusp.htm Описание на Игдрасил в Старата Еда (Прорицание на вьолвата) {{икона|ru}}]
* [http://www.sacred-texts.com/neu/poe/poe03.htm Прорицание на вьолвата (на английски)]
* [http://www.sacred-texts.com/neu/poe/poe03.htm Прорицание на вьолвата {{икона|en}}]


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 17:14, 20 април 2019

Игдрасил в староисландски манускрипт от 17 в.

Игдрасил, Игдразил (Yggdrasills, Yggdrasil, в превод „конят на Иг (Один)“[1], „бойният кон на Иг“) в скандинавската митология е световно дърво, гигантски ясен, свързващ трите свята – подземното царство, светът на хората и небесния свят на боговете.

Върхът на Игдрасил, Лерад, се извисява над Валхала. На него се намира мъдър орел, между чиито очи стои ястребът Вердфьолнир . На покрива на Валхала стоят козата Хейдрун и еленът Ейктюрмир („с дъбови рога“, „с дъбови краища на рогата“), които се хранят с младите листа на ясена. Стволът на Игдрасил, преминава през средния свят, светът на хората, а трите му корена се простират (според Старата Еда) към царството на мъртвите, към великаните и към хората или (според Младата Еда) — към асите, хримтурсите и Нифлхейм. На средното ниво четири елена (Даин, Двалин, Дунейр и Дуратрор, по един от всяка посока на света) се хранят с листата му, а корените на му непрекъснато са гризани от дракона Нидхьог, подпомаган от неизброимо количество змии, които живеят около него. По ствола на Игдрасил нагоре и надолу снове катерицата Рататоск („Острозъба“), която е вестоносец между орела на върха му и дракона под корените.

При корените на Игдрасил се намират и три извора. Първият е изворът Урд („съдба“), където живеят трите норни, които непрекъснато поливат с вода ясена, за да не изсъхне вследствие на непрекъснатото гризане от дракона, змиите и елените. Вторият е изворът на великана Мимир, известен и като изворът на мъдростта, а третият — Хвергелмир („кипящ котел“).

Името „Игдрасил“, означаващо „коня (бойния кон) на Иг“ (Yggr – „Ужасният“, едно от имената на Один) е типичен за староскандинавската поезия кенинг и е свързано с разказа в скандинавската митология, според който Один виси „обесен“ на това дърво в продължение на девет дни и нощи, за да се сдобие с вода от извора на мъдростта (т.е. със самата мъдрост). От друга страна Один често връзва осмокракия си кон Слейпнир за Игдрасил. Някои изследователи са склонни да виждат и в двата епизода отгласи от шамански посвещенчески митове[2].

С Игдрасил е свързан и бог Хеймдал, който е един от пазителите му и според някои предположения негов антропоморфен образ.

Смята се, че Лерад и Мимамейд (от Мимир, владетелят на извора на мъдростта) са синоними на Игдрасил, а неговите култови еквиваленти са свещените стълбове-дървета, известни в старите скандинавски и германски племена Ирминсул

Външни препратки

Източници

  1. World Mythology Dictionary: Yggdrasil
  2. Мирча Елиаде. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. изд. Лик. София, 1996, стр. 412 – 413.