Теория на еластичността: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:25, 20 април 2019

Теория на еластичността е раздел на механика на непрекъснатите среди, в който се изучават обратимите деформации на телата, т.е. деформациите, които изчезват при снемане на натоварването.^[1]

Най-общо, еластичност е свойството на телата да изменят формата и обема си при натоварване и да възвръщат тази форма и обем при разтоварване.

Основната задача на теорията на еластичността е определяне на преместванията, деформациите и напреженията в еластичните тела при зададено външно натоварване. Основният закон на теорията на еластичността е законът на Хук, според който тензорите на напрежението и деформацията в еластично тяло са свързани с линейна зависимост. Този закон, в случая на едномерен опън, има вида $\sigma =E\varepsilon$ , където $\sigma$ е напрежението на опън, $\varepsilon$ относителното удължение, а $E$ – коефициентът на пропорционалност, наречен модул на Юнг.

Съвременното формулиране на основните закони и съотношения в теория на еластичността е дадено от френските учени А. Навие и О. Коши в началото на XIX в. До края на този век с трудовете на Г. Ляме, Б. Сен-Венан, К. Бусинеск и други теория на еластичността се превръща в класическа математическа теория от голямо значение за строителството и техниката. Днес тя е теоретична основа на пресмятанията на якост, деформируемост и устойчивост в строителното дело, авиостроението и ракетостроенето, машиностроенето, минното дело и други.

Бележки

↑ uacg.bg

Шаблон:Физика-мъниче

[1] uacg.bg

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Теория на еластичността''' е раздел на [[механика на непрекъснатите среди]], в който се изучават обратимите [[Деформация|деформации]] на телата, т.е. деформациите, които изчезват при снемане на натоварването.<ref>[http://uacg.bg/?p=179&id=462&f=2&dp=23&l=1 uacg.bg]</ref>
-Най-общо, еластичност е свойството на телата да се съпротивляват на изменението на формата и [[обем]]а си при натоварване и да възвръщат тази форма и обем при разтоварване.
+Най-общо, еластичност е свойството на телата да изменят формата и [[обем]]а си при натоварване и да възвръщат тази форма и обем при разтоварване.
-Основната задача на теорията на еластичността е определяне на преместванията, деформациите и напреженията в еластичните тела по зададено външно натоварване. Основният закон на теорията на еластичността е [[Закон на Хук|законът на Хук]], според който [[тензор]]ите на [[Напрежение (механика)|напрежението]] и деформацията в еластично тяло са свързани с линейна зависимост. Този закон, в случая на едномерен опън, има вида '''σ''' = '''''Eε''''', където '''σ''' е напрежението на опън, '''''ε''''' относителното удължение, а '''''E''''' – коефициентът на пропорционалност, наречен [[Модул на еластичност|модул на Юнг]].
+Основната задача на теорията на еластичността е определяне на преместванията, деформациите и напреженията в еластичните тела при зададено външно натоварване. Основният закон на теорията на еластичността е [[Закон на Хук|законът на Хук]], според който [[тензор]]ите на [[Напрежение (механика)|напрежението]] и деформацията в еластично тяло са свързани с линейна зависимост. Този закон, в случая на едномерен опън, има вида <math>\sigma = E\varepsilon</math>, където <math>\sigma</math> е напрежението на опън, <math>\varepsilon</math> относителното удължение, а <math>E</math> – коефициентът на пропорционалност, наречен [[Модул на еластичност|модул на Юнг]].
-Съвременното формулиране на основните закони и съотношения на теорията на еластичността е дадено от френските учени А. Навие и [[Огюстен Луи Коши|О. Коши]] в началото на XIX в. До края на този век с трудовете на Г. Ляме, Б. Сен-Венан, К. Бусинеск и други теорията на еластичността се превръща в класическа математическа теория от голямо значение за строителството и техниката. Днес тя е теоретична основа на пресмятанията на якост, деформируемост и устойчивост в [[Строително инженерство|строителното дело]], авиостроението и ракетостроенето, [[машиностроене]]то, минното дело и други.
+Съвременното формулиране на основните закони и съотношения в теория на еластичността е дадено от френските учени А. Навие и [[Огюстен Луи Коши|О. Коши]] в началото на XIX в. До края на този век с трудовете на Г. Ляме, Б. Сен-Венан, К. Бусинеск и други теория на еластичността се превръща в класическа математическа теория от голямо значение за строителството и техниката. Днес тя е теоретична основа на пресмятанията на якост, деформируемост и устойчивост в [[Строително инженерство|строителното дело]], авиостроението и ракетостроенето, [[машиностроене]]то, минното дело и други.
 == Бележки ==