Милан Кучан: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Държавник инфо |име = Милан Кучан |портрет = Milan Kucan.jpg |длъж...“
 
мРедакция без резюме
Ред 36: Ред 36:


== Ранен живот ==
== Ранен живот ==
Милан Кучан е едно от петта деца, родени в семейство на [[Лутеранство|лутерански]] учители. Той е отгледан в село [[Крижевци (Горни Петровци)|Крижевци]], разположено в селскостопанския пограничен район [[Прекомурие]] в [[Дравска бановина]], тогава в границите на [[Кралство Югославия]] (днес [[Словения]]). Баща му, Коломан Кучан (1911 – 1944), умира по време на [[Втората световна война]].<ref>{{Cite web |url=https://web.archive.org/web/20160922182529/http://www.reporter.si/iz-tiskane-izdaje/kučanov-oče-z-ustaši-osvobajal-čačak/24205 |title=Kučanov oče z ustaši osvobajal Čačak |website=Revija Reporter |accessdate=15 юли 2016}}</ref> Семейството прекарва войната в окупирана [[Сърбия]], където над 58 000 словенци са преселени от Словения от нацистите.
Милан Кучан е едно от петте деца, родени в семейство на [[Лутеранство|лутерански]] учители. Той е отгледан в село [[Крижевци (Горни Петровци)|Крижевци]], разположено в селскостопанския пограничен район [[Прекомурие]] в [[Дравска бановина]], тогава в границите на [[Кралство Югославия]] (днес [[Словения]]). Баща му, Коломан Кучан (1911 – 1944), умира по време на [[Втората световна война]].<ref>{{Cite web |url=https://web.archive.org/web/20160922182529/http://www.reporter.si/iz-tiskane-izdaje/kučanov-oče-z-ustaši-osvobajal-čačak/24205 |title=Kučanov oče z ustaši osvobajal Čačak |website=Revija Reporter |accessdate=15 юли 2016}}</ref> Семейството прекарва войната в окупирана [[Сърбия]], където над 58 000 словенци са преселени от Словения от нацистите.


По-късно Милан Кучан изучава право в [[Люблянски университет|Люблянския университет]] и скоро след това се включва в [[комунистически]]те политически организации. През 1968 г. той става президент на Словенската младежка асоциация, а след това секретар на Социалистическия съюз на работниците в Словения (централна организация, създадена да обединява всички асоциации на [[Гражданско общество|гражданското общество]] под един покрив) между 1974 и 1978 г. Издига се до говорител на Народното събрание през 1978 г., а през 1982 г. става представител на словенските комунисти в Централния комитет на [[Съюз на комунистите на Югославия|Съюза на комунистите на Югославия]] в [[Белград]].
По-късно Милан Кучан изучава право в [[Люблянски университет|Люблянския университет]] и скоро след това се включва в [[комунистически]]те политически организации. През 1968 г. той става президент на Словенската младежка асоциация, а след това секретар на Социалистическия съюз на работниците в Словения (централна организация, създадена да обединява всички асоциации на [[Гражданско общество|гражданското общество]] под един покрив) между 1974 и 1978 г. Издига се до говорител на Народното събрание през 1978 г., а през 1982 г. става представител на словенските комунисти в Централния комитет на [[Съюз на комунистите на Югославия|Съюза на комунистите на Югославия]] в [[Белград]].

Версия от 22:35, 22 април 2019

Милан Кучан
1-ви президент на Словения
Мандат8 октомври 1991 – 22 декември 2002
НаследникЯнез Дърновшек
Лична информация
Роден
14 януари 1941 г. (83 г.)
Религиялутеранство
СъпругаЩефка Кучан
Деца2
Полит. партияСъюз на комунистите на Словения
Социални демократи
ОбразованиеЛюблянски университет
Професияюрист
Подпис
Милан Кучан в Общомедия

Милан Кучан (на словенски: Milan Kučan) е словенски политик, който служи като първи президент на Словения от 1991 до 2002 г.

Ранен живот

Милан Кучан е едно от петте деца, родени в семейство на лутерански учители. Той е отгледан в село Крижевци, разположено в селскостопанския пограничен район Прекомурие в Дравска бановина, тогава в границите на Кралство Югославия (днес Словения). Баща му, Коломан Кучан (1911 – 1944), умира по време на Втората световна война.[1] Семейството прекарва войната в окупирана Сърбия, където над 58 000 словенци са преселени от Словения от нацистите.

По-късно Милан Кучан изучава право в Люблянския университет и скоро след това се включва в комунистическите политически организации. През 1968 г. той става президент на Словенската младежка асоциация, а след това секретар на Социалистическия съюз на работниците в Словения (централна организация, създадена да обединява всички асоциации на гражданското общество под един покрив) между 1974 и 1978 г. Издига се до говорител на Народното събрание през 1978 г., а през 1982 г. става представител на словенските комунисти в Централния комитет на Съюза на комунистите на Югославия в Белград.

През 1986 г. той става водач на Съюза на комунистите на Словения. По това време започват да растат демократичните и либералните настроения в Словения, за разлика от политическата атмосфера в Белград и Сърбия под управлението на Слободан Милошевич. Застъпвайки се за човешките права и европейските демократични ценности и принципи, Кучан, партията му и Словения се изправят срещу тежката политическа конфронтация на Белград и Сърбия.[2] На 23 януари 1990 г. Кучан и словенската делегация напускат Партийния конгрес. Това довежда до разпадането на Съюза на комунистите на Югославия, която е главна опора на политическата система в социалистическа Югославия.

Политическа кариера

Кучан с Владимир Путин през 2002 г.

Словения е първата от федералните единици на Югославия, въвела многопартийна демокрация и първите ѝ многопартийни избори са проведени през април 1990 г. Кучан е избран за президент на Президиума, който тогава е колективен орган, в балотаж срещу Йоже Пучник.

Кучан се противопоставя на съхраняването на Югославия чрез насилие. След като идеята за свободна конфедерация не събира подкрепата на републиките в Югославия, Кучан подкрепя контролиран процес на ненасилствено разединение, който би позволил сътрудничеството на бившите югославски нации.

Словения обявява независимостта си на 25 юни 1991 г. В своя реч по случая, Кучан завършва с думите: „Днес мечтите са позволени, утре е нов ден“. На 26 юни Югославската народна армия, контролирана главно от сърбите, тръгва на поход, който по-късно ескалира в Десетдневната война. По време на мирните преговори в Бриуни, където Европейската общност играе ролята на медиатор, армията започва изтеглянето си от Словения. Кучан представя Словения на конференцията за мир в бивша Югославия, проведена в Хага и Брюксел, на която е решено, че бившите югославски нации са свободни да определят бъдещето си като независими държави. На 22 май 1992 г. Кучан представя Словения, когато страната става членка на ООН.

След независимостта и международното признаване на Словения, Кучан е избран за президент на Словения през 1992 г. След това печели още един петгодишен мандат от 1997 до 2002 г., този път като независим кандидат и спечелвайки с мнозинство още на първия етап. Президентството му завършва през декември 2002 г., когато е наследен от Янез Дърновшек.

През март 2003 г. в Словения се провеждат два референдума относно присъединяването на страната към ЕС и НАТО. Милан Кучан взема активно участие в кампанията за тези членства, за да може Словения да постигне поставените от нея цели след независимостта си. През май 2004 г. Словения става пълноправен член както на ЕС, така и на НАТО.

От ноември 2004 г. Кучан е член на Мадридския клуб – сдружение на бивши демократични държавници, което работи за укрепване на демократичното управление. През същата година става и директор на „Форум 21“ – словенски ляв мозъчен тръст, работещ по въпроси от значение за бъдещото развитие на Словения и нейното положение в глобалното общество. Кучан е и член на Европейския съвет по толерантността и примирението, който наблюдава толерантността в Европа и дава препоръки относно борбата с ксенофобията на континента.

Личен живот

Кучан е женен за Щефка Кучан, от която има две дъщери.

Източници

  1. Kučanov oče z ustaši osvobajal Čačak // Посетен на 15 юли 2016.
  2. Communism O Nationalism!, TIME Magazine, 24 октомври 1988