Преглъщане: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Цитат
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор
м форматиране: 2x нов ред, 2x тире-числа, заглавие-стил, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
'''Преглъщането''' е сложен [[рефлекс]]ен акт, извършван непосредствено след [[храносмилане]]то в [[уста]]та, при който сдъвканата и пропита със [[слюнка]] храна преминава през [[фаринкс]]а и [[хранопровод]]а в [[стомах]]а. Ежедневно [[човек]] преглъща около 600 пъти. Това включва 200 пъти по време на [[хранене]], 50 пъти по време на [[сън]], и 350 пъти в останалата част от времето. Повечето преглъщания се правят несъзнателно.
'''Преглъщането''' е сложен [[рефлекс]]ен акт, извършван непосредствено след [[храносмилане]]то в [[уста]]та, при който сдъвканата и пропита със [[слюнка]] храна преминава през [[фаринкс]]а и [[хранопровод]]а в [[стомах]]а. Ежедневно [[човек]] преглъща около 600 пъти. Това включва 200 пъти по време на [[хранене]], 50 пъти по време на [[сън]], и 350 пъти в останалата част от времето. Повечето преглъщания се правят несъзнателно.


==Фази на преглъщане==
== Фази на преглъщане ==
Центърът на гълтането е в координационна зависимост от центъра на [[дишане]]то. Това означава, че в момента на гълтането (1-2 секунди) дишането се преустановява. Целият процес преминава в три фази<ref>'''Гърчев, Витанова и др.''' Физиология на човека, София, АРСО 2015, с. 212-213.</ref>:
Центърът на гълтането е в координационна зависимост от центъра на [[дишане]]то. Това означава, че в момента на гълтането (1 – 2 секунди) дишането се преустановява. Целият процес преминава в три фази<ref>'''Гърчев, Витанова и др.''' Физиология на човека, София, АРСО 2015, с. 212 – 213.</ref>:
*'''Орална фаза''', при която сдъвканата и пропита със слюнка храна се оформя в [[хапка]] (болус) между гърба на [[Език (анатомия)|език]]а и [[небце]]то. С движения на езика и [[буза|бузите]], тя се измества назад към корена на езика. При достигане до фарингеалните дъги настъпва следващата фаза.
*'''Орална фаза''', при която сдъвканата и пропита със слюнка храна се оформя в [[хапка]] (болус) между гърба на [[Език (анатомия)|език]]а и [[небце]]то. С движения на езика и [[буза|бузите]], тя се измества назад към корена на езика. При достигане до фарингеалните дъги настъпва следващата фаза.
*'''Фарингеална фаза''', при която се блокират назофаринксът и [[Дихателна тръба|трахеята]] съответно от мекото небце и [[Надгръклянник|епиглотиса]], за да не навлиза в тях храна. Тук се преустановява дишането.
*'''Фарингеална фаза''', при която се блокират назофаринксът и [[Дихателна тръба|трахеята]] съответно от мекото небце и [[Надгръклянник|епиглотиса]], за да не навлиза в тях храна. Тук се преустановява дишането.
*'''Езофагеална фаза''', при която болусът се придвижва към стомаха посредством перисталтичните съкращения на хранопровода.
*'''Езофагеална фаза''', при която болусът се придвижва към стомаха посредством перисталтичните съкращения на хранопровода.


Фаринксът притежава многочислени рецептори, които при дразнене изпращат аферентни импулси в центъра на гълтането, разположен в ретикулната формация на [[Продълговат мозък|продълговатия мозък]] и долната част на моста. Еферентните импулси от този център достигат [[мускул]]ите на [[ларинкс]]а чрез моторни [[влакно|влакна]], в резултат на което се затварят отворите на [[устна кухина|устната]] и [[носна кухина|носната кухина]], ларинкса и гласните цепки. Хранителната хапка се плъзга по [[епиглотис]]а и през [[горен езофагеален сфинктер|горния езофагиален сфинктер]] постъпва в хранопровода.
Фаринксът притежава многочислени рецептори, които при дразнене изпращат аферентни импулси в центъра на гълтането, разположен в ретикулната формация на [[Продълговат мозък|продълговатия мозък]] и долната част на моста. Еферентните импулси от този център достигат [[мускул]]ите на [[ларинкс]]а чрез моторни [[влакно|влакна]], в резултат на което се затварят отворите на [[устна кухина|устната]] и [[носна кухина|носната кухина]], ларинкса и гласните цепки. Хранителната хапка се плъзга по [[епиглотис]]а и през [[горен езофагеален сфинктер|горния езофагиален сфинктер]] постъпва в хранопровода.


Обратно действие на гълтането е [[повръщане]]то.
== Вижте също ==


== Източници ==
Обратно на гълтане е [[повръщане]]
<references />


[[Категория:Физиология]]
[[Категория:Физиология]]

Версия от 18:51, 26 април 2019

Преглъщането е сложен рефлексен акт, извършван непосредствено след храносмилането в устата, при който сдъвканата и пропита със слюнка храна преминава през фаринкса и хранопровода в стомаха. Ежедневно човек преглъща около 600 пъти. Това включва 200 пъти по време на хранене, 50 пъти по време на сън, и 350 пъти в останалата част от времето. Повечето преглъщания се правят несъзнателно.

Фази на преглъщане

Центърът на гълтането е в координационна зависимост от центъра на дишането. Това означава, че в момента на гълтането (1 – 2 секунди) дишането се преустановява. Целият процес преминава в три фази[1]:

  • Орална фаза, при която сдъвканата и пропита със слюнка храна се оформя в хапка (болус) между гърба на езика и небцето. С движения на езика и бузите, тя се измества назад към корена на езика. При достигане до фарингеалните дъги настъпва следващата фаза.
  • Фарингеална фаза, при която се блокират назофаринксът и трахеята съответно от мекото небце и епиглотиса, за да не навлиза в тях храна. Тук се преустановява дишането.
  • Езофагеална фаза, при която болусът се придвижва към стомаха посредством перисталтичните съкращения на хранопровода.

Фаринксът притежава многочислени рецептори, които при дразнене изпращат аферентни импулси в центъра на гълтането, разположен в ретикулната формация на продълговатия мозък и долната част на моста. Еферентните импулси от този център достигат мускулите на ларинкса чрез моторни влакна, в резултат на което се затварят отворите на устната и носната кухина, ларинкса и гласните цепки. Хранителната хапка се плъзга по епиглотиса и през горния езофагиален сфинктер постъпва в хранопровода.

Обратно действие на гълтането е повръщането.

Източници

  1. Гърчев, Витанова и др. Физиология на човека, София, АРСО 2015, с. 212 – 213.