Елисавета Багряна

Елисавета Багряна
Портретна снимка на Елисавета Багряна. Източник: ДА „Архиви“
Псевдоним	Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела, Багряна
Родена	29 април 1893 г. София, Княжество България
Починала	23 март 1991 г. София, България
Националност	българка
Жанр	поезия
Съпруг	Иван Шапкарев (1919 – 1926) Александър Ликов
Деца	Любомир Шапкарев
Подпис
Елисавета Багряна в Общомедия

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева, известна сред приятели като Лиза Багряна ) е българска поетеса, автор на детски книги и преводач .

Биография

Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907 – 1908). Завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г., след което за една година е учителка в село Афтане (днес Недялско), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена.

Лични вещи на Елисавета Багряна. Експонати на НИМ

През 1911 – 1915 г. Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и Йордан Йовков. През 1915 г. в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. През 1915 – 1919 г. е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

През 1921 г. се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Окончателно се утвърждава след издаването на първата ѝ книга „Вечната и святата“ (1927). След преврата от 19 май 1934 г. постепенно става близка до двореца, а по-късно изиграва сериозна роля и при потвърждението на смъртната присъда на Никола Йонков Вапцаров, като не потвърждава приноса му в българската и световната литература пред Борис III. По-късно сътрудничи на в. „Литературен фронт“, на списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“ и др. От 1952 г. е член на редакционната колегия на списание „Септември“.

През 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев и ражда сина си Любомир Шапкарев. През 1925 г. се запознава с Боян Пенев. Той се занимава с въпросите на стихосложението и води семинар по този проблем. Багряна под негово влияние започва да пише със свободен стих и ритъм. Когато през 1924 г. ги достига любовта и двамата са женени – той за Дора Габе, а Багряна за Шапкарев. Багряна напуска дома си, заживява в частна квартира и през 1926 г. година успява да получи развод. Влюбените правят планове за съвместен живот. Бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе е насрочено за 15 юли 1927 г., но само месец преди това Боян Пенев съвсем неочаквано умира.

Багряна умира на 23 март 1991 г. в София, месец преди да навърши 98 години.

Творчество

Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. Багряна е пета права от ляво надясно на третия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Паметната плоча на дома, в който Багряна живее и твори от 1957 до 1991 г. на ул. „Неофит Рилски“ № 58, София

Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава твърде ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, където някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През 1950-те години Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди“), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките „Контрапункти“, „Светлосенки“ и „На брега на времето“).

Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства – съчетание между традиция и модерност.

Публикува под псевдонимите Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна.

Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.

Стихосбирки

Гробът на Елисавета Багряна на Софийските централни гробища

• Вечната и святата (1927)
• Търкулната годинка (1931)
• Звезда на моряка (1931)
• Сърце човешко (1936)
• Пет звезди (1953)
• От бряг до бряг (1963)
• Контрапункти (1972)
• Светлосенки (1977)
• На брега на времето (1983)

Отличия

Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г.

През 1943, 1944 и 1945 година е номинирана от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература.

Източници

• Цанева, Милена. // Речник по нова българска литература (1978 – 1992). София, Хемус, 1994. ISBN 954-428-061-8

Външни препратки

• Елисавета Багряна в Литернет
• Критика за Елисавета Багряна в Литернет
• От и за Елисавета Багряна в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения на Елисавета Багряна в Моята библиотека
• Архивни материали на Елисавета Багряна и критически текстове за нея, проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“