Траяна (вокална група): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Вокална група Траяна''' е българска акапелна формация, създадена през 80-те години на миналия век в Стара Загора. |
'''Вокална група Траяна''' е българска акапелна формация, създадена през 80-те години на миналия век в Стара Загора. „Траяна“ е създадена от композитора, цигулар, дългогодишен концертмайстор на Операта на Стара Загора Кирил Тодоров през 1985 г<ref>[http://dolap.bg/2015/11/16/траяна-една-от-музикалните-емблеми-н/ dolap.bg]</ref>. |
||
Във вокална група Траяна участват шестима певци: |
Във вокална група Траяна участват шестима певци: |
||
* Мариана Влаева, |
* Мариана Влаева, |
||
* Лиляна Дойчева, |
* Лиляна Дойчева, |
||
* Надя Тончева, |
* Надя Тончева, |
||
* Асен Смирнов, |
* Асен Смирнов, |
||
* Апостол Гурков, |
* Апостол Гурков, |
||
* Трифон Лангазов. |
* Трифон Лангазов. |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
[[File:1986 Trayana A Cappella Quintet Studio.jpg|thumb|1986 Trayana A Cappella Quintet Studio]] |
[[File:1986 Trayana A Cappella Quintet Studio.jpg|thumb|1986 Trayana A Cappella Quintet Studio]] |
||
Творчеството им е съчетание на поп, фолклор и джаз в многогласна хармония без инструментален съпровод. |
Творчеството им е съчетание на поп, фолклор и джаз в многогласна хармония без инструментален съпровод. |
||
През 1989 г., след нови промени в състава, вече като квартет, певците от |
През 1989 г., след нови промени в състава, вече като квартет, певците от „Траяна“ започват работа като вокална група към БНР в София и развиват още своята звукозаписна дейност. Репертоарът им се разширява и обогатява с нови, оригинални обработки, направени от Надя Тончева. От този период са сътрудничествата им с композиторите Александър Йосифов, Вячеслав Кушев, Красимир Кюркчийски и др. |
||
Така групата присъства активно в музикалния живот и остава в историята на българската култура като единствената професионална акапелна формация от този вид<ref>http://dolap.bg/2015/11/16/ |
Така групата присъства активно в музикалния живот и остава в историята на българската култура като единствената професионална акапелна формация от този вид<ref>[http://dolap.bg/2015/11/16/траяна-една-от-музикалните-емблеми-н/ dolap.bg]</ref>. |
||
Групата съществува в този си състав и вид до средата на 90-те години на миналия век. Възстановява дейността си по-късно. |
Групата съществува в този си състав и вид до средата на 90-те години на миналия век. Възстановява дейността си по-късно. |
||
{{цитат|„Траяна“ беше една школа за мен. Школа по дисциплина, издръжливост и професионализъм. Това, което правехме, е много трудно, не всеки може да се справи с това, което ние правехме. И това, което най-вече ценя от „Траяна“, е развиването на ансамбловото чувство. Това, което ни липсва на нас българите. Да работим, да живеем в ансамбъл и да се получава хармонично пеене от това. А това е важно, много е важно. Да си хем „тухла в стената“, хем да се получава общата хармония. Говоря за музиката, но е така и в живота, и в обществото. Всеки един е важен” – казва Надя Тончева от |
{{цитат|„Траяна“ беше една школа за мен. Школа по дисциплина, издръжливост и професионализъм. Това, което правехме, е много трудно, не всеки може да се справи с това, което ние правехме. И това, което най-вече ценя от „Траяна“, е развиването на ансамбловото чувство. Това, което ни липсва на нас българите. Да работим, да живеем в ансамбъл и да се получава хармонично пеене от това. А това е важно, много е важно. Да си хем „тухла в стената“, хем да се получава общата хармония. Говоря за музиката, но е така и в живота, и в обществото. Всеки един е важен” – казва Надя Тончева от „Траяна“<ref>[http://dolap.bg/2015/11/16/траяна-една-от-музикалните-емблеми-н/ dolap.bg]</ref>|}} |
||
Днес съществува |
Днес съществува „Траяна глас“ към ЦНКИ-Община Стара Загора с ръководител и вокален педагог Лиляна Дойчева от 1 януари 2015 година<ref>[https://cnki-sz.com/index.php/школи/направление-изкуство-и-култура/вокална-студия-траяна-глас cnki-sz.com]</ref>. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 16:12, 30 април 2019
Вокална група Траяна е българска акапелна формация, създадена през 80-те години на миналия век в Стара Загора. „Траяна“ е създадена от композитора, цигулар, дългогодишен концертмайстор на Операта на Стара Загора Кирил Тодоров през 1985 г[1].
Във вокална група Траяна участват шестима певци:
- Мариана Влаева,
- Лиляна Дойчева,
- Надя Тончева,
- Асен Смирнов,
- Апостол Гурков,
- Трифон Лангазов.
Творчеството им е съчетание на поп, фолклор и джаз в многогласна хармония без инструментален съпровод.
През 1989 г., след нови промени в състава, вече като квартет, певците от „Траяна“ започват работа като вокална група към БНР в София и развиват още своята звукозаписна дейност. Репертоарът им се разширява и обогатява с нови, оригинални обработки, направени от Надя Тончева. От този период са сътрудничествата им с композиторите Александър Йосифов, Вячеслав Кушев, Красимир Кюркчийски и др.
Така групата присъства активно в музикалния живот и остава в историята на българската култура като единствената професионална акапелна формация от този вид[2].
Групата съществува в този си състав и вид до средата на 90-те години на миналия век. Възстановява дейността си по-късно.
„ | „Траяна“ беше една школа за мен. Школа по дисциплина, издръжливост и професионализъм. Това, което правехме, е много трудно, не всеки може да се справи с това, което ние правехме. И това, което най-вече ценя от „Траяна“, е развиването на ансамбловото чувство. Това, което ни липсва на нас българите. Да работим, да живеем в ансамбъл и да се получава хармонично пеене от това. А това е важно, много е важно. Да си хем „тухла в стената“, хем да се получава общата хармония. Говоря за музиката, но е така и в живота, и в обществото. Всеки един е важен” – казва Надя Тончева от „Траяна“[3] | “ |
Днес съществува „Траяна глас“ към ЦНКИ-Община Стара Загора с ръководител и вокален педагог Лиляна Дойчева от 1 януари 2015 година[4].
Награди
Голямата награда на фестивала „Тракийска лира“ през 1985 г.