Правна норма

Понятие

Правната норма е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на правните субекти. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях.

Те се приемат от компетентен държавен орган по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици.

Структура

В структурата на повечето правни норми са включени три специфични елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В хипотезата се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. Диспозицията съдържа самото правило за поведение на правните субекти. В нея са определени правата и задълженията адресирани до субектите на правото. Санкцията посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания, т.е. не изпълнява правната норма.

Видове

Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на:

• регулиращи - норми, обвързани с регулиращата функция на правото;
• охранителни - обвързани с охранителната функция на правото;
• задължаващи - съдържат изискване към субекта да извърши активно действие;
• забраняващи - съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни дейтвия, т.е. да има пасивно поведение;
• оправомощаващи - правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки.
• императивни - определят като задължително определено правило за поведение;
• диспозитивни - предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само, ако това поведение не бъде определено;
• декларативни – съдържат правен принцип;
• дифинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие.
• препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия нормативен акт.
• бланкетни правна норма – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт.
• оперативни - свързани с очертаване действието на правните норми - влизане в сила, изменение, отмяна;
• колизионни - норми решаващи определен конфликт в правната материя, най-често прилагани в международното часно право;