Категории (Аристотел): Разлика между версии
ист.(1) |
+ |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Категории''' ({{lang|grc|Κατηγορίαι}}; {{lang|la|Categoriae}}) е кратко съчинение, което е схващано като [[Аристотел]]овото учение за понятието. В него философът въвежда десет общи категории (познати на средновековните автори с термина {{lang|la|praedicamenta}}), които да класифицират всеки съществуващ предмет на човешкото схващане: субстанция, количество, качество, отношение, място, време, положение, притежание, действие, подложеност (на действие). [[Аристотел]] възнамерявал да изброи всичко, възможно да бъде изразено без състав и структура, и по такъв начин всичко, което би могло да бъде субект или предикат на твърдение. |
'''Категории''' ({{lang|grc|Κατηγορίαι}}; {{lang|la|Categoriae}}) е кратко съчинение, което е схващано като [[Аристотел]]овото учение за понятието. В него философът въвежда десет общи категории (познати на средновековните автори с термина {{lang|la|praedicamenta}}), които да класифицират всеки съществуващ предмет на човешкото схващане: субстанция, количество, качество, отношение, място, време, положение, притежание, действие, подложеност (на действие). [[Аристотел]] възнамерявал да изброи всичко, възможно да бъде изразено без състав и структура, и по такъв начин всичко, което би могло да бъде субект или предикат на твърдение. |
||
В текста, достигнал до нас, отчетливо се разграничват три дяла, встъпителният (гл.1–4) и финалният (гл. 10-15), наричани съответно ''пре-'' и ''пост-'' предикаменти. Изброяването на десетте категории е извършено в глава 4. Известно разноречие между началото и средата, а също и множество несъответсвия с други текстове на Аристотел водят съвременните изследователи към съмнение, че ''Категории'' е собствено аристотелов текст.<ref name="Intro">Христов И.В., ''Встъпителна студия'' в ''Категории'', София: Наука и Изкуство, 1992, с.9-31</ref><ref>(fr) Achard M., ''Tradition et histoire de l’aristotélisme. Le point de vue des indices externes dans les problèmes de l'authenticité du traité des Catégories'', Laval théologique et philosophique Vol., Iss.2, juin 2000, p. 307–351</ref> |
|||
| ⚫ | ''Категории'' става първата книга в т.н. "Органон", набор от шест книги<ref>''Категории, За Интерпретирането, Първа и Втора Аналитика, Топика, Софистически опровержения''</ref>, в които се излага логическата доктрина на Аристотел. Това подреждане обяснява и че тя става една от книгите преведени на латински от [[Боеций]], което пък я прави достъпна за по-късните схоластични коментатори.<ref |
||
| ⚫ | ''Категории'' става първата книга в т.н. "Органон", набор от шест книги<ref>''Категории, За Интерпретирането, Първа и Втора Аналитика, Топика, Софистически опровержения''</ref>, в които се излага логическата доктрина на Аристотел. Това подреждане обяснява и че тя става една от книгите преведени на латински от [[Боеций]], което пък я прави достъпна за по-късните схоластични коментатори.<ref name="Intro"/> |
||
В началото на 19в., когато популярност добиват очертаните от Кант нови категории, [[Фридрих Тренделенбург]] обръща внимание, че предложеното от Аристотел реално съответства на гараматиката на езика, а не на абстрактна логика. Около век по-късно [[Емил Бенвенист]] недвусмислено доказва правотата на тази бележка.<ref>Бенвенист Е., ''Мисловни и езикови категории'', в сб. ''Езикът и човекът'', София: Наука и Изкуство, 1992, с.61-73</ref> |
В началото на 19в., когато популярност добиват очертаните от Кант нови категории, [[Фридрих Тренделенбург]] обръща внимание, че предложеното от Аристотел реално съответства на гараматиката на езика, а не на абстрактна логика. Около век по-късно [[Емил Бенвенист]] недвусмислено доказва правотата на тази бележка.<ref>Бенвенист Е., ''Мисловни и езикови категории'', в сб. ''Езикът и човекът'', София: Наука и Изкуство, 1992, с.61-73</ref> |
||
Версия от 21:31, 5 май 2019
Категории (на старогръцки: Κατηγορίαι; на латински: Categoriae) е кратко съчинение, което е схващано като Аристотеловото учение за понятието. В него философът въвежда десет общи категории (познати на средновековните автори с термина на латински: praedicamenta), които да класифицират всеки съществуващ предмет на човешкото схващане: субстанция, количество, качество, отношение, място, време, положение, притежание, действие, подложеност (на действие). Аристотел възнамерявал да изброи всичко, възможно да бъде изразено без състав и структура, и по такъв начин всичко, което би могло да бъде субект или предикат на твърдение.
В текста, достигнал до нас, отчетливо се разграничват три дяла, встъпителният (гл.1–4) и финалният (гл. 10-15), наричани съответно пре- и пост- предикаменти. Изброяването на десетте категории е извършено в глава 4. Известно разноречие между началото и средата, а също и множество несъответсвия с други текстове на Аристотел водят съвременните изследователи към съмнение, че Категории е собствено аристотелов текст.[1][2]
Категории става първата книга в т.н. "Органон", набор от шест книги[3], в които се излага логическата доктрина на Аристотел. Това подреждане обяснява и че тя става една от книгите преведени на латински от Боеций, което пък я прави достъпна за по-късните схоластични коментатори.[1]
В началото на 19в., когато популярност добиват очертаните от Кант нови категории, Фридрих Тренделенбург обръща внимание, че предложеното от Аристотел реално съответства на гараматиката на езика, а не на абстрактна логика. Около век по-късно Емил Бенвенист недвусмислено доказва правотата на тази бележка.[4]
- ↑ а б Христов И.В., Встъпителна студия в Категории, София: Наука и Изкуство, 1992, с.9-31
- ↑ (fr) Achard M., Tradition et histoire de l’aristotélisme. Le point de vue des indices externes dans les problèmes de l'authenticité du traité des Catégories, Laval théologique et philosophique Vol., Iss.2, juin 2000, p. 307–351
- ↑ Категории, За Интерпретирането, Първа и Втора Аналитика, Топика, Софистически опровержения
- ↑ Бенвенист Е., Мисловни и езикови категории, в сб. Езикът и човекът, София: Наука и Изкуство, 1992, с.61-73