Категории (Аристотел): Разлика между версии
tab |
бел |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''„Категории“''' ({{lang|grc|Κατηγορίαι}}; {{lang|la|Categoriae}}) е кратко съчинение, което е схващано като [[Аристотел]]овото учение за понятието. В него философът въвежда десет общи категории (познати на средновековните автори с термина {{lang|la|praedicamenta}}), които да класифицират всеки съществуващ предмет на човешкото схващане: |
'''„Категории“''' ({{lang|grc|Κατηγορίαι}}; {{lang|la|Categoriae}}) е кратко съчинение, което е схващано като [[Аристотел]]овото учение за понятието. В него философът въвежда десет общи категории (познати на средновековните автори с термина {{lang|la|praedicamenta}}), които да класифицират всеки съществуващ предмет на човешкото схващане: същност, количество, качество, отношение, място, време, положение, притежание, действие, подложеност (на действие). [[Аристотел]] възнамерявал да изброи всичко, възможно да бъде изразено без състав и структура, и по такъв начин всичко, което би могло да бъде субект или предикат на твърдение. |
||
{| class="wikitable" style="font-size: 85%; text-align: center; margin: 0 0 1em 1em" |
{| class="wikitable" style="font-size: 85%; text-align: center; margin: 0 0 1em 1em" |
||
!colspan="4" | Десетте Категории в едноимения трактат на Аристотел |
!colspan="4" | Десетте Категории в едноимения трактат на Аристотел |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| Български || Гръцки || Латински||Примери |
| Български || Гръцки || Латински||Примери |
||
|- |
|- |
||
| същност||οὐσία|| essentia|| човек, кон |
| същност||οὐσία<ref>Гръцката дума е предавана често с латинското substantia, съответно и на български</ref>|| essentia|| човек, кон |
||
|- |
|- |
||
| количество||ποσόν|| quantitas|| два лакътя |
| количество||ποσόν|| quantitas|| два лакътя |
||
Версия от 08:28, 10 май 2019
„Категории“ (на старогръцки: Κατηγορίαι; на латински: Categoriae) е кратко съчинение, което е схващано като Аристотеловото учение за понятието. В него философът въвежда десет общи категории (познати на средновековните автори с термина на латински: praedicamenta), които да класифицират всеки съществуващ предмет на човешкото схващане: същност, количество, качество, отношение, място, време, положение, притежание, действие, подложеност (на действие). Аристотел възнамерявал да изброи всичко, възможно да бъде изразено без състав и структура, и по такъв начин всичко, което би могло да бъде субект или предикат на твърдение.
| Десетте Категории в едноимения трактат на Аристотел | |||
|---|---|---|---|
| Български | Гръцки | Латински | Примери |
| същност | οὐσία[1] | essentia | човек, кон |
| количество | ποσόν | quantitas | два лакътя |
| качество | ποιόν | qualitas | бял, грамотен |
| отношение | πρός τι | relatio | двоен, половин |
| място | ποῦ | ubeitas | на площада, в Лицея, |
| време | πότε | quandeitas | вчера, миналата година |
| положение | κεῖσθαι | situs | лежи, стои |
| обладание | ἔχειν | habitudo | въоръжен, обут |
| действие | ποιεῖν | actio | режа, горя |
| страдание | πάσχειν | passio | режат го, горя го |
В текста, достигнал до нас, отчетливо се разграничават три дяла, встъпителният (гл.1 – 4) и финалният (гл. 10 – 15), наричани съответно пре- и пост- предикаменти. Изброяването на десетте категории е извършено в глава 4. Известно разноречие между началото и средата, а също и множество несъответсвия с други текстове на Аристотел водят съвременните изследователи към съмнение, дали Категории е собствено аристотелов текст.[2][3]
Пълното изброяване до десет категории се открива още веднъж единствено в Топика (109b21-3), като на повече от 60 други места из текстовете на Аристотел фигурират непълни списъци.[4]
Категории става първата книга в т.н. „Органон“, набор от шест книги[5], в които се излага логическата доктрина на Аристотел. Това подреждане обяснява и че тя става една от книгите преведени на латински от Боеций, което пък я прави достъпна за по-късните схоластични коментатори.[2] Известни са около 200 средновековни латински коментара,[6] докато от гръцката античност са запазени само 8.[7]
В началото на 19 век, когато популярност добиват очертаните от Кант нови категории, Фридрих Тренделенбург обръща внимание, че предложеното от Аристотел реално съответства на граматиката на езика, а не на абстрактна логика. Около век по-късно Емил Бенвенист недвусмислено доказва правотата на тази бележка.[8]
Източници
- ↑ Гръцката дума е предавана често с латинското substantia, съответно и на български
- ↑ а б Христов И.В., Встъпителна студия в Категории, София: Наука и Изкуство, 1992, с.9 – 31
- ↑ (fr) Achard M., Tradition et histoire de l’aristotélisme. Le point de vue des indices externes dans les problèmes de l'authenticité du traité des Catégories, Laval théologique et philosophique Vol.56, Iss.2, juin 2000, p. 307 – 351
- ↑ Apelt O., Die Kategorielehren des Aristotels, Leipzig, 1991; на две други места (Метаф. и Евд. Ет.) към категориите е причислено „движение“.
- ↑ „Категории, За Интерпретирането, Първа и Втора Аналитика, Топика, Софистически опровержения“
- ↑ Lloyd N., Medieval Commentaries on Aristotle's Categories, Leiden/Boston: Brill, 2008, p.1; опис в Lohr, C. ,1967 – 73, Medieval Latin Aristotle Commentaries, Tradtio vols.23 – 29
- ↑ От Амоний, Олимпиодор, Порфирий, Филопон, Симплиций, Дексип, Елиас, anon.; cf. Commentaria in Aristotelem Graeca, Reimer, 1882 – 1909
- ↑ Бенвенист Е., „Мисловни и езикови категории“, в сб. „Езикът и човекът“, София: „Наука и изкуство“, 1992, с.61 – 73
Външни препратки
- „Категории“, София: Наука и изкуство, (1992); Категории в Събрани Съчинения Т1.ч.1, София: З. Стоянов (2008)
- ((en)) Categories, (1930) „Оксфорд“, пр. на англ. език от Ella Mary Edghill, Classical Library
- ((en)) MIT Classical Archive
- ((en)) Categories
|
