Китара: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
|||
Ред 6: | Ред 6: | ||
Китарите могат да бъдат класически, [[Акустична китара|акустични]] или [[Електрическа китара|електрически]] (с електронно усилване) или комбинация от двете. Използват се в много музикални стилове, сред които разновидности на [[класическа музика|класическата музика]], [[джаз]], [[рок]], [[хеви метъл]] и много други. Те се правят и поправят от [[лютиер]]и. За направата им се използват дървета с добри акустични характеристики – такива са [[клен]]ът, [[орех]]ът, [[секвоя]]та и [[абанос]]ът. |
Китарите могат да бъдат класически, [[Акустична китара|акустични]] или [[Електрическа китара|електрически]] (с електронно усилване) или комбинация от двете. Използват се в много музикални стилове, сред които разновидности на [[класическа музика|класическата музика]], [[джаз]], [[рок]], [[хеви метъл]] и много други. Те се правят и поправят от [[лютиер]]и. За направата им се използват дървета с добри акустични характеристики – такива са [[клен]]ът, [[орех]]ът, [[секвоя]]та и [[абанос]]ът. |
||
== Етимология == |
|||
== История на китарата и етимология на името == |
|||
Произходът на китарата не е установен точно, както има няколко теории относно етимологията на името. С думата „китара“, {{lang|el|κιθάρα}}, в [[Древна Гърция|Древна Елада]] се обозначава струнен музикален инструмент, подобен на [[Лира (музикален инструмент)|лирата]] и използван главно за съпровод на пеене. Има предположения, че името на инструмента произхожда от древната [[финикийци|финикийска]] дума „''kuthar''“ – името на бога на занаятчийството. Понятието китара, в [[будизъм|будизма]] има значение на мъдрост, хармоничност и знание; предшественицата ѝ-[[лютня]]та при древните [[елини]] е символ [[Вселена]]та, [[небе]]то и земята, хармонията и помирението на силите в [[природа]]та, самопознанието, омайването на дивите зверове и умението да се разрешават конфликти, а струните олицетворяват отделните сфери; при древните [[китайци]] на знание и [[мъдрост]], ученост, хармония между монарси и министри, приятелство, брачно блаженство. |
|||
== История == |
|||
Китарата е един от най-разпространените, а заедно с това и един от най-древните музикални инструменти.<ref>[http://www.musicart-center.com/китара/ История, „musicart-center“]</ref> Инструмент, подобен на днешната китара, е популярен преди 5000 години, а в западния свят китарата идва от [[Централна Азия]]. Най-ранното доказателство за китара, близка до съвременната, е от древни статуетки намерени в [[Иран]]. |
|||
През [[Средновековие]]то китарата намира широко разпространение като национален инструмент в [[Испания]], навярно пренесена там от арабските маври. Китарата търпи редица промени преди да добие съвременния си вид. Променя се големината, формата, вида, добавят се и се премахват нови струни. Съвременния си вид добива в края на [[XVIII век|XVIII]] и началото на [[XIX век]]. Има форма на цифрата 8, с дълъг гриф и метални преградки – позиции за пръстите. Най-често днес се среща шестструнната – испанска, италианска. Звучи октава по-ниско от нотираното. Освен нея има и руска седемструнна. |
|||
Класическата китара навлиза в камерното музициране през XVIII век, във висшето общество на [[Англия]] и [[Франция]]. В началото на XIX век дизайнът ѝ е значително развит от [[лютиер]]ите – започва да се развива формата на тялото, засилват се кривите, сменят се различни видове дървета, а използваните дотогава дървени ключове биват заменени с метални. В средата на XIX в. интересът към този инструмент значително намалява, за да се възроди отново в началото на [[ХХ век]] от виртуозите [[Франциско Тарега]] и [[Андрес Сеговия]]. Днес класическата китара има трайно място в музикалната култура на [[Европа]].<ref>[http://forums.f-e-n.net/viewtopic.php?t=161571&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight=&sid=5eefe183794413e30f80c177ad1137dc forums.f-e-n.net]</ref> |
Класическата китара навлиза в камерното музициране през XVIII век, във висшето общество на [[Англия]] и [[Франция]]. В началото на XIX век дизайнът ѝ е значително развит от [[лютиер]]ите – започва да се развива формата на тялото, засилват се кривите, сменят се различни видове дървета, а използваните дотогава дървени ключове биват заменени с метални. В средата на XIX в. интересът към този инструмент значително намалява, за да се възроди отново в началото на [[ХХ век]] от виртуозите [[Франциско Тарега]] и [[Андрес Сеговия]]. Днес класическата китара има трайно място в музикалната култура на [[Европа]].<ref>[http://forums.f-e-n.net/viewtopic.php?t=161571&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight=&sid=5eefe183794413e30f80c177ad1137dc forums.f-e-n.net]</ref> |
||
Ред 13: | Ред 18: | ||
За китара са писали произведения и са свирили на този инструмент [[Шуберт]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Берлиоз]], [[Рихард Вагнер|Вагнер]], [[Паганини]], [[Бокерини]] и други [[композитор]]и. През XX век голямо разпространение има т.нар. хавайска китара с характерно [[вибрато]] иглисанди. При изпълнение тя се поставя легнала върху коленете, а звукоизвличането се извършва чрез металически пръстен. Знаменити композитори и изпълнители китаристи са били Ф. Карули (ит., 1770 – 1841), Фернандо Сор (исп., 1778 – 1839) Дионисио Агуадо (исп., 1784 – 1849), Андрей Осипович Сихра – основател на руска школа за изучаване на китара (рус, 1773 – 1850), Иванов-Крамски (рус., 1912 - 1973) и др. |
За китара са писали произведения и са свирили на този инструмент [[Шуберт]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Берлиоз]], [[Рихард Вагнер|Вагнер]], [[Паганини]], [[Бокерини]] и други [[композитор]]и. През XX век голямо разпространение има т.нар. хавайска китара с характерно [[вибрато]] иглисанди. При изпълнение тя се поставя легнала върху коленете, а звукоизвличането се извършва чрез металически пръстен. Знаменити композитори и изпълнители китаристи са били Ф. Карули (ит., 1770 – 1841), Фернандо Сор (исп., 1778 – 1839) Дионисио Агуадо (исп., 1784 – 1849), Андрей Осипович Сихра – основател на руска школа за изучаване на китара (рус, 1773 – 1850), Иванов-Крамски (рус., 1912 - 1973) и др. |
||
== Електрическа китара == |
|||
Електрическата китара е изобретена от [[Адолф Рикенбакер]], с помощта на [[Джордж Бошан]] и [[Паул Берт]] през [[1931]] година. Рикенбекер е изобретил адаптер от подковообразен [[магнит]]. Въпреки това [[Данелектро]] (англ: ''Danelectro'') са първите, които произвеждат [[електрическа китара|електрически китари]] за масовия пазар. Истинската електрическа китара с изцяло плътен корпус е създадена от американеца [[Лео Фендър]] (англ: ''Leo Fender''), който през [[1946]] г. основава компанията за електрически инструменти „Фендър“, а продуктите ѝ са едни от най-качествените и ценени от много известни музиканти по цял свят. <ref>[http://www.artrousse.com/bg/profili/instruments/kitara.htm www.artrousse.com]</ref><ref>[http://www.classicalguitarmidi.com/history/guitar_history.html www.classicalguitarmidi.com]</ref> |
Електрическата китара е изобретена от [[Адолф Рикенбакер]], с помощта на [[Джордж Бошан]] и [[Паул Берт]] през [[1931]] година. Рикенбекер е изобретил адаптер от подковообразен [[магнит]]. Въпреки това [[Данелектро]] (англ: ''Danelectro'') са първите, които произвеждат [[електрическа китара|електрически китари]] за масовия пазар. Истинската електрическа китара с изцяло плътен корпус е създадена от американеца [[Лео Фендър]] (англ: ''Leo Fender''), който през [[1946]] г. основава компанията за електрически инструменти „Фендър“, а продуктите ѝ са едни от най-качествените и ценени от много известни музиканти по цял свят. <ref>[http://www.artrousse.com/bg/profili/instruments/kitara.htm www.artrousse.com]</ref><ref>[http://www.classicalguitarmidi.com/history/guitar_history.html www.classicalguitarmidi.com]</ref> |
||
Развитието на съвременните технологии няма как да не окаже влияние на музикалната [[индустрия]] и в частност на музикалните инструменти. Технологичният напредък предлага нови възможности при създаването на [[музика]]. Едни производители залагат на физическата издръжливост. Китарата на ''Blackbird'' е изцяло изработена от [[въглерод]]ни нишки, с изключение на [[струни]]те, които са [[найлон]]ови. Залага се също и на новаторски похвати на [[звук]]оизвличане, поставяйки отвора до [[гриф]]а на китарата, променяйки формата в правоъгълна и намаляване на теглото ѝ. |
Развитието на съвременните технологии няма как да не окаже влияние на музикалната [[индустрия]] и в частност на музикалните инструменти. Технологичният напредък предлага нови възможности при създаването на [[музика]]. Едни производители залагат на физическата издръжливост. Китарата на ''Blackbird'' е изцяло изработена от [[въглерод]]ни нишки, с изключение на [[струни]]те, които са [[найлон]]ови. Залага се също и на новаторски похвати на [[звук]]оизвличане, поставяйки отвора до [[гриф]]а на китарата, променяйки формата в правоъгълна и намаляване на теглото ѝ. |
||
Гибсън (''Gibson'') подхождат по друг начин. Те улесняват творците, като поставят автоматична система, разработвана близо десет години, която позволява самонастройването на китарата. Новият продукт вече е използван от [[Били Корган]] от ''[[Smashing Pumpkins]]'', а [[Пийт Таусенд]] от [[Дъ Ху]] (''The Who'') вече е проявил интерес. Трети, като компанията ''Ovation'' представят модел на китара, която може да записва всичко изсвирено на нея. Продуктът е получил името ''iDea'' и работи с вграден [[микрофон]] и [[mp3]] записващо устройство. Навигацията е улеснена с [[LCD]] [[дисплей]], а записаната [[музика]] се прехвърля на [[компютър]] посредством [[USB]] порт.<ref>[http://digital.bg/blackbird-с-неразрушима-карбонова-китара-nnno5710.html digital.bg]</ref><ref>[http://www.big.bg/modules/news02/article.php?storyid=23882 www.big.bg]</ref><ref>[http://www.econ.bg/news/article131551.html www.econ.bg]</ref><ref>[http://avtora.com/news/nowini/predstawiha_purwata_samonastroiwashta_se_kitara. avtora.com]</ref><ref>[http://digital.bg/ovation-с-чисто-нова-mp3-китара-nnno5813.html digital.bg]</ref><ref>[http://www.artrousse.com/bg/profili/instruments/kitara.htm www.artrousse.com]</ref><ref>{{cite book | last = Купър | first = Дж. К | title = Енциклопедия на древните символи | pages = 86, 125 | lang = bg }}</ref> |
Гибсън (''Gibson'') подхождат по друг начин. Те улесняват творците, като поставят автоматична система, разработвана близо десет години, която позволява самонастройването на китарата. Новият продукт вече е използван от [[Били Корган]] от ''[[Smashing Pumpkins]]'', а [[Пийт Таусенд]] от [[Дъ Ху]] (''The Who'') вече е проявил интерес. Трети, като компанията ''Ovation'', представят модел на китара, която може да записва всичко изсвирено на нея. Продуктът е получил името ''iDea'' и работи с вграден [[микрофон]] и [[mp3]] записващо устройство. Навигацията е улеснена с [[LCD]] [[дисплей]], а записаната [[музика]] се прехвърля на [[компютър]] посредством [[USB]] порт.<ref>[http://digital.bg/blackbird-с-неразрушима-карбонова-китара-nnno5710.html digital.bg]</ref><ref>[http://www.big.bg/modules/news02/article.php?storyid=23882 www.big.bg]</ref><ref>[http://www.econ.bg/news/article131551.html www.econ.bg]</ref><ref>[http://avtora.com/news/nowini/predstawiha_purwata_samonastroiwashta_se_kitara. avtora.com]</ref><ref>[http://digital.bg/ovation-с-чисто-нова-mp3-китара-nnno5813.html digital.bg]</ref><ref>[http://www.artrousse.com/bg/profili/instruments/kitara.htm www.artrousse.com]</ref><ref>{{cite book | last = Купър | first = Дж. К | title = Енциклопедия на древните символи | pages = 86, 125 | lang = bg }}</ref> |
||
== Устройство == |
== Устройство == |
Версия от 15:58, 11 май 2019
Китарата е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя е най-често с шест струни. При акустичната китара звукът се извлича от вибрациите на струните и техния резонанс в кухата част на инструмента. Свири се като с едната ръка се притискат струните към металните пластини на грифа наречени прагчета, а с другата струните се дърпат или удрят с пръсти или „перо“.
Китарите могат да бъдат класически, акустични или електрически (с електронно усилване) или комбинация от двете. Използват се в много музикални стилове, сред които разновидности на класическата музика, джаз, рок, хеви метъл и много други. Те се правят и поправят от лютиери. За направата им се използват дървета с добри акустични характеристики – такива са кленът, орехът, секвоята и абаносът.
Етимология
Произходът на китарата не е установен точно, както има няколко теории относно етимологията на името. С думата „китара“, на гръцки: κιθάρα, в Древна Елада се обозначава струнен музикален инструмент, подобен на лирата и използван главно за съпровод на пеене. Има предположения, че името на инструмента произхожда от древната финикийска дума „kuthar“ – името на бога на занаятчийството. Понятието китара, в будизма има значение на мъдрост, хармоничност и знание; предшественицата ѝ-лютнята при древните елини е символ Вселената, небето и земята, хармонията и помирението на силите в природата, самопознанието, омайването на дивите зверове и умението да се разрешават конфликти, а струните олицетворяват отделните сфери; при древните китайци на знание и мъдрост, ученост, хармония между монарси и министри, приятелство, брачно блаженство.
История
Китарата е един от най-разпространените, а заедно с това и един от най-древните музикални инструменти.[1] Инструмент, подобен на днешната китара, е популярен преди 5000 години, а в западния свят китарата идва от Централна Азия. Най-ранното доказателство за китара, близка до съвременната, е от древни статуетки намерени в Иран.
През Средновековието китарата намира широко разпространение като национален инструмент в Испания, навярно пренесена там от арабските маври. Китарата търпи редица промени преди да добие съвременния си вид. Променя се големината, формата, вида, добавят се и се премахват нови струни. Съвременния си вид добива в края на XVIII и началото на XIX век. Има форма на цифрата 8, с дълъг гриф и метални преградки – позиции за пръстите. Най-често днес се среща шестструнната – испанска, италианска. Звучи октава по-ниско от нотираното. Освен нея има и руска седемструнна.
Класическата китара навлиза в камерното музициране през XVIII век, във висшето общество на Англия и Франция. В началото на XIX век дизайнът ѝ е значително развит от лютиерите – започва да се развива формата на тялото, засилват се кривите, сменят се различни видове дървета, а използваните дотогава дървени ключове биват заменени с метални. В средата на XIX в. интересът към този инструмент значително намалява, за да се възроди отново в началото на ХХ век от виртуозите Франциско Тарега и Андрес Сеговия. Днес класическата китара има трайно място в музикалната култура на Европа.[2]
За китара са писали произведения и са свирили на този инструмент Шуберт, Вебер, Берлиоз, Вагнер, Паганини, Бокерини и други композитори. През XX век голямо разпространение има т.нар. хавайска китара с характерно вибрато иглисанди. При изпълнение тя се поставя легнала върху коленете, а звукоизвличането се извършва чрез металически пръстен. Знаменити композитори и изпълнители китаристи са били Ф. Карули (ит., 1770 – 1841), Фернандо Сор (исп., 1778 – 1839) Дионисио Агуадо (исп., 1784 – 1849), Андрей Осипович Сихра – основател на руска школа за изучаване на китара (рус, 1773 – 1850), Иванов-Крамски (рус., 1912 - 1973) и др.
Електрическа китара
Електрическата китара е изобретена от Адолф Рикенбакер, с помощта на Джордж Бошан и Паул Берт през 1931 година. Рикенбекер е изобретил адаптер от подковообразен магнит. Въпреки това Данелектро (англ: Danelectro) са първите, които произвеждат електрически китари за масовия пазар. Истинската електрическа китара с изцяло плътен корпус е създадена от американеца Лео Фендър (англ: Leo Fender), който през 1946 г. основава компанията за електрически инструменти „Фендър“, а продуктите ѝ са едни от най-качествените и ценени от много известни музиканти по цял свят. [3][4]
Развитието на съвременните технологии няма как да не окаже влияние на музикалната индустрия и в частност на музикалните инструменти. Технологичният напредък предлага нови възможности при създаването на музика. Едни производители залагат на физическата издръжливост. Китарата на Blackbird е изцяло изработена от въглеродни нишки, с изключение на струните, които са найлонови. Залага се също и на новаторски похвати на звукоизвличане, поставяйки отвора до грифа на китарата, променяйки формата в правоъгълна и намаляване на теглото ѝ.
Гибсън (Gibson) подхождат по друг начин. Те улесняват творците, като поставят автоматична система, разработвана близо десет години, която позволява самонастройването на китарата. Новият продукт вече е използван от Били Корган от Smashing Pumpkins, а Пийт Таусенд от Дъ Ху (The Who) вече е проявил интерес. Трети, като компанията Ovation, представят модел на китара, която може да записва всичко изсвирено на нея. Продуктът е получил името iDea и работи с вграден микрофон и mp3 записващо устройство. Навигацията е улеснена с LCD дисплей, а записаната музика се прехвърля на компютър посредством USB порт.[5][6][7][8][9][10][11]
Устройство
При различните видове китари има различни видове елементи. При електрическите китари липсва куха резонаторна част, защото специална музикална техника възпроизвежда звука. Но за кой да е вид китара има и елементи, без които тя не би могла да бъде използваема. Това са гриф, струни, прагчета, мостове и ключове, като ключовете правят малко изключение, тъй като при един особен вид китари те липсват. Важен етап при дизайна на китарата е подбора на дърво. Макар много от китарите да са боядисани и да се пренебрегва дървото, съществуват много примери, които показват как само полираното дърво създава такъв ефект, какъвто не може да бъде постигнат единствено чрез боядисване. Най-добрите материали са кленът, секвоята, абаносът, червеното дърво и другите екзотични такива. Боядисването на китарата също дава отражение на звука. С термина „боди арт“ (англ: body art) се означават мотивите, които се изобразяват върху инструмента – например даден символ, надпис или фигура. [12]
Глава на грифа
Главата на китарата се намира в края на грифа, от отсрещната страна на тялото на китарата. Към главата са прикрепени ключовете, чиято основна функция е да опъват струните и да поемат породеното от тях напрежение при свирене, освен това от ключовете се контролира обтегнатостта и отпуснатостта на китарните струни. Най-често срещаната комбинация от ключове е 3+3, от двете страни на главата по три ключа, като за всеки е прикрепена по една струна. При други глави на китари, ключовете са подредени в права линия, шест на брой, един след друг (китарите Фендър Стратокастър (англ: Fender Stratocasters)) или пък 2+4, т.е. от едната страна 2, а от другата 4 (например при китарите Ърни Бол Мюзик Мен (англ: Ernie Ball Music Man)), а трети нямат глави (като тези от серията Стийнбергер (англ: Steinberger)). Според ъгъла, който главите образуват с грифа, те биват прави и ъгловати глави. Всички главни и по-известни китарни марки имат подписи на китарните глави, което ги прави по-лесно разпознаваеми.
Ключове
Ключовете са елементи на китарната глава, чрез които се регулира обтегнатостта и отпуснатостта на струните. Те се увиват около ключовете за настройка и се закрепват на прагчето. Благодарение на механизма „безконечен винт“, ключовете могат да се въртят и да променят напрежението в струните, за да бъде китарата добре настроена.
Нът
Нът се нарича малка ивица от кост, пластмаса, месинг, кориан, графит, стомана или друг среднотвърд материал, разположена на свръзката на главата с грифа. Вдлъбнатините на нъта осигуряват правилното последователно и паралелно разположение на струните върху него. Нътът е една от крайните точки на вибрационната дължина на струните. Тя трябва да бъде точно оформена и отрязана, защото в противен случай може да доведе до проблеми при звукоизвличането.
Гриф
Грифът е частта от китарата, разграфена с метални пластинки, наречени прагове, към която се притискат струните, като по този начин се получава различна дължина на трептенията и се постига различен тон. При натискане на струна, частта от нея, която трепти, се скъсява, като по този начин извлеченият тон се повишава. Грифовете са изработени от дърво и ламинирани. При някои инструменти съществуват грифове без метални прагове (например цигулка), което е нетипично за китарата.
На грифа се натискат акордите на китарата.
Струни
Струните са вибриращи елементи, които служат като източник на вибрациите в струнните инструменти като цигулка, китара, арфа и пиано. Те са дълги, направени са от гъвкав материал и се закрепват опънати, така че да могат да вибрират свободно. Струните могат да бъдат „прости“ (изцяло от един материал, например стомана или найлон) или със сърцевина от един материал и намотки от друг за увеличаване на масата и дебелината. Шестте струни от ляво надясно обикновено са подредени от най-ниската до най-високата нота: ми, ла (110 херца), ре, сол, си и отново ми.
Тяло и резонаторна кутия
Похвати при свирене
Баре
Баре е характерен технически похват при свиренето на китара, който има ограничено приложение при останалите класически струнно-грифови инструменти. Представлява едновременното притискане с един пръст на две или повече струни към грифа – в повечето случаи с показалеца или с „първи пръст“ според китарната терминология. С използване на баре се освобождават останалите пръсти за изпълнение на други тонове. Много често баре се използва за притискането на всички струни. Целта е пълното или частично транспониране на дадена мелодия.
Етимологията на думата е от френски – „barre“ (желязна пръчка, лост). Със същото значение е и италианската дума „barra“ (метална пръчка, лост). Идентична по правопис е немската дума „Barre“ (бариера, преграда). Английската дума „bar“ има различни значения, но се използва в музикалната терминология със смисъл за тактова черта или такт.
Легато
Легатото е един от основните елементи в музикално-изпълнителската практика – щрих, при който тоновете се изпълняват свързано, като се сливат един с друг. Китарното легато е специфичен начин на звукоизвличане, при който един или няколко тона се свирят само с лявата ръка. Като музикален термин „legato“ има широко приложение в музикалната литература. Думата е от италиански език – „legare“ – свързвам, завързвам, връзвам. В литературата за китара се среща и испанската дума „ligado“ (от „ligar“) – връзвам, свързвам.
Вибрато
Вибратото (ит. vibrato от лат.vibrare – трептя) е леко, вълнообразно колебание на тоновата височина, особено характерно за струнните инструменти. Вибратото се използва и при пеенето и духовите инструменти. При пеенето се дължи на особени трептения на гласовите връзки а при духовите инструменти на изменение на интензитета на издишването.
Източници
- ↑ История, „musicart-center“
- ↑ forums.f-e-n.net
- ↑ www.artrousse.com
- ↑ www.classicalguitarmidi.com
- ↑ digital.bg
- ↑ www.big.bg
- ↑ www.econ.bg
- ↑ avtora.com
- ↑ digital.bg
- ↑ www.artrousse.com
- ↑ Купър, Дж. К. Енциклопедия на древните символи. с. 86, 125. (на български)
- ↑ web.archive.org