Експозиция (радиология): Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Грешка в записа: Неразпознат езиков ко |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
== Определение == |
== Определение == |
||
Експозицията се определя като [[абсолютна стойност|абсолютната стойност]] (dQ) на общия [[електричен заряд]] на [[йон]]ите от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките [[електрон]]и и [[позитрон]]и, освободени от [[фотон]]и в [[обем]]ен елемент въздух с [[маса]] (dm) са напълно спрени във въздуха:<ref name="голубев">{{cite book |title= Дозиметрия и защита от ионизирующих излучений |last= Голубев |first= Б.П. |year=1986 |publisher=Энергоатомиздат |location=Москва |pages=462 |език= |
Експозицията се определя като [[абсолютна стойност|абсолютната стойност]] (dQ) на общия [[електричен заряд]] на [[йон]]ите от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките [[електрон]]и и [[позитрон]]и, освободени от [[фотон]]и в [[обем]]ен елемент въздух с [[маса]] (dm) са напълно спрени във въздуха:<ref name="голубев">{{cite book |title= Дозиметрия и защита от ионизирующих излучений |last= Голубев |first= Б.П. |year=1986 |publisher=Энергоатомиздат |location=Москва |pages=462 |език=ru }}</ref> |
||
:<math>X = \frac{dQ}{dm}</math> |
:<math>X = \frac{dQ}{dm}</math> |
Текуща версия към 00:05, 14 май 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Експозиция.
Експозицията в радиологията е мярка за йонизиращата способност на лъчение във въздуха. Тя е един от начините за оценка на дозата на йонизиращите лъчения.
Определение[редактиране | редактиране на кода]
Експозицията се определя като абсолютната стойност (dQ) на общия електричен заряд на йоните от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките електрони и позитрони, освободени от фотони в обемен елемент въздух с маса (dm) са напълно спрени във въздуха:[1]
Системната мярка за експозиция е (кулон на килограм), а извънсистемната – рентген (R). Връзката между двете мерни единици е:
Мощност на експозицията[редактиране | редактиране на кода]
Мощност е нарастването на експозицията (dX) за интервал от време(dt):[1]
Системната мярка за мощност на експозицията е (ампер на килограм), а извънсистемната – (рентгенчас).
Норми за експозиция[редактиране | редактиране на кода]
През 1931 г. Комитетът по защита от рентеново лъчение и гама-лъчението на радия постановява пределно допустима доза (ПДД) за облъчване на хора от 0,2 рентгена на ден. През 1936 г. тя е намалена на 0,1 Р/ден. През 1950 г. Международният конгрес по радиология намалява ПДД на 0,05 Р/ден за гама-лъчение до 3 MeV. През 1959 г. е установена норма от 10 mSv седмично за лица, които работят с радиоактивни материали. Така се преминава към прецизна оценка на погълнатата еквивалентна и ефективна доза йонизиращо лъчение. [1]
Максимално допустимите дози за външно облъчване на хора при извънредни ситуации – ликвидиране на аварии и отбрана на страната (по време на война) през 2003 г. в Русия са:[2]
- еднократно облъчване (до 4 денонощия) – 50 R;
- до 30 денонощия – 100 R;
- до 3 месеца – 200 R;
- до 1 година – 300 R.
Експозицията е мярка за йонизиращата способност на лъчението във въздуха. Тя не отразява точно погълнатата доза йонизиращи лъчения. Но все пак е очевидно, че колкото по-висока е експозицията в определен район и колкото по-дълго се намира човек в него, толкова по-голяма доза йонизиращи лъчения ще получи. След наблюдения при атомни взривове и аварии, по опитен път са установени следните зависимости между нивата на експозиция и възникването на лъчева болест:
Експозиция, R[3] | Погълната доза, Gy[4] | Синдром | Форма |
---|---|---|---|
100 – 200 |
0,5 – 1 |
функционални нарушения | |
1 – 2 |
костно-мозъчен | лека | |
2 – 4 |
средна | ||
200 – 300 |
4 – 6 |
тежка | |
6 – 10 |
преходен | много тежка | |
над 300 |
10 – 20 |
чревен | |
20 – 80 |
токсемичен | ||
над 80 |
церебрален |
Употреба и значение[редактиране | редактиране на кода]
През 21 век експозицията престава да се използва в практиката, понеже дава твърде обща и неясна представа за погълната доза йонизиращо лъчение. Рентгенът и производната от него мерна единица за мощност на дозата – рентген/час, стават извънсистемни единици. Те обаче имат голямо историческо значение. През 20 век прецизните уреди за измерване на радиацията са скъпи и редки, или изобщо липсват. Много статистически и научни данни за радиоактивност, ядрено оръжие и атомни електроцентрали са документирани с мерните единици Р и Р/ч.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Голубев, Б.П. Дозиметрия и защита от ионизирующих излучений. Москва, Энергоатомиздат, 1986. с. 462. (на руски)
- ↑ Горишний, В. А. и др. Чрезвычайные ситуации военного времени. Методическая разработка. Нижний Новгород, НГТУ, 2003. с. 40.
- ↑ Кокосов, Б. В. Защита от атомного, химического и бактериологического оружия. Москва, Военное издательство, 1957. с. 196.
- ↑ Петренко, Эдуард Петрович. Военная токсикология, радиобиология и медицинская защита. Саратов, Фолиант, 2007. с. 348.