Йоан Владислав: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Убийци на държавни глави, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| описание на изображението=<small>Статуя на цар Иван Владислав в Скопие</small> |
| описание на изображението=<small>Статуя на цар Иван Владислав в Скопие</small> |
||
| управление=[[1015]] – [[1018]] |
| управление=[[1015]] – [[1018]] |
||
| коронация= |
| коронация=1015 |
||
| обкръжение= |
| обкръжение= |
||
| пълно име= |
| пълно име= |
||
| други титли= |
| други титли= |
||
| кръщене= |
| кръщене=986 |
||
| място на раждане= |
| място на раждане=Охрид |
||
| място на смъртта=край [[Драч]], [[Византия]] |
| място на смъртта=край [[Драч]], [[Византия]] |
||
| погребан= |
| погребан= |
||
Версия от 15:39, 17 май 2019
| Йоан Владислав | |
| цар на България | |
.jpg) Статуя на цар Иван Владислав в Скопие | |
| Управление | 1015 – 1018 |
|---|---|
| Коронация | 1015 |
| Наследил | Гаврил Радомир |
| Наследник | Пресиян II |
| Лични данни | |
| Роден |
Охрид |
| Починал | |
| Кръщене | 986 |
| Семейство | |
| Династия | Комитопули |
| Баща | Арон |
| Брак | Мария |
| Потомци | Пресиян II, Алусиан, Аарон, Траян, Радомир, Екатерина, 5 неизвестни дъщери и още един син[1] |
| Йоан Владислав в Общомедия | |
Йоан Владислав (често споменаван в съвременни източници и като Иван Владислав) е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие настъпило смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.
Произход и възцаряване
Син на Арон и племенник на Самуил, Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (987 г.[2]). По внушение на византийския император Василий II се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 година става цар, след като (според Дуклянския презвитер[3][4]) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според едно сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.[5] През1016 Убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил. Историците са разединени в оценките си за него. Някои считат че той се е отдал на дребнавост и мъст, а други са мнения, че той се о опитал да централизира аристокрацията на българската държава, прилагайки крути мерки в съпротивата срещу Византия. Относно убийството на Йоан Владимир мненията също се разделят на две – от дребна мъст срещу Самуиловия зет, до желание да спре въздигащата се Рашка, като потенциален враг в тила. Оценките за Йоан Владислав не са еднозначни, а Никига Хониат пише за него "тоя страшен Йоан", което показва, че ромеите са се бояли от него.
Царуване
Йоан Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на Охрид от византийците, избира Битоля за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен Битолският надпис (1015 – 1016), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („блъгарінъ родомь“ и „самодрьжъцемь блъгарьскомь“). Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015 – 1016). През 1016 г. Иван Владислав отблъсква византийците и те се оттеглят след 88 дневна неуспешна обсада на Перник.[6] През 1017 Василий търси помощ от русите и напада земите в Североизточна България, и превземайки Преслав, а на русите дава богата плячка. За да ги отблъсне, Йоан Владислав изпраща изпраща Кракра Пернишки при печенегите, които се опитва да привлече като съюзници срещу русите.[7] Начинанието обаче се проваля поради "голямата алчност на печенегите". През есента на 1017 г. Йоан Владислав търпи поражение от Василий II в битката при Сетина. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в последвалата битка от византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения за кратко за цар е коронясан синът му , канартакинът, княз Персиян II, . Според други пък няма официална коронация, но Персиян II се явява легитимният наследник и лидер на българската съпротива в албанските планини. След завладяването на България роднините и потомците на Йоан Владислав са изселени в Мала Азия и Армения.[8]
Други
Името на Иван Владислав носи морският нос Цар Иван Владислав на остров Ръгед, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[9]
Бележки
- ↑ Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19
- ↑ Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 643 – 644
- ↑ Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. 710 – 711 (26.1.2008)
- ↑ Летопись попа Дуклянина, гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, стр. 713
- ↑ Овчаров, Димитър - ИК Тангра ТаНакРа, 2005, - Кракра Пернишки в Битка за България - с. 69
- ↑ Овчаров, Димитър, ИЗдателоство Тангра ТаНакРа - Кракра Пернишки в Битка за България, 2005 г, стр 44-45
- ↑ Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Заговорите на „магистър Пресиан Българина“
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
Външни препратки
- Васил Златарски. Родът на цар Иван Владислав
- Василка Тъпкова – Заимова. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав?
- Пламен Павлов. Иван Владислав срещу Гаврил Радомир
| Гаврил-Радомир | → |  |
→ | Пресиян II |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
