RGB цветови модел: Разлика между версии
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
== Изобразяване на цветовете на монитори == |
== Изобразяване на цветовете на монитори == |
||
Първите [[Персонален компютър|персонални компютри]] от края на 70-те и началото на 80-те като [[Apple II]], [[Atari]] или [[Commodore]] са монохромни и не използват RGB, а [[FBAS]]. [[IBM]] първа въвежда цветна [[видеокарта]] [[Color Graphics Adapter]] (CGA) в своя [[IBM PC]] (1981), но се предполага потребителят да използва външен цветен монитор. Компанията започва да предлага цветни монитори от 1983 г.<ref>International Business Machines Corporation (1983): |
Първите [[Персонален компютър|персонални компютри]] от края на 70-те и началото на 80-те като [[Apple II]], [[Atari]] или [[Commodore]] са монохромни и не използват RGB, а [[FBAS]]. [[IBM]] първа въвежда цветна [[видеокарта]] [[Color Graphics Adapter]] (CGA) в своя [[IBM PC]] (1981), но се предполага потребителят да използва външен цветен монитор. Компанията започва да предлага цветни монитори от 1983 г.<ref> International Business Machines Corporation (1983): ''[http://www-01.ibm.com/common/ssi/ShowDoc.wss?docURL=/common/ssi/rep_ca/2/897/ENUS183-002/index.html&lang=en&request_locale=en Announcement Letter Number 183 – 002 – IBM COLOR DISPLAY]'', 5153. 4 февруари 1983.</ref> През 1984 се появява подобрената версия [[Enhanced Graphics Adapter]] (EGA) – 16-цветна схема (4-битова схема, по един бит за червено, зелено, синьо и интензитет, 2<sup>4</sup> = 16). Първият производител на по-съвършена графична карта за PC (TARGA) е Truevision през 1987, с идването на стандарта [[VGA|Video Graphics Array]] (VGA) през 1987 RGB става популярен, като адапторът подава към монитора [[аналогов сигнал]]. По-нататъшното усъвършенстване води до Super VGA и вече позволява богат набор цветове, близки до естествените (truecolor). Колкото [[дълбочина на цвета|по-дълбок е цветът]] ({{lang|en|color depth}}), толкова по-голям набор от цветове, оттенъци и наситеност могат да се изобразят във всеки пиксел и това е от голямо значение при фотографски снимки и сложни графики. Дълбочината на цвета от своя страна зависи от броя битове, кодиращи цвета, както и от обема на наличната компютърна памет. |
||
В долния пример са зададени различни стойности на RGB цветовата система и съответстващите им цветове. |
В долния пример са зададени различни стойности на RGB цветовата система и съответстващите им цветове. |
Версия от 10:39, 18 май 2019
RGB (произнася се „ар джи би“) е абревиатура от Red (червено), Green (зелено), Blue (синьо) и е адитивен цветови модел (абстрактен модел за количествено определяне на цветовете), приложим в компютърните среди и в технологията на цветната телевизия. При него цветовете червено, зелено и синьо се съчетават по различни начини, за да се получат други цветове. В българския език може да се срещне и като ЧЗС. Възможни са 256 стойности за всеки от трите основни цвята.
RGBA представлява RGB цветови модел, но като компонент е добавена прозрачност (Alpha).
RGB може да се представи схематично под формата на куб:
Изобразяване на цветовете на монитори
Първите персонални компютри от края на 70-те и началото на 80-те като Apple II, Atari или Commodore са монохромни и не използват RGB, а FBAS. IBM първа въвежда цветна видеокарта Color Graphics Adapter (CGA) в своя IBM PC (1981), но се предполага потребителят да използва външен цветен монитор. Компанията започва да предлага цветни монитори от 1983 г.[1] През 1984 се появява подобрената версия Enhanced Graphics Adapter (EGA) – 16-цветна схема (4-битова схема, по един бит за червено, зелено, синьо и интензитет, 24 = 16). Първият производител на по-съвършена графична карта за PC (TARGA) е Truevision през 1987, с идването на стандарта Video Graphics Array (VGA) през 1987 RGB става популярен, като адапторът подава към монитора аналогов сигнал. По-нататъшното усъвършенстване води до Super VGA и вече позволява богат набор цветове, близки до естествените (truecolor). Колкото по-дълбок е цветът (на английски: color depth), толкова по-голям набор от цветове, оттенъци и наситеност могат да се изобразят във всеки пиксел и това е от голямо значение при фотографски снимки и сложни графики. Дълбочината на цвета от своя страна зависи от броя битове, кодиращи цвета, както и от обема на наличната компютърна памет.
В долния пример са зададени различни стойности на RGB цветовата система и съответстващите им цветове.
жълто (255,255,0) |
зелено (0,255,0) |
циан (0,255,255) | |
червено (255,0,0) |
синьо (0,0,255) | ||
червено (255,0,0) |
маджента (255,0,255) |
Вижте също
Източници
- ↑ International Business Machines Corporation (1983): Announcement Letter Number 183 – 002 – IBM COLOR DISPLAY, 5153. 4 февруари 1983.