Теодора (Сара)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Теодора.

---

Теодора
царица на България
Сара изобразена под формата на бетил на Лондонското евангелие (единственото съхранило се изображение на българската царица)
Лични данни
Управление	1349-1371
Регент на	Иван Шишман (1371-1374)
Регентство	1371-1388
Коронация	1349 г.
Кръщене	1310 г.
Родена	1310 вероятно в Египет 1310г. (дн. Израел
Починала	1410г. Константинопол,Византия България
Предшествана от	Теодора Басараб
Наследена от	Кира-Мария
Семейство
Брак	Иван Александър
Потомци	Иван Шишман,Иван асен, Кира Мария Кера Тамара,Десислава
Династия	Шишманева
Теодора в Общомедия

Теодора е българска царица, втора съпруга на цар Иван Александър. Тя е от еврейски произход. Едно търновско предание я нарича Сара, а в своята история Мавро Орбини я нарича Ебраида. Заедно със семейството си младата еврейка живеела в т.нар „Жид махала“ на десния бряг на р. Янтра, под южния скат на Трапезица, т.е. в еврейския квартал на Търновград.

Действителното име, което е носела единствената еврейка – българска царица, е неизвестно, а името Сара е условно, понеже е най-носеното и популярно женско еврейско име. След възкачването си на престола приема християнското име Теодора, по името на първата съпруга на цар Иван Александър и същевременно и първа българска царица при управлението му – влахинята Теодора Бесараба.

Легендата

Едно щастливо обстоятелство довело до коренна промяна в живота ѝ. Търновските предания разказват, че Иван Александър се влюбил в нея, докато тя се била къпела в Янтра, но по-правдоподобни ще да са писанията на Мавро Орбини, според който царят я забелязал по време на един съдебен процес и той така бил впечатлен от младата еврейка, че направо бил „наранен в сърцето“.

Увлечението на Иван Александър продължило доста време и накрая, отдаден на чувствата си, той ѝ предложил да стане негова царица. Препятствията за осъществяване на брака, обаче, не били малко. Първо, като еврейка, тя трябвало да приеме православието. Младата израелтянка не се церемонила дълго и скоро приела Христовото учение, под името Теодора. Този избор едва ли ще да е случаен, като се има предвид, че името на предишната съпруга на царя също било Теодора. Друга пречка за брака било положението на евреите в страната. Като всички християни през тази епоха, и българите ненавиждали евреите заради страданията, които смятали, че са причинили на Христос и първите християни. Накрая, с този брак царят потъпквал нормите на епохата, взимайки за съпруга жена, която не отговаря на потеклото му

Българска царица

Бракът между двамата бил сключен през 1349 г. По-късно изворите на няколко пъти споменават името на Теодора, като отбелязват изключителната ѝ религиозна ревност. Царица Теодора станала инициатор на църковен събор, който се разправил сурово с еретиците. Същевременно Теодора постоянно утвърждавала християнската вяра по българските земи – тя обновила много църкви и издигнала много манастири.

Друг факт също маркира жизнения път на царицата. Изглежда не без нейно участие Иван Александър въвел нов ред при унаследяването на престола. Дотогава действала т.н. система на майората, съгласно която престолът се пада на първородния син на владетеля. Тъй като синовете от първата царица били родени в Ловеч, още преди Иван Александър да стане цар, Теодора си „спомнила“ за византийската наследствена практика, според която престолът принадлежи на първия роден син след възцаряването, който е багренороден (гръцки: πορφυρογέννητος), т.е. на нейния син Иван Шишман.

Смъртта на царицата трябва да се отнесе към края на 80-те години. Учудващо е, че тя не постъпва докрай като предана християнка, т.е. да постъпи в манастир, а заобиколена от синове и внуци, доживява края на дните си мирно и спокойно.

В Бориловия синодик за нея пише:

„

...На Теодора, благочестивата царица на великия цар Иван Александър, която бе от еврейски род, приела след това светото кръщение и запазила цяла благочестивата си вяра, обновителка на много църкви, въздигнала различни манастири, майка на великия цар Иван Шишман, вечна памет...

“

Произход

Произходът на Сара не е изяснен от науката, т.е. от коя от еврейските етнически общности произхожда. Доверявайки се на Мавро Орбини с неговото „Царство на славяните“ (писана основно по легендарни сведения близо два века и половина след историческите събития), българската историография сравнително безкритично е възприела тезата за произхода на Сара от т.нар. романьоти или византийски евреи. Известно е, че по това време членовете на царското семейство са сключвали почти единствено и само династични бракове с цел заздравяване на добросъседските отношения и прокарване на определена политика. В този смисъл, не е изключено Сара в контекста на османските завоевания по това време, да произхожда от някакъв поюдейчен хазарски род от времето на Хазарския хаганат, тъй като е известно какво влияние са оказвали върху България и българската политика степните народи от североизток – печенеги, кумани, татарите от Златната орда и т.н. Произходът на Сара, ведно с този на населението на еврейския квартал на Търновград, т.нар. „Жид махала“ би се изяснил при евентуални археологически разкопки, но такива засега не са извършвани.

Деца

Царица Теодора ражда на Иван Александър пет деца:

• Иван Шишман (1371 – 1396), женен за Кира Мария
• Иван Асен V
• Кера Тамара, омъжена за деспот Константин и втори път за султан Мурад I
• Кераца, омъжена за Андроник IV Палеолог, византийския император
• Десислава, омъжена за Константин, влашки принц

Бележки

• Иван Божилов, „Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография“, Издателство на Българската академия на науките „Марин Дринов“, София, 1994, стр. 168 – 170