Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“

Вижте пояснителната страница за други значения на Панорама.

---

Плевенската епопея
Сградата на музея
Местоположение	Плевен, България
Тематика	История на България, Руско-турска война (1877-1878)
Основан	Открита на 10 декември 1977 г.
Обект на БТС	Файл:Opoznai-bg.gif 40.
Работно време
Лятно работно време	април – октомври 09.00 – 18.00 ч.
Зимно работно време	ноември – март 09.00 – 17.00 ч. (почивни дни: 1 януари, 24, 25 и 26 декември, Великден)
Сайт	panorama-pleven.com
Местонахождение в Плевен 43.398611, 24.606111
Плевенската епопея в Общомедия

Панорама „Плевенската епопея 1877 г.” е изградена във връзка със 100-годишнината от боевете при Плевен по време на Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на града на 10.12.1877 г. Разположена е в Скобелев парк, на бойното поле, където по време на ІІІ-я щурм за Плевен /11-12 септември 1877 г./ се водят най-ожесточените сражения за превземане на града от руската армия. Първата копка е направена на 19 януари 1977 г., а официалното откриване е на 10.12.1977 г. Автори на проекта са плевенските архитекти Иво Петров и Пламена Цачева, с проектантска група от 14 души. В изписването на живописните платна участват 13 художници от Русия и България: А. Чернишов, М. Ананиев, И. Кабанов, В. Есаулов, А. Троценко, Ю. Усипенко, В. Шчербаков, Г. Есаулов, В. Лемешев, В. Таутиев, Христо Бояджиев и Дионисий Дончев. Ръководител на художествения колектив е з. х. на Руската Федерация Николай Василевич Овечкин – художник от Военно-художествено студио „М. Б. Греков” – гр. Москва, Русия. Сградата е с характерната за панорамите кръгла форма. Височината на корпуса с щиковете, които се издигат над тялото на сградата, е 47 м. Трите хоризонтално разположени пръстена напомнят за трите щурма на Плевен и за трите гребена на Зелените възвишения, където се водят най-ожесточени боеве по време на третия щурм, а външният фриз от щикове символизира победата.

Уводна зала. Шест картини в уводна зала представят моменти от историята на българския народ от падането на България под османска власт до Плевенската епопея 1877 година: Османско иго. Априлско въстание . Манифестация в С. Петербург в защита на българския народ. Преминаване на р. Дунав от руските войски. Боят за Самарското знаме.

           Шипка. 

Зала Панорама „Трети щурм на Плевен 11-12 септември 1877 г.”. Живописното платно в зала Панорама представя най-критичния момент в боя при Зелените възвишения – около 16.30 ч. на 11 септември, когато ген. М. Д. Скобелев начело на своя отряд превзема едно от двете най-силни турски укрепления на юг от Плевен – редут „Кованлък” и се врязва в центъра на турската отбрана. Един час по-късно е превзет редут „Исса ага”. Залата е с кръгла форма и диаметър 40 м. Зрителната площадка е 13 м. Живописното платно /115 х 15 м/, изтъкано от лен, е цяло и е съединено само с един шев. Общата площ на живописното платно и предметния план е 2 800 м2. Дискретният преход от предметния план към живописната картина и балансираното осветление в залата създават усещане за реалност в пространството и зрителна перспектива до 7-12 км. Живописната картина, изобразена в кръг, следва действителното разположение на местността и обектите и създава илюзията, че посетителят е в центъра на бойното поле. От зрителната площадка се открива изглед на Плевен и околността. Виждат се местата на позициите на изток, при Гривица и на югоизток, при Радишево. Зад Плевен са двата Гривишки редута, където се води ожесточен бой. На този ден при Гривица младата румънска армия получава бойното си кръщение. След ожесточен бой е превзет Гривишки редут № 1, наречен Канлъ табия /Кървав редут/. При атаката на двете турски укрепления при Гривица геройски загиват полк. Шлитер, кап. Валтер Маръчиняну, майор Георге Шонцу и др. Местността, където се водят сраженията е наречена „Долината на сълзите”. На централния участък, югоизточно от Плевен, 4-ти корпус под командването на ген. Крилов атакува едно от най-силните турски укрепления – редут Омар бей табия, но съществен резултат не е постигнат. Живописното платно отразява последните минути на боя. На преден план са разположени позициите на юг от Плевен, при Зелените възвишения, където са двете най-силни турски укрепления – редутите „Исса ага” и „Кованлък”. В общата композиция на бойното поле е отредено място на изпълняващите хуманния си дълг руски лекари, милосърдни сестри и санитари. Всестранна помощ на руската армия оказва и местното българско население. С щрихи са загатнати моменти от контранастъплението на турската армия на 12 септември и мястото на последния бой за Плевен при стария мост на р. Вит, на 28 ноември /10.12.1877 г. Въпреки проявените храброст, мъжество и издръжливост, третият щурм на Плевен завършва с неуспех. Руското командване отказва подкрепление на ген. М. Д. Скобелев. Скобелевци отстояват позициите повече от 30 часа. На редута геройски загива Ф. М. Горталов. Последните защитници на Зелените възвишения, изпълнили до край воинския си дълг, напускат кървавия хълм по заповед на Главното командване в 17.00 часа на 12 септември. Дадени са много жертви. Общите загуби в румънската армия са около 3 хиляди убити и ранени, в руската – около 13 хиляди. Само в отряда на генерал Скобелев убити и ранени са 6 500 воини. Оттогава долината, напоена с тяхната кръв, носи името „Мъртвата долина”. Третият щурм е най-ярка проява на високите бойни и морални качества на воините от руската имперска армия, на таланта на най-младия генерал в руската армия, 34-годишния ген.-лейт. М. Д. Скобелев и на бойното сътрудничество на българи, руси и румъни. След третия щурм започва вторият етап от Плевенската епопея 1877 г., характеризиращ се с нова тактика – блокада, организирана от руския военен инженер и герой от отбраната на Севастопол – ген. Е. И. Тотлебен. Междувременно руската армия удържа позицията на Шипка, а при Плевен ген. Е. И. Тотлебен затяга блокадния пръстен около елитната турска армия на Осман паша. Изтощена физически, изпълнена с несигурност и страх, турската армия е принудена да направи своя съдбовен избор.

Зала Диорама „Последен бой за Плевен в долината на р. Вит на 10.12. 1877 г.”.

           Размери - 17 х 5 м. Обща  площ заедно с предметния план - 150 м2.

В зала Диорама е представен най-драматичният момент от боя на 10 декември, когато турската армия атакува блокадната линия в най-близкия до пътя за София VІ-ти блокаден участък – при моста на р. Вит, на 7 км на запад от Плевен, но е разгромена от руския гренадирски корпус под командването на ген. И. С. Ганецки. Командващият турската армия при Плевен Осман паша се предава с цялата си елитна армия и въоръжение в състав: 10 паши, 2128 офицери, 37200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.

Заключителна зала. Картините „Капитулацията на Осман паша” и „Зимното преминаване на Балкана“ в Заключителна зала представят два изключително важни момента в Руско-турската война 1877-1878 г. Победата при Плевен и капитулацията на армията на Осман паша при Плевен е преломен момент в хода на бойните действия. Оттук започва началото на края на последната Руско-турска война 1877-1878 г. Зимното преминаване на Балкана е блестяща военна операция, която води до освобождаването на София и Пловдив, овладяването на Шейновския укрепен лагер и крайната цел – успешния изход на войната 1877-1878 г. На 31.01.1878 в Одрин е сключено примирие, а на 3.03.1878 г. е подписан Сан Стефанският мирен договор. България се връща на политическата карта на Европа и света като независима и суверенна държава. Експозицията в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” е съчетана с галерия от бюстове на военни дейци и литографии от ХІХ в. – своеобразен разказ за Руско-турската война и Плевенската епопея 1877 г., оръжие и военни униформи от Руско-турската война 1877-1878 г. Изключително ефектни и атрактивни са реставрираните в автентичния им вид картечници „Гатлинг”, обр. 1865 г., които са на въоръжение по време на Руско-турската война 1877-1878 г.