Минерална вода: Разлика между версии
Снимка |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
В страната преобладават находищата с температура от 37 до 50 °C. В Северна България преобладават студените, а в Южна България – топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на [[Струма]], [[Места]], северното подножие на Западните [[Родопи]]. Най-горещият минерален извор в страната е при [[Сапарева Баня]] (103 °C – пренагрята вода). С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находището във [[Вършец]] – 38 °C. Много горещи (50 – 90 °C) са находищата на минерални води във [[Велинград]], [[Кюстендил]]ско, [[Долна баня|Долнобанската котловина]] и [[Беденски бани]] (Девин). |
В страната преобладават находищата с температура от 37 до 50 °C. В Северна България преобладават студените, а в Южна България – топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на [[Струма]], [[Места]], северното подножие на Западните [[Родопи]]. Най-горещият минерален извор в страната е при [[Сапарева Баня]] (103 °C – пренагрята вода). С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находището във [[Вършец]] – 38 °C. Много горещи (50 – 90 °C) са находищата на минерални води във [[Велинград]], [[Кюстендил]]ско, [[Долна баня|Долнобанската котловина]] и [[Беденски бани]] (Девин). |
||
Около 70% от минералните води в България са слабоминерализирани.<ref>[https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:1LhQZms4TxMJ:https://publishing.arbilis.com/wp-content/uploads/2013/09/ND_2011_4_4.pdf Минералните води на България]</ref><ref>[http://www.adventurestory.bg/Mineralni_izvori_v_Bulgaria.html Минерални извори в България]</ref><ref>http://nwcb.eu/2011/05/11/минерални-води-в-българия-и-тяхното-зн/ |
Около 70% от минералните води в България са слабоминерализирани.<ref>[https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:1LhQZms4TxMJ:https://publishing.arbilis.com/wp-content/uploads/2013/09/ND_2011_4_4.pdf Минералните води на България]</ref><ref>[http://www.adventurestory.bg/Mineralni_izvori_v_Bulgaria.html Минерални извори в България]</ref><ref>[http://nwcb.eu/2011/05/11/минерални-води-в-българия-и-тяхното-зн/ Минералните води в България]</ref><ref>[http://zavodata.com/2011/06/минералната-вода-в-българия-общи-хара/ Минералната вода в България – общи характеристики]</ref> |
||
Минералните води в България</ref><ref>[http://zavodata.com/2011/06/минералната-вода-в-българия-общи-хара/ Минералната вода в България – общи характеристики]</ref> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 10:53, 24 май 2019
Минерална вода се нарича водата, извираща от минерален извор и съдържаща в състава си разтворени минерални соли, микроелементи и някои биологично активни компоненти. Понякога може и да е естествено газирана, благодарение на съдържащите се в нея газове.
Минералните води са от съществено балнеоложко значение и са широко използвани за рехабилитация и санаториално лечение. Терминът спа е свързан с водолечението, познато като балнотерапия.
Минерална вода може да се използва както за външно приложение (чрез бани, вани, душове) при хидротерапията и водолечението, така и за инхалации или промивки при заболявания на носоглътката и горните дихателни пътища, и други подобни цели.
Класификацията на минералната вода зависи от нейното предназначение, както и от минерализацията ѝ. Също така може да бъде разделена на натурална минерална вода за пиене, минерална вода за външно приложение или др.
Обикновено минералната вода предназначена за консумация се бутилира директно от източника. Към 2014 г. в света е имало повече от 4000 търговски марки минерални води.[1]
Състав
Според температурата си минералните води биват студени (до 37 °C – температурата на човешкото тяло), топли (от 37 до 60 °C) и горещи (над 60 °C).
По химичен състав минералните води се поделят на слабо минерализирани (до 2 g/l), умерено минерализирани (2 до 15 g/l), силно минерализирани (15 – 30 g/l), разсолни (30 – 60 g/l) и силно разсолни (над 60 g/l). Според химичния си състав минералните води се делят на сулфидни, радонови, сулфатни, хидрогенкарбонатни, хлоридни и въглекисели (повишено съдържание на въглероден диоксид), както и такива и без балнеологични съставки. По отношение на газовия им състав принадлежат към азотната, морската и въглекиселата провинция.
За питейно балнеолечение се прилагат при бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, ендокринно-обменни заболявания и хронични интоксикации.
Макроингредиентните води могат да окажат фармадинамичен ефект, подобно на лекарствата.
Сулфатните минерални води са особено ефективни при чернодробно-жлъчни заболявания.
Сулфатно-железните минерални води дават добър лечебен ефект при анемии.
Солените минерализирани води са най-подходящи за външно балнеолечение при ревматични, дегенеративни и възпалителни заболявания, както и при травматично-ортопедични, неврологични и гинекологични заболявания.
Лечебното действие на газово-сулфидно-сероводородните и радонови води е биостимулативно.
България
Общият годишен обем на експлоатационните запаси на минерални води в България е 109 млн. m³ (с дебит 5000 l/s), от които само половината се използва за различни, главно стопански цели.
Лечебните качества на българските минерални води са били познати още в дълбока древност. Край минералните извори са съграждани балнеолечебници и цели селища: Хисаря (крепост) – Древна Аугуста, Кюстендил – Пауталия, – Акве Калиде (по-късно Термополис, днес Бургаски минерални бани), Сапарева баня – Германея, Сливенски минерални бани – Танзос, София – Улпия Сердика.
В страната има общо над 225 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 l/s. В Южна България те са 148, а в Северна – 77. В Южна България преобладават естествените находища, а в Северна България – чрез сондаж. В Южна България във вид на извори са 82 находища и чрез сондаж – 66, а в Северна България преобладават чрез сондаж – 57 и във вид на извори – 20.
В страната преобладават находищата с температура от 37 до 50 °C. В Северна България преобладават студените, а в Южна България – топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на Струма, Места, северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева Баня (103 °C – пренагрята вода). С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находището във Вършец – 38 °C. Много горещи (50 – 90 °C) са находищата на минерални води във Велинград, Кюстендилско, Долнобанската котловина и Беденски бани (Девин).
Около 70% от минералните води в България са слабоминерализирани.[2][3][4][5]