Веселин Бранев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м цифри --> букви за месец
Ред 74: Ред 74:
* [[Цветан Тодоров]], [http://e-vestnik.bg/7260 „За невидимия договор с Дявола“ (Из предговора към френското издание на „Следеният човек“ от Веселин Бранев)], e-vestnik, 3 октомври 2009
* [[Цветан Тодоров]], [http://e-vestnik.bg/7260 „За невидимия договор с Дявола“ (Из предговора към френското издание на „Следеният човек“ от Веселин Бранев)], e-vestnik, 3 октомври 2009
* [http://www.dailymotion.com/video/xb1zjt_vesko-branev-et-tzvetan-todorov_news Веселин Бранев и Цветан Тодоров в разговор за „Следеният човек“], ''France Culture'', 6.11.2009 (видео)
* [http://www.dailymotion.com/video/xb1zjt_vesko-branev-et-tzvetan-todorov_news Веселин Бранев и Цветан Тодоров в разговор за „Следеният човек“], ''France Culture'', 6.11.2009 (видео)
* [[Александър Кьосев]], [https://librev.com/discussion-bulgaria-publisher/740-2009-11-16-21-37-24 „Защо вярвам на Веселин Бранев“], Електронна публикация в ''Либерален преглед'', 16 ноември 2009 г.
* [[Александър Кьосев]], [http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/740-2009-11-16-21-37-24 „Защо вярвам на Веселин Бранев“], Електронна публикация в ''Либерален преглед'', 16 ноември 2009 г.
* Александър Кьосев, [http://litclub.bg/library/kritika/kjosev/prisustvia.htm „Как е възможно да бъде разказан социализмът?“], Електронна публикация в ''Литературен клуб'', 27 февруари 2009 г.
* Александър Кьосев, [http://litclub.bg/library/kritika/kjosev/prisustvia.htm „Как е възможно да бъде разказан социализмът?“], Електронна публикация в ''Литературен клуб'', 27 февруари 2009 г.
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://glasove.com/novini/1335-v-pamet-na-vesko-branev-minaloto-koeto-ne-otminava | заглавие = В памет на Веско Бранев! Миналото, което не отминава | достъп_дата = 24.2.2014 | дата = 23.2.2014 | издател = „Гласове“ }}
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://glasove.com/novini/1335-v-pamet-na-vesko-branev-minaloto-koeto-ne-otminava | заглавие = В памет на Веско Бранев! Миналото, което не отминава | достъп_дата = 24.2.2014 | дата = 23.2.2014 | издател = „Гласове“ }}

Версия от 17:10, 25 май 2019

Веселин Бранев
български сценарист, режисьор и писател

Роден
Починал
Литература
Жанроверазказ, повест, сценарий, мемоари
Известни творби„Следеният човек“ (2007)
Семейство

Уебсайт

Веселин Неделчев Бранев е български сценарист, кинорежисьор и писател.

Биография

Потомък е на рода Браневи от град Клисура, брат на Георги Бранев – белетрист и кинорежисьор; родственик на художника и реставратор на икони Петър Бранев.

През 1956 г. завършва „Право“ в Софийския университет „Климент Охридски“.

Работи като инспектор в ДП „Разпространение на филми“ (1957), преводач в международния отдел на ЦК на ДКМС, редактор във в. „Вечерни новини“ (1958 – 1961), заместник главен редактор в „Редакция за чужбина“ при Славянския комитет (1970 – 1971) и редактор в сп. „Лъч“ (1972 – 1975). В Студия за игрални филми „Бояна“ е сценарист и режисьор от 1957 г. Член на Съюза на българските филмови дейци.

Над 40 негови кинорецензии са публикувани във в. „Народна култура“, в. „Вечерни новини“, в. „Народна младеж“ и др.

От 1997 г. живее в Канада. През 2007 г. издава мемоарния роман „Следеният човек“, който се превръща във важен фокус в българските дебати за взаимоотношенията на българската интелигенция и Държавна сигурност. През 2009 г. романът се издава на френски език с предговор от Цветан Тодоров[1].

Библиография

  • „Чаша кафе сутрин“ (разкази), 1966
  • „Осъмване без някого“ (повест), 1967
  • „Следеният човек“ (роман), София: Фама, 2007[2] [3] [4]
    • ((fr)) Vesko Branev. L’homme surveillé. Traduit du Bulgare par Marie Vrinat-Nikolov. Préface de Tzvetan Todorov. Paris: Albin Michel, 2009, 438 p. [5] [6]
    • ((es)) Vesko Branev. El hombre vigilado. Traductora Noemí Sobregués. Editore: Galaxia Gutenberg, 2009, 420 p. ISBN 9788481098303 [7] [8]

Филмография

Награди и отличия

  • Орден „Кирил и Методий“ I степен
  • Наградата „Златна роза“ за филма „Най-дългата нощ“ (Варна, 1967)
  • Награда за филма „Хотел „Централ“ (Авелино, Италия)
  • Извънредна награда за документалистика „Хеликон“ за „Следеният човек“ (София, 2007)[9]

Източници

Външни препратки