Монголски език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\(на руски\) +{{икона|ru}}, -\(на английски\) +{{икона|en}})
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
| сем6 =
| сем6 =
| сем7 =
| сем7 =
| официален = {{флагче с име|Монголия}}
| официален = {{MNG}}
| регулатор = ---
| регулатор = ---
| iso639-1 = mn
| iso639-1 = mn

Версия от 08:13, 26 май 2019

Монголски език
монгол хэл
/mɔŋɢɔ̆ɮ xeɮ/
СтранаМонголия, Китай и др.
РегионИзточна Азия
Говорещи5 700 000
ПисменостМонголска писменост
Систематизация по Ethnologue
-Монголски езици
.→Монголски
Официално положение
Официален в Монголия
Регулатор---
Кодове
ISO 639-1mn
ISO 639-2mon
ISO 639-3mon
Монголски език в Общомедия

Монголският език е алтайски език, говорен от около 5 700 000 души в Китай, Монголия. Официален език е на Република Монголия.

История

Историята на монголския език се дели на три основни периода.

  • Старомонголски език – (до 13 век)

Старомонголският език е близък до монголския праезик, от който произлизат всички монголски езици. В речниковия състав се наблюдават много заемки от тюркските езици и китайския език от периода на династията Тан. По това време се създава и монголската писменост въз основа на староуйгурската азбука.

  • Средномонголски език – (13 – 17 век)

Средномонголският език е запазен в китайска транскипция на монголски текстове и в двуезични речници. През 17 век монголците приемат тибетския будизъм и езикът им се обогатява с религиозни термини от санскрит и тибетски език. През този период се наблюдава развитието на различни монголски диалекти.

  • Съвременен монголски език – (от 17 век до днес)

От 17 век започва да се оформя книжовният монголски език. Разговорният монголски се различава значително от писмения.

Граматика

  • Монголският език е аглутинативен език, в който основна роля играе именното склонение (7 падежа). Множествено число се употребява рядко, няма категория род.
  • Глаголната система е силно развита: 2 вида (свършен, несвършен), отрицателно спрежение, 3 наклонения (изявително с две времена (минало и сегашно-бъдеще), повелително, пожелателно), отглаголни съществителни и сложна система от причастия.

Писменост

След образуването на Монголската Народна Република (през 1924 г.) се преминава към кирилицата.

Дългите гласни са удвоени кратки гласни. Произнасят се с натъртване, а не с удължаване. Ако след буквата "н" има гласна, гласната не се произнася. Ако след буквата "н" има съгласна, тогава "н" се произнася като "нг".

Буква Название на монголски МФА Произношение на български Буква Название на монголски МФА Произношение на български
Аа а a а Пп пэ (), (pʰʲ) п
Бб бэ p,, b б Pp эр r, р
Вв вэ w, в Сс эс s с
Гг гэ ɡ,ɡʲ,ɢ´, k г Тт тэ ,tʰʲ т
Дд дэ t, д Уу у ʊ у
Ее е jε~jɜ, e е Үү ү u у (твърдо)
Ёё ё йо Фф фэ~фа~эф (f) ф
Жж жэ дж Хх хэ~ха x, х
Зз зэ ts дз Цц цэ tsʰ ц
Ии и i и Чч чэ tʃʰ ч
Йй хагас и i й Шш ша~эш ʃ ш
Кк ка (k), () к Щщ ща~эшчэ (stʃ) щч
Лл эл ɮ,ɮʲ л Ъ ъ хатуугийн тэмдэг "
Мм эм m, м Ыы эр үгийн ы i ъй
Нн эн n, н Ьь зөөлний тэмдэг ʲ '
Оо о ɔ о Ээ э e е
Өө ө o йо Юю ю , ju ю
Яя я ja, j я

Външни препратки