Борба за инвеститура: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 10:00, 8 май 2007

Спорът за даване на пълномощия е известен още с името борба за инвеститура. Спорът се води между папа Григорий VII и немския император Хенрих IV. Борбата представлява най-същностният политически дебат през Средновековието. Проблемът засяга това, кой да назначава епископите и респективно да ги контролира — папата или императора. С други думи това касае мястото на светската и духовната власти в западното християнство. Тъй като не може да има двувластие на върха на политическата власт, спорът за това кой да назначава епископите се превърнал в истинска война между папата и императора. Изходът от нея щял да реши окончателно спора, кой ще управлява католическият свят. След първоначални успехи светската власт претърпява пълен провал и капитулирала пред папството. Причина за успеха на папите е масовата подкрепа на селячеството, което имало доверие на свещенниците. Моралният авторитет на църквата над хората е засилен и заради проведените т.нар. Клюнийски реформи от нея. Проведени през 10 век те изкореняват корупцията и повишават моралната чистота на свещенниците. С повишен авторитет папството може да атакува върховенството над политическата власт през 11 век и успява след победата си в спора за пълномощията. Победата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на кръстоносните походи.

Версия от 09:54, 8 май 2007 редактиране Emil (беседа \| приноси) 13 427 редакции Редакция без резюме ← По-стара редакция		Версия от 10:00, 8 май 2007 редактиране връщане Emil (беседа \| приноси) 13 427 редакции мРедакция без резюме По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	'''Спорът за даване на пълномощия''' е известен още с името '''борба за инвеститура'''. Спорът се води между папа [[Григорий VII]] и ~~германския~~ император Хенрих. Борбата представлява най-същностният политически дебат през Средновековието. Проблемът засяга това, кой да назначава епископите и респективно да ги контролира — папата или императора. С други думи това касае мястото на светската и духовната власти в западното християнство. Тъй като не може да има двувластие на върха на политическата власт, спорът за това кой да назначава епископите се превърнал в истинска война между папата и императора. Изходът от нея щял да реши окончателно спора, кой ще управлява католическият свят. След първоначални успехи светската власт претърпява пълен провал и капитулирала пред папството. Причина за успеха на папите е масовата подкрепа на селячеството, което имало доверие на свещенниците. Моралният авторитет на църквата над хората е засилен и заради проведените т.нар. Клюнийски реформи от нея. Проведени през 10 век те изкореняват корупцията и повишават моралната чистота на свещенниците. С повишен авторитет папството може да атакува върховенството над политическата власт през 11 век и успява след победата си в спора за пълномощията. Победата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на кръстоносните походи.		'''Спорът за даване на пълномощия''' е известен още с името '''борба за инвеститура'''. Спорът се води между папа [[Григорий VII]] и немския император [[Хенрих IV]]. Борбата представлява най-същностният политически дебат през Средновековието. Проблемът засяга това, кой да назначава епископите и респективно да ги контролира — папата или императора. С други думи това касае мястото на светската и духовната власти в западното християнство. Тъй като не може да има двувластие на върха на политическата власт, спорът за това кой да назначава епископите се превърнал в истинска война между папата и императора. Изходът от нея щял да реши окончателно спора, кой ще управлява католическият свят. След първоначални успехи светската власт претърпява пълен провал и капитулирала пред папството. Причина за успеха на папите е масовата подкрепа на селячеството, което имало доверие на свещенниците. Моралният авторитет на църквата над хората е засилен и заради проведените т.нар. Клюнийски реформи от нея. Проведени през 10 век те изкореняват корупцията и повишават моралната чистота на свещенниците. С повишен авторитет папството може да атакува върховенството над политическата власт през 11 век и успява след победата си в спора за пълномощията. Победата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на кръстоносните походи.

	[[Категория:История на римокатолицизма]]		[[Категория:История на римокатолицизма]]