Никола Джеров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 69: | Ред 69: | ||
<references /> |
<references /> |
||
| ⚫ | |||
{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=no89014988|VIAF=68486341|ISNI=0000 0000 3931 4956}} |
{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=no89014988|VIAF=68486341|ISNI=0000 0000 3931 4956}} |
||
| ⚫ | |||
{{СОРТКАТ:Джеров, Никола}} |
{{СОРТКАТ:Джеров, Никола}} |
||
[[Категория:Български журналисти от Македония]] |
[[Категория:Български журналисти от Македония]] |
||
Версия от 12:43, 28 май 2019
| Никола Джеров | |
| български писател и публицист | |
| Роден |
4 септември 1892 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, разказ, мемоари |
Никола Георгиев Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.
Биография
Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Принадлежи към голям род. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.[1]
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания – „Развигор“, „Литературен глас“, „Вестник на жената“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.
Творчество
- „Благословията над света“ (1922), стихове
- „Охридска пролет. Спомени“ (1923, второ издание – 1925)
- „На юг. Разкази и спомени из македонския живот“ (1928), разкази и спомени
- „Пролет край езерото“ (1930), стихове
- „Братоубийството. Кървави парадокси. Жестокото разрушение. Стига кръв!“ (1933, под псевдоним Македонец)
- „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
- „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
- „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[2][3]
- Преводи
- „Сини часове“ (1922) – японска лирика;
- „Миражи на сърцето“ (1936),
- „Цветът на прасковата“ (1936) – китайска лирика;
- „Далечна флейта свири“ (1937) – китайска антология;
- „Песните на Ямато“ (1937) – японска антология;
- „Цъфнала вейка“ (1938) – японска лирика;
- „Любов и мъдрост“ (1939) – индийска лирика;
- „Цветя“ (1939) – песни от Анам.
Бележки
|
