Владимир Топенчаров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Препратки в препратки редактирано с AWB
м Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени
Ред 28: Ред 28:
Той е роден на 2 април 1906 година в [[София]] в [[охрид]]ски род. От 1921 година е член на [[Български комунистически младежки съюз|Българския комунистически младежки съюз]], а от 1929 година и на Българската комунистическа партия. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.</ref> Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер.
Той е роден на 2 април 1906 година в [[София]] в [[охрид]]ски род. От 1921 година е член на [[Български комунистически младежки съюз|Българския комунистически младежки съюз]], а от 1929 година и на Българската комунистическа партия. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.</ref> Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер.


Завежда отдела за пропаганда и агитация на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на вестник „[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“ (1944 – 1958) с прекъсвания, директор на печата към [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]] (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947 – 1949)<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет]], стр. 422]</ref>. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу [[Трайчо Костов]],<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 28 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> който е женен за сестра му.
Завежда отдела за пропаганда и агитация на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на вестник „[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“ (1944 – 1958) с прекъсвания, директор на печата към [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]] (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947 – 1949)<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет], стр. 422]</ref>. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу [[Трайчо Костов]],<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 28 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> който е женен за сестра му.


Председател е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Носител на [[Димитровска награда]]. Умира през 1997 година.
Председател е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Носител на [[Димитровска награда]]. Умира през 1997 година.


[[File:Vladimir Topencharov memorial plaque, 15 San Stefano Str., Sofia.jpg|right|thumb|Паметна плоча на Владимир Топенчаров на фасадата на дома му на ул. „Сан Стефано“ № 15]]
[[Файл:Vladimir Topencharov memorial plaque, 15 San Stefano Str., Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на Владимир Топенчаров на фасадата на дома му на ул. „Сан Стефано“ № 15]]


== Награди ==
== Награди ==

Версия от 20:40, 28 май 2019

Тази статия е за българския журналист. За неговия син вижте Владимир Топенчаров (политик).

Владимир Топенчаров
български журналист
Роден
Починал
31 юли 1997 г. (92 г.)
Политика
ПартияБългарска комунистическа партия
Депутат
VII НС   VIII НС   
ОтличияДимитровска награда

Владимир Евтимов Топенчаров е български журналист и историк, активен деец в Българската комунистическа партия.

Биография

Той е роден на 2 април 1906 година в София в охридски род. От 1921 година е член на Българския комунистически младежки съюз, а от 1929 година и на Българската комунистическа партия. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.[1] Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер.

Завежда отдела за пропаганда и агитация на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на вестник „Отечествен фронт“ (1944 – 1958) с прекъсвания, директор на печата към Българската телеграфна агенция (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947 – 1949)[2]. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу Трайчо Костов,[3] който е женен за сестра му.

Председател е на Съюза на българските журналисти (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на Българската академия на науките. Носител на Димитровска награда. Умира през 1997 година.

Паметна плоча на Владимир Топенчаров на фасадата на дома му на ул. „Сан Стефано“ № 15

Награди

  • орден „9 септември 1944 г.“ II ст. (1946) и I ст. (1952)
  • орден „Народна република България“ втора степен (1945),
  • орден „Народна република България“ първа степен (април 1966),
  • орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963)
  • орден „Академични палми“ на Франция (25 ноември 1986).
  • звание „Народен деятел на културата“ (май 1967).
  • Герой на социалистическия труд на България (23 май 1969)[4]
  • орден „Георги Димитров“ (1970, 1971, 1976)
  • носител на голямата наградата за цялостно творчество „Георги Кирков“ на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).
  • Димитровска награда (1969)
  • Герой на НРБ (1986) по случай неговата 80-та годишнина

Бележки

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.
  2. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 422]
  3. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 28.
  4. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 25

Външни препратки