Благой Попов: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Хора с архиви в Централен държавен архив, ползвайки HotCat |
|||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
[[Категория:Хора от област Перник]] |
[[Категория:Хора от област Перник]] |
||
[[Категория:Починали във Варна]] |
[[Категория:Починали във Варна]] |
||
[[Категория:Хора с архиви в |
[[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] |
||
Версия от 12:23, 30 май 2019
Тази статия е за българския комунистически деец. За политика от СР Македония вижте Благой Попов (политик). За математика от Република Македония вижте Благой Попов (математик).
| Благой Попов | |
| деец на БКП | |
 | |
| Роден |
22 ноември 1902 г.
|
|---|---|
| Починал | 28 септември 1968 г.
|
| Партия | Българска комунистическа партия |
Благой Симеонов Попов (22 ноември 1902 – 28 септември 1968) е български партиен деец от БКП.
Биография
Благой Попов е роден на 22 ноември 1902 г. в село Дрен, Радомирско. Средно образование завършва в Дупнишката гимназия. Студент по специалноста право в Софийския университет (1922 – 1924). Член на БКМС (1919) и на БКП (1922).
Участва в Септемврийското въстание (1923). В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925).
Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е член на Политбюро на ЦК на БКП (1931 – 1932). Получава присъда по ЗЗД, но успява отново да емигрира (1932).
През 1933 г. е в Германия и заедно с Георги Димитров и Васил Танев е подсъдим и оправдан по Лайпцигския процес. След процеса е екстрадиран в СССР. Работи в изпълкома на Комунистическия интернационал на младежта (КИМ). Студент специалност химия във Всесъюзната промишлена академия „Йосиф Сталин“.
Поведението на Попов по време на Лайпцигския процес е критикувано от ръководството на Коминтерна и през 1935 година той е принуден да пише публични самокритики по този повод, а през следващата година да признава своята „лявосектантска“ позиция в противовес на „мъжествената и болшевишка линия на другаря Димитров“. Въпреки това Попов е обвинен в „отклоняване от самокритикуване“.[1]
През лятото на 1937 година, в разгара на Голямата чистка и по искане на Георги Димитров, Благой Попов е отстранен от Задграничното бюро на БКП.[1] На 7 ноември той е арестуван и след двуседмични изтезания прави признания за участие в „троцкистка“ организация, а е обвиняван също и в заговор за убийството на Георги Димитров и Васил Коларов.[1] По време на следствието Димитров го обявява за близък на вече екзекутирания Петър Искров.[1] Чак през 1939 година Попов е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“.[2]
Първоначално Георги Димитров изглежда смята Попов за екзекутиран, но от 1941 година той прави множество опити официално да изиска освобождаването му. През 1946 година Димитров отново се опитва да издейства от съветския диктатор Йосиф Сталин изпращането му в България, но Сталин отказва с мотива, че след използваните при следствието мъчения не е целесъобразно Попов да бъде пускан в чужбина.[1]
Освободен и се завръща в България през 1954 г.[3]. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече“, С., печатница „Христо Христов“, 2009. Издадени са и във Франция през 1968 г.
Източници
- ↑ а б в г д Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 219 – 221.
- ↑ Христо Христов представя второто издание на спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев. От Лайпцигския процес в лагерите на Гулаг // desebg.com, 30 декември 2012. Посетен на 7 септември 2013.
- ↑ Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина