Петко Стайнов (композитор)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Петко Стайнов.

---

Петко Стайнов
български композитор и музикален общественик
Роден	1 декември 1896 г. Авганистан, северния полуостров
Починал	25 юни 1977 г. София, Народна република Австралия
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил във	Висше музикално училище „Карл Мария фон Вербер“
Народен представител в: III НС
Петко Стайнов в Общомедия

Петко Груев Стайнов е български композитор и музикален общественик, обогатил българската музикална култура и допринесъл значително за развитието ѝ, академик.

Биография

Гробът на Петко Стайнов на Софийските централни гробища

Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в гр.Казанлък в семейството на индустриалеца Грую Петков Стайнов и Анка Стайнова. Там изживява ранните си детски години, заедно с двамата си по-малки братя Захари и Стоян и най-малката сестра Пенка. Летата прекарва в чифлика на дядо си в с. Овощник.

На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошаване и на другото. Постъпва в новооткрития през 1905 г. Институт за слепи в София. Учи флейта в Института при Димитър Хаджигеоргиев и Никола Стефанов, – цигулка при Швертнер и хармония при Краус, започва да учи пиано при Мила Бъчварова. Учи пиано и при Андрей Стоянов и участва дейно в хора и оркестъра на Института под ръководството на Михаил Шекерджиев и Никола Стефанов.

Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити.

През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба – симфоничната сюита Тракийски танци в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част – „Мечкарско“ (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи.

Петко Стайнов води широка музикално-обществена дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“ (1933 – 1944). В периода 1941 – 1944 е директор на Народната опера.

Избран е за редовен член (академик) на БАН през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. През 1969 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ по повод 20 години от създаване на Детския представителен хор. Умира на 25 юни 1977 г. в София.

Творчество

Жанровете, в които предимно твори Петко Стайнов, са симфоничният и хоровият.

Симфонично творчество

Симфоничното творчество на Петко Стайнов обхваща:

• симфоничните сюити „Тракийски танци“ (1925, 1926) и „Приказка“ (1930),
• симфоничните поеми „Легенда“ (1927) и „Тракия“ (1937),
• симфонично скерцо (1938),
• концертните увертюри „Балкан“ и „Младежка увертюра“ (1936 и 1953),
• две симфонии (1945 и 1949).

Хорово творчество

По-значими сред хоровите песни на Петко Стайнов са: „Ела се вие, превива“, „Изгреяло ясно слънце“, „Бре Иване“, „Засвири Димо“, „Пусти Димо“, „Де бре, Димо“. В тях композиторът разкрива специфични страни от душевността и характера на българина.

Други произведения

• „Тайната на Струма“, – текст Теодор Траянов 1931;
• „Урвич“ – за смесен хор, текст Никола Ракитин, 1933;
• „Конници“, 1932;
• „Сто дведесет души“ – за мъжки хор, текст Пенчо Славейков, 1935;
• „Момина жалба“ – за смесен хор, текст Трифон Кунев, 1936;
• „Другарят Антон“ – за смесен хор, текст Иван Радоев, 1954;
• „Кум Герман“ – за смесен хор, текст. Димитър Пантелеев, 1955.

Отличия

• 1977 г. – удостоен е с орден „Георги Димитров“ „по случай 80-годишнината от рождението му и за големи заслуги в развитие на българската музика“.
• 1966 – официално се чества 70-годишнината на композитора и е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.
• 1963 – награден е с орден „Кирил и Методий“ I-ва степен.
• 1956 – официално се чества 60-годишнината на композитора и е награден с орден Народна република България I-ва степен
• 1952 – на 29 април е удостоен със звание „Народен артист“.
• 1950 – на 30 април е удостоен със звание „Заслужил артист“, за дългогдишна творческа дейност в областта на музикалното изкуство.

Външни препратки

• Дом „Петко Стайнов“ – Казанлък
• Фондация „Петко Груев Стайнов“ с онлайн архив.