Антон Димитров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 57: Ред 57:
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2060 "Мемоар от македонците до Великите сили"], публикувано в "Църковен вестник", брой 44, София, 1913 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2060 "Мемоар от македонците до Великите сили"], публикувано в "Църковен вестник", брой 44, София, 1913 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1670 "Молба до Българския министър на правосъдието"], София, 1916 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1670 "Молба до Българския министър на правосъдието"], София, 1916 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2113 "Спомени (машинопис)"], София, 1936 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1709 „"Спомени"], публикувано в "Борбите в Македония и Одринско (1878-1912)", София, 1982 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1709 „"Спомени"], публикувано в "Борбите в Македония и Одринско (1878-1912)", София, 1982 година


Версия от 20:49, 2 юни 2019

Андон Димитров
български революционер и общественик
Роден
Починал
13 март 1933 г. (66 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Лиежки университет
Семейство
ДецаСветослав Димитров
Подпис
Андон Димитров в Общомедия

Андон (Антон) Димитров Филахтечев с псевдоними Карата и Пътник[1], е български революционер, един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Андон Димитров е трети отзад от ляво на дясно.

Андон Димитров е роден през 1867 година в село Айватово, тогава в Османската империя, в среднозаможно семейство. През 1889 година завършва с четвъртия випуск на българската мъжка гимназия в Солун,[2] а след това, от 1889 до 1892 година като екзархийски стипендиант учи право във Висшето училище в Цариград[3], което не завършва поради болест.

Връща се в Солун и в периода 1892 – 1897 преподава турски език в Солунската българска мъжка гимназия, а от 1894 година преподава и български в турската гимназия в града.

На въпрос на учител по гръцки език как събира шест пъти повече ученици за българската паралелка Андон Димитров отговаря:

Учители в Битолската българска гимназия в учебната 1902/1903 година. Отпред: Климент Бояджиев, Емануил Лепчев, Наум Темчев, Константин Стоянов, Лазар Цунев и Стефан Зографов. Отзад: Александър Димитраков, Атанас Яранов, Кръсте Мисирков, Панче Хаджиздравев, Андон Димитров
„ Защото от гръцкия се интересуват само ония турчета, които са от места, гдето има гръцко население, а от български — които са между българска среда. Ето мерилото на българизма и гърцизма в Македония... По-голямата част от моите ученици бяха помачета (българи мохамедани). За тях българският език като майчин беше много лесен. Те още първата година привикнаха свободно да четат. Между тях имаше и солунски дьонмета*, и албанчета, които хранеха особени симпатии към българите... Един ден две помачета дойдоха у мен вкъщи и... ми показаха два екземпляра на „Под игото“. На запитването ми как са ги доставили отговориха ми, че им ги дал да ги прочетат и пак да ги върнат един приятел от новата българска революционна организация, която имала последователи и между помаците в Мъгленско... Те и двамата станаха каймаками в Македония. Организацията най-добре вирееше в техните околии въпреки големите доноси от гърците. Те и днес още заемат видни административни постове в републиканска Турция. Не забравят своята татковина Македония и продължават да хранят особени симпатии към Вътрешната македонска революционна организация.[4]. “

На 23 октомври 1893 година заедно с доктор Христо Татарчев, Даме Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов и Христо Батанджиев основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Димитров е член на Централния комитет на организацията от самото ѝ създаване, а през 1896 година е преизбран на Солунския конгрес.

В 1895 година се жени за Велика Хаджиздравева от Прилеп, с която имат пет деца – Бойчо, Вера, Илия, Димитър и Светослав.[5]

След 1897 година Димитров учителства в Битоля. От 1899 година пак следва право, този път в Лиежкия университет, като завършва успешно през 1901 година.[6] През ноември 1901 година се връща в Битоля като адвокат, като същевременно е член на ръководството на ВМОРО. На 7 декември 1903 година заема длъжността директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[7] В Прилеп е и председател на революционния комитет.[8] В 1904 година е избран за член-съдия на Битолския апелативен съд. Като такъв защитава местното българско население и колегите му гърци и турци казват за него:

„ справедлив съдия, но фанатик българин. “
Андон Димитров

През 1908 година Антон Димитров посредничи на Младотурския комитет да се свърже с битолския четнически ръководител на ВМОРО Милан Матов и така се постига споразуменние за предстоящата революция. След Младотурската революция участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове и на учредителния му конгрес е избран за председател.[9] Влиза в обща младотурска комисия с доктор Ангел Робев и по двама сърби, гърци, турци, власи и албанци, която да неутрализира недоразуменията между националностите в империята. Предложен е за български сенатор, но след антикампания от страна на Панче Дорев не е избран. През 1909 година е назначен за съдия в Цариград.

След края на Балканската война се завръща в Македония, където е преследван от новите сръбска и гръцки власти и тайно се прехвърля в България. Там подпомага дейността на Съюза на македонските културно-просветни благотворителни братства и като неин представител участва в тайни преговори между България и Османската империя за даване на автономия на Македония. От февруари 1915 до август 1918 година работи в Министерството на правосъдието като помощник-началник на Гражданското отделение, а след това във Вероизповедния отдел на Министерството на външните работи и изповеданията.[3]

След Първата световна война Димитров е представител на Солунското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[10] От 1920 година е председател на Изпълнителния комитет на македонските братства в България, като след разцепването на същия става член на новообразувания Федеративен македонски комитет, но след поредните дележи в македонското освободително движение се оттегля от активна дейност. През 1922 година преподава турски в Българското търговско училище в Цариград.

Андон Димитров, страдайки от тежка болест, се самоубива на 13 март 1933 година в София.[11][12][13][14][15]

Външни препратки

Бележки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Андон Димитров.
  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.41, 51, 81
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  3. ↑ а б Тюлеков, Димитър. Антон димитров – непознатият българин от Македония, Македонски преглед, година ХХХVІІ, 2014, кн. 3, с. 84-86.
  4. ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.142-143
  5. ↑ Савова, Радка. За дядо ми, основателя на ВМРО, д-р Антон Димитров, неговото семейство и потомци // Македонски преглед ХХХVІІ (2). 2014. с. 146.
  6. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  7. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 132.
  8. ↑ Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 149.
  9. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  10. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  11. ↑ Петров, Тодор и Цочо Билярски (съст.). ВМОРО през погледа на нейните основатели. Спомени на Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров и Петър Попарсов. София, Военно издателство, 2002, 212 с.
  12. ↑ Пандев, К. и З. Нонева (съст.). Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени. София, Български писател, 1981, 878 с. (с. 100-120).
  13. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.
  14. ↑ Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 314
  15. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 272.
Илия Иванов (и. д.) → директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1903 – 1904) 		→ Илия Кепев (и. д.)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антон_Димитров&oldid=9502782“.